Борсата е механизмът, който може да се бори със сивата икономика, стига държава да помогне борсовата търговия на стоки да се обедини. Това мнение изказа пред Investor.bg изпълнителният директор на Софийска стокова борса (ССБ) Васил Симов.
Според него трудностите и проблемите пред ССБ са такива, каквито са пред борсовата търговия в България изобщо.
„За разлика от фондовата борса, ние, стоковите борси, за жалост сме няколко, а не една. Някой ще каже - няма нищо лошо. Напротив, има. Борсовата търговия представлява много на брой търговци, събрани на едно място, които сключват изгодни сделки помежду си. Това е мястото, което в световната практика се е утвърдило като борса. Без да влизам в много теория, но купувачите и продавачите на акции се събират на едно място, наречено фондова борса, а купувачите и продавачите на стоки се събират на друго място, наречено стокова борса. Когато имаме повече от една борса на територията на България или на Балканския полуостров, или изобщо с мащабите на тези територии, борсата не може да изпълни основната си функция - да формира цената и да я разпространи за всички, които се интересуват от горива, зърно, метали, храни и т.н. Защото когато пазарите са няколко, на всички тях се формират различни цени“, поясни Симов.
Така например на Софийската и на Пловдивската борса се търгува пшеница всеки ден. В Пловдив цената е 280 лева, в София - 285 или 290 лева за той. Но и с една стотинка да се различава цената на два отделни пазара, наречени борсови, това вече компрометира тази информация. „Информацията е ценна, когато е точна и е обективна“, категоричен е Симов.
Така излиза, че при наличие на повече от един борсов пазар, както в България има три стокови борси, могат да се формират три различни цени за една и съща стока. „Тогава ние, борсите, не можем да бъдем полезни на бизнеса, че сме формирали реално пазарната цена на стоката и не можем да разпространим тази информация като достоверна, защото тя има три отделни стойности“.
Затова той апелира в България да се създадат организационни, законови и всякакви други предпоставки за обединението на трите стокови борси, защото след време могат да станат 4, 5 или 10, което би компрометирало стоковата борса като институция.
„Задачата на една борса е да събере на едно място много търговци, които търгувайки помежду си да определят цените за съответния ден. Това прави и London Metal Exchange, това брави и борсата за зърно в Чикаго. Така го прави и фондовата борса в България, но ние, стоковите, не можем, просто, защото сме три отделни пазара“, отбеляза Симов.
„Аз искам обединението и не виждам нещо, което да пречи на трите борси да се обединят. Ние имаме своята членска маса, своите клиенти, които искат да търгуват на едно място, за да сключват повече и по-изгодни за тях сделки. Защо трябва да делим пазарите на три?“, пита реторично той.
Според Симов Парламентът трябва да промени Закона за стоковите борси и тържищата. „Внесеният законопроект, изработен от Държавната комисия по стоковите борси, касае главно проблема в сектора тържища – пазарите за плодове и зеленчуци, които са доста на брой в България и работят добре. Стоковата борса изобщо не е залегнала като промяна в законопроекта на Държавната комисия“, обясни той, като предложи да предприемат няколко промени.
Една от тях е размерът на капитала. „Не може след 20 години съществуване на стоковите борси в България капиталът да бъде на същото ниво, даже по-нисък от първоначалния. Изискваният капитал беше 20 милиона лева през 95-та година, тогава те се равняваха на един милион марки, а с промените в Закона за стоковите борси от 1998 г. или 1999 г. капиталът за борсите стана 250 хил. лв. Той падна в пъти, отколкото беше първоначално замислен“, заяви Симов.
Друга промяна в Закона може да е по отношение на минималния брой търговци, които трябва да се съберат на едно място, за да е налице борса. В законите на други държави има подобни изисквания - не само по отношение на капитала на борсата, но и по отношение на броя на членовете, броя на брокерите, капиталовите възможности на фирмите, обучението на брокерите.
„Тогава ще се издигне професионализмът в стоковата борса. Тогава вече можем да бъдем свидетели на тези мечти, като фючърсни сделки, опционни сделки, хеджиране, спекулиране, всякакви типично борсови техники, за които само мечтаем в момента“, коментира специалистът.
Според него единствената причина за липсата на подобни операции е липсата на ликвидност на борсата. „Добра ликвидност значи достатъчно голямо търсене и достатъчно голямо предлагане. А няма, защото търговците са се разпилели. Първо са се разпръснали на три места, а след години може и да са тридесет, второ - те са разочаровани от институцията и си тръгват от борсата. Започват да сключват сделките зад ъгъла, сивата икономика расте и всички недоволстваме. Борсата е този механизъм, който може да се бори със сивата икономика, стига държава да помогне да се обедини борсовата търговия в раздела стокови борси. Освен това държавата може да определи приоритетни стоки, които да се търгуват само на стокова борса.
„Учудвам се защо държавата не стимулира развитието на борсовата търговия, а пуска възможности за развитие на сивия бизнес. После се питаме защо в България сивият сектор расте? Борсата е едно от местата, на които може това да се спре, а държавата нехае“, посочи още Симов, като допълни, че нишката се къса, когато се стигне до нуждата от помощ от държавните институции.
„Страх ме е, че нашите предложения ще останат като предложения на някакъв частен бизнес, а това не са моите предложения като физическо лице, това са предложения, които съм заимствал от световната практика“, заключи още той.