Централната банка на Бразилия за пети пореден път остави без промяна основния лихвен процент в борбата за контрол на инфлацията на фона на дълбоката рецесия, през която преминава страната, съобщава MarketWatch.
Комисията по паричната политика на банката реши да остави краткосрочната лихва по заемите на ниво от 14,25%. Шест от осемте членове на комисията са гласували в подкрепа на решението, а Тони Волпон и Сидней Кореа Маркеш отново са подкрепили увеличаването на лихвата.
Институцията е променила малко изявлението си след заседанието на комисията в сравнение с предишното. Тя се позовава на "перспективите за инфлацията и текущия баланс на рисковете, най-вече на външната несигурност” в решението си.
Анализатори очакват, че следващата промяна на основната лихва в Бразилия ще е в низходяща, а не във възходяща посока, но това едва ли ще се случи в следващите няколко срещи на комисията по паричната политика на централната банка.
От април 2013 г. институцията повиши шест пъти основната лихва заради ръста на инфлацията. Нивото й е 14,25% от юли 2015 г. насам.
Очаква се по-късно днес националната статистическа служба да публикува и данните за икономическия растеж за 2015 г. Икономисти прогнозират, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще отчете спад от 4% за годината. Очакванията за настоящата година не са много по-оптимистични.
Все пак анализаторите очакват темповете на ръст на инфлацията в Бразилия да се забавят през годината. Прогнозата е, че до края на 2016 г. инфлацията в страната ще падне под тавана на толеранс от 6,5%.
През последните два месеца ръстът на потребителските цени в страната се определя от поскъпването на хранителните стоки заради прекомерните валежи, както и ръста на цените на автобусни билети в няколко от големите градове, включително Сао Пауло и Рио де Жанейро.
По-голяма загриженост обаче буди бюджетният дефицит на страната. Слабите публични финанси на Бразилия се виждат като основна причина за несигурността, която подхранва ръста на цените.
Дефицитът записа ръст до 10,8% от БВП през януари, а брутният дълг – до 67% от БВП. Това е и най-високото равнище, откакто централната банка води регистър (от 2002 г. за дефицита и от 2006 г. за дълга).
От септември насам водещите рейтингови агенции една по една понижиха кедитния рейтинг на Бразилия заради влошената икономическа и фискална ситуация. Допълнително напрежение всява и процесът по импийчмънт на президента Дилма Русеф и корупционните скандали около държавния петролен гигант Petrobras.
Икономисти коментира, че фискалните и политически проблеми на Бразилия правят пазарите нервни за бъдещето, а водещите инвеститори продават бразилските активи и наказват валутата на страната. Бразилският реал загуби около една трета от стойността си през изминалата година. Това доведе до сериозен ръст на цените на вноса, което допълнително напомпа инфлацията.