Японската централна банка (ЯЦБ) очаквано остави на заседанието си в четвъртък основните насоки на своята парична политика без промени. Броени часове след увеличението на основните лихви в САЩ от страна на Федералния резерв (Фед), централната банка на островната държава обяви в Токио, че оставя отрицателна депозитна лихва на ниво от -0,1% със 7 гласа „за“ и два гласа „против“, предава MarketWatch.
Продължаващите признаци на икономическо възстановяване в САЩ убедиха Фед да повиши лихвите в сряда за втори път в рамките на три месеца. Но централните банкери в Токио остават по-предпазливи в спирането на стимулите.
След двудневното си заседание регулаторът заяви, че с мащабната си програма за закупуване на активи се стреми към доходност по десетгодишните държавни облигации от 0%.
"Смятаме, че ЯЦБ ще повиши целта си за доходността по десетгодишните държавни облигации между юли и септември", заяви Юичиро Нагаи, икономист от Barclays Securities.
В края на двудневното заседание централните банкери обявиха още, че ще продължат да провеждат операции за увеличаване на паричната база с годишен темп от 80 трлн. йени (760 млрд. долара).
През последните месеци японската икономика се възстановява с помощта на слабата йена и други неочаквани ефекти, произтичащи от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Но постоянният икономически растеж и стабилната инфлация все още остават далеч от нивата, обещани от премиера Шинзо Абе и централната банка на Япония.
Целта на ЯЦБ за постигане на инфлация от 2% обаче бе нееднократно отлагана. От февруари 2016 г. насам банката прилага отрицателен лихвен процент от минус 0,1%.
Базисната инфлация се завърна на положителна територия през януари за първи път от 2015 г. насам, като потребителските цени с изключение на тези на пресните храни се повишиха с 0,1 на сто спрямо същия месец година по-рано. Икономисти очакват базисната инфлация в Япония да достигне 1% през тази есен заради динамиката на обменните курсове на валутите след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ.
Равнището на безработица в Япония е до 3 на сто, като недостигът на работна ръка е все по-отчетлив. Въпреки това ръстът на заплатите не се ускорява значително благодарение на по-дълбокото разделение на пазара на труда между служители на пълно работно време, чиито заплащане е в застой, и на непълно работно време, където недостигът е остър, коментира Financial Times.
Още по темата вижте в материала на Bloomberg TV Bulgaria!