Депутати и бизнес искат промени в Закона за пазарите на финансови инструменти

Представители на бизнеса поискаха с промени в Закона за пазарите на финансови инструменти публичните дружества да бъдат изключени от кръга на лицата, които нямат право да притежават земеделски земи. Това стана на заседание на парламентарната правна комисия, на която различни бизнес организации изложиха позициите си по повод последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), които предвиждат налагането на санкции на офшорни собственици на ниви, както и на собствениците с чуждестранно участие извън Европейския съюз (ЕС).

На дискусията бизнес организациите припомниха, че всеки може да купува акции на публичните дружества, които притежават земеделски земи, включително физически и юридически лица, които попадат в ограниченията, въведени от закона.

Изпълнителният директор на Българска фондова борса-София АД Иван Такев посочи пред депутатите, че въведените санкции не са в съответствие с режима на публичните дружества, които се търгуват на фондовата борса в България, тъй като акциите са предмет на свободна покупко-продажба. Измененията предвиждат да се санкционира публичното дружество за действия на трети лица, които то не може да контролира. Настояваме за адекватни изменения, които да не увреждат интересите на публичните дружества и на капиталовия пазар, заяви той.

Като представител на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Камен Колчев изтъкна, че изменението нанася косвени щети върху работещи български публични дружества. Затова той предложи компромисно решение – ограничението да се притежават ниви да важи за публични дружества, ако ограниченията в закона засягат над една трета от акционерите им. Ако съответното публично дружество е с преобладаваща българска собственост, то да бъде изключено от санкциите на закона, предложи още той и изтъкна, че Централният депозитар може във всеки един момент да дава справки каква е структурата на акционерите на публичните дружества.

Той посочи конкретни компании, които ще бъдат засегнати от последните промени в ЗСПЗЗ - „Лавена“, „Софарма“ и „Българска роза“. Ще се наложи те да продадат земите си, заяви той.

Теодор Дечев от АИКБ посочи, че се създава риск от нов вид рекет. „Публична компания, при която идва собственик на офшорка, който казва: ако не ми платиш, ще си купя акции от твоята компания. Тази хипотеза е напълно възможна за българската реалност“, смята той. Дечев предложи да се има предвид от кого се осъществява контролът върху съответното публично дружество.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов изтъкна, че „не бива по този начин да съсипваме бизнеса“ и че има много рискове, не само от злоупотреби. Според него е възможно да бъдат увредени интересите и на дребните собственици на ниви, тъй като е възможно земите да поевтинеят. Намаляваме кръга на лицата, които могат да притежават земя и те ще имат интерес цените да са по-ниски, каза депутатът.

Той обаче посочи, че в 18 държави в Европейския съюз има ограничения, подобни на въведените в България.

В хода на дискусията стана ясно, че бизнесът ще лобира не за промяна в ЗСПЗЗ,  а за промени в Закона за пазарите на финансови инструменти, който в момента е на етап промени между първо и второ четене.

Промяна чрез друг закон обаче не трябва да се прави скрито. Решението трябва да е публично и всички трябва да знаят какви са ни аргументите, каза Кирилов.

Любомир Бояджиев, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на лицензираните инвестиционните посредници (БАЛИП), предупреди, че публичните дружества имат стотици хиляди декари земя, за чиято продажба са необходими месеци, а при спешни сделки пазарът на земя ще се срине.

Маню Моравенов от Феърплей Пропъртис предложи ако въобще има ограничения за публичните компании, те да засягат лицата, които упражняват контрол.

Според депутата Четин Казак публичните дружества трябва да отпаднат изцяло от ограниченията. Иван Такев се съгласи, като каза, че това е най-добрият вариант, но ако законодателят не го приеме, бизнесът предлага работеща алтернатива.

Теодор Дечев заяви, че законът на практика сега действа с обратна сила.

Бившият шеф на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев също отбеляза, че правната комисия трябва да вземе отношение по въпроса за обратното действие на текстовете, тъй като по думите му се санкционират законно придобити права. „Това е недопустимо, тази държава ще изостане тотално в инвестиционен план“, каза той.