Какви са конкретните мерки за стимулиране на капиталовия пазар у нас?

Съветът за развитие на капиталовия пазар одобри Стратегия за развитие на българския капиталов пазар на свое заседание, проведено на 17 ноември, съобщи Комисията за финансов надзор (КФН).

В документа са посочени мерки, обвързани с конкретни срокове, които трябва да доведат до положителен ефект върху капиталовия пазар у нас.

При анализ се установява, че българският капиталов пазар има следните основни проблеми:

1. Недостатъчна ликвидност
2. Липса на достатъчно добри инструменти и компании за инвестиране
3. Липса на инструменти с достатъчно голям обем за привличане на големи институционални инвеститори
4. Оттегляне на чуждите инвеститори след 2008 г.
5. Недостатъчна финансова грамотност

Според Съвета за развитие на капиталовия пазар, за да бъдат решени тези проблеми, е необходимо да се увеличи наборът от финансови инструменти (ФИ), търгувани на БФБ.

На второ място е нужно да бъдат привлечени чужди и местни инвеститори. По-интересното обаче е как може да стане това. Според документа това е възможно чрез подобряване и хармонизиране на нормативната уредба с европейската правна рамка, предоставяне на нови услуги, модернизиране и непрекъснато развитие на инфраструктурата на пазара, активна реклама на капиталовия пазар извън страната по линия на правителството, активна реклама чрез организиране на roadshows за представяне на капиталовия пазар и българските предприятия и намаляване на административната тежест.

Според членовете на Съвета пазарът се нуждае от образоване на инвеститорите и повишаване на финансовата грамотност чрез въвеждане на допълнителни специализирани курсове в учебните заведения, организиране на семинари и финансови форуми, образователни курсове чрез медиите, стимулиране на организирането на специализирани курсове и въвеждане на минимални квоти за преподаватели от бизнеса в университетите, както и стимулиране на публикуването на борсова информация през масовите медии.

С конкретните промени в законите, регулиращи финансовите пазари, можете да се запознаете на сайта на КФН.

Срокът за реализация на тези мерки е септември 2017 г.

Във фокуса на вниманието е създаването на възможност за финансиране на публични предлагания на финансови инструменти, чрез оперативни програми и европейско финансиране. Проектът е свързан със създаването на възможност IPO и SPO да бъдат финансирани от европейски фондове през оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 .

Конкретните мерки включват още изграждане на единна система за подаване на информация и използване на услуги от институциите на пазара – тип единна входна точка. Идеята на проекта е да се създаде единен портал за получаване на интегрирани услуги от институциите на капиталовия пазар. Срокът на проекта е 12 месеца след осигуряване на финансирането.

Обсъжда се стимулиране на малкия и среден бизнес да набира капитал чрез капиталовия пазар и стимулиране на създаването на специализирани платформи (сегменти) за търговия на стартиращи, иновативни, малки и средни дружества без проспект. Срокът на изпълнение е 15 месеца (до декември 2017 г.).

Следваща точка в плана е въвеждане на възможност за достъп, чрез БФБ, на български инвеститори и емитенти до инвеститори на външни пазари, включително листване на външни пазари. Срок за изпълнение: 8 месеца.

Планира се активизиране на акциите, придобити в резултат от масовата приватизация, намиращи се в „спящи”, неактивни сметки също е част от мерките за съживяване на търговията.

Съветът поставя за задача стартиране на вторичен пазар на ДЦК на БФБ до юни 2017 г.

Мерките включват още изграждане на инфраструктура за пазар на финансови деривати, както и създаване на единна система за заемане на финансови инструменти (landing pool). Проектът е свързан с изграждане на единна система за заемане на финансови инструменти, която да позволи реализирането на сетълмента при продажби „на късо” и както и гарантирането на сетълмента при липса на финансови инструменти. Срокът за реализация е 2017 г.

Предлага се капитализация на големи държавни дружества през БФБ. Предложението е да бъдат капитализирани големи държавни предприятия – чрез продажба на съществуващи акции или увеличение на капитала чрез издаване на нови акции през фондовата борса, като държавата запази стратегическия контрол във всяко от дружествата. Срок за реализация: поетапно до 2018 г. Началото на проекта ще се сложи през втората половина на 2017 г.

Започва още и проучване, организиране и създаване на възможност за финансиране на инфраструктурни проекти през капиталовия пазар. Срок за изпълнение: 2019 г.

Стартира и проучване на възможността и изграждане на пътна карта за присъединяване на системата за европейски клиринг и сетълмент Target 2 Securities. Това е проект, свързан с изграждането на обща европейска система за клиринг и сетълмент на сделки с финансови инструменти. Срок за изпълнение: 2017 г. 

В стратегията също така се анализира икономическата и пазарна ситуация в страната и се разглеждат възможните начини за финансиране. 

„През последните години, основно поради ефекта на глобалната криза, наблюдаваме намаляване на инвестициите в България – както в частния, така и в обществения сектор“, посочват в документа членовете на Съвета.

В него се отбелязва още, че въпреки много високата си ликвидност банките се въздържат от кредитиране поради високия риск, произтичащ от ниското ниво на капитал и активи на българските дружества.

Теоретично, възможностите за финансиране са три: собствени резерви и натрупвания на предприятията, привличане на инвеститори (външни и вътрешни) и европейски програми.

В последните 10 години за инвестиции, както в публичния, така и в частния сектор, се разчита основно на европейските програми. Едновременно с това, в глобален мащаб има наличие на огромни инвестиционни ресурси, които за съжаление заобикалят България въпреки благоприятните данъчни условия, посочва Съветът.

От две-три години се наблюдава много силен интерес за инвестиции в нововъзникващи и развиващи се пазари, като Централна и Източна Европа са едни от основните дестинации, но не и България.

Според пазарните участници в България също имаме наличен огромен инвестиционен (дългосрочен) ресурс, акумулиран в пенсионните фондове – над 10 млрд. лв.; в застрахователните дружества, във взаимните фондове.

Въпреки това според тях поради ниската ликвидност и нормативните ограничения значителна част от този ресурс се инвестира извън България.

Причините за слаб капиталов пазар от началото на прехода са липсата на държавна политика в посока развитие на капиталовия пазар и на фондовата борса като канал за привличане на инвестиции, подчертават от Съвета.

По данни на Световната банка от 2013 г. ръстът на пазарната капитализация спрямо БВП с всеки 10 процентни пункта води до нарастване приблизително с 2500 долара на БВП на глава от населението. В момента капитализацията на БФБ е под 12% от БВП, в развитите европейски държави е 60 – 100%, а в САЩ и Великобритания – 120% от БВП.