Защо САЩ настояват формално за по-скъп юан, но не предприемат нищо?

През тази седмица финансовото министерство на САЩ трябваше да представи пред Конгреса редовния си полугодишен доклад, посветен на обменните валутни курсове. По закон Министерството на финансите на най-голямата икономика на света трябва да докладва пред правителството два пъти годишно кои страни изкривяват умишлено стойността на своите валути, за да извличат по този начин икономическа облага.

Много от критиците на фиксирания валутен курс на китайския юан към щатския долар се надяват САЩ да притисне Китай да коригира курса на юана, като го обяви за валутен манипулатор в този доклад. Това се е случило за последно през 1994 г. Публикуването на доклада обаче бе отложено заради срещата на китайския президент Ху Дзинтао с американския държавен глава Барак Обама в понеделник.

С или без забавянето на доклада повечето икономисти не очакват Министерството на финансите на САЩ да обяви Китай за валутен манипулатор точно в този момент, в който за САЩ е много по-важно да може да финансира бюджетния си дефицит с евтините китайски спестявания. Това пише за Financial Times Ян Яо, който е директор на Китайския център за икономически изследвания към университета в Пекин.

Според него ако ниският курс на юана притеснява толкова много САЩ, правителството на Барак Обама е щяло да предприеме някакви мерки досега, за да принуди Китай да позволи на валутата си да поскъпне.

Най-лесният начин да се постигне това е финансовото министерство на САЩ да спре да продава щатски държавни ценни книжа (ДЦК) на Китай. Фактът, че това не е направено, означава, че властите в САЩ са загрижени много повече за финансирането на своя голям дефицит и разходите на федералното правителство в момент, в който икономиката на страната се възстановява от тежката рецесия.

Покупките на американски ДЦК имат жизнено значение за Китайската централна банка, която трябва да поддържа фиксирания курс на юана. Големият износ и чуждестранните инвестиции в Китай са източник на голямо количество долари, които се вливат в икономиката на азиатската страна. Централната банка трябва да изкупи тези долари по фиксирания валутен курс на китайския юан към щатските пари.

По този начин в икономиката се освобождава голямо количество юани, които биха довели до инфлация. Ето защо централната банка се намесва отново, като емитира лихвоносни облигации, с които да изтегли излишното количество китайска валута. И тъй като лихвените проценти по китайските облигации са по-ниски от тези на американските ДЦК, Китайската централна банка няма разходи за „стерилизация“.

При стерилизацията централната банка купува и продава едно и също количество местна и чуждестранна валута или местни и чуждестранни ценни книжа, за да не се промени паричната маса в обращение, което би довело до инфлация. Китайската централна банка купува долари срещу юани и така увеличава парите в обращение, след което продава китайски облигации за същата стойност на продадените юани.

Ако финансовото министерство на САЩ спре да продава ДЦК на Китай, централната банка ще трябва да обменя доларите за други валути, като евро например, чрез покупката на ценни книжа, деноминирани в евро. Така обаче ще се повиши курсът на еврото, който не е вързан към този на юана, както е в случая с щатския долар. По този начин и разходите на Китайската централна банка за валутни операции ще се вдигнат и ще намалят възвръщаемостта на валутните й резерви.

В този случай, за да запази счетоводен баланс, централната банка на Китай или ще трябва да позволи на юана да поскъпне срещу долара, за да намали разходите си за покупка на долари, или да спре да издава облигации за стерилизиране, което на свой ред ще увеличи инфлацията в страната и ще вдигне цените на китайските стоки. И в двата случая резултатът е един и същ: юанът ще поскъпне.

Ефектът ще е положителен и за САЩ, защото така ще се повиши търсенето на стоки, произведени в САЩ, и търговският дефицит на страната ще се свие. Поскъпването на юана ще намали и бързите темпове, с които американското правителство задлъжнява.

Неудобната истина е, че американското правителство се нуждае от евтините китайски спестявания, за да финансира все по-спешната си нужда за пари, особено след приемането на плана за реформиране на здравната система на страната.

Американското правителство иска да има и двете - юанът да поскъпне и в същото време да продължава да се възползва от непрекъснатия приток на евтини пари от Китай. Но дори и Китай да позволи на юана да поскъпне е спорно дали това ще помогне на икономиката на САЩ.

Например в периода юли 2005 - юни 2008 г. юанът поскъпна с 21% срещу долара, но износът на Китай за САЩ продължи да се увеличава и търговският излишък на страната скочи от 100 млрд. долара през 2005 г. до 300 млрд. долара през 2008 г. Рязко поскъпване от още 20% вероятно би имало по-силно влияние върху търговския дисбаланс между двете страни, но може и да задуши растежа на китайската икономика, а правителството в Пекин никога няма да се съгласи с това.

Освен това мнозина забравят, че юанът е фиксиран само към долара, а курсът му срещу другите валути е изцяло производна от стойността на щатските пари. Ето защо, ако САЩ иска да помогне за укрепването на световната икономика, излиза, че трябва всъщност да засили своята валута, което ще вдигне и курса на юана. Ето защо търговският дисбаланс между САЩ и Китай не може да се излекува само с корекция на валутния курс, докато има други, по-фундаментални проблеми, като гъвкавостта на пазара на труда и устойчивостта на двете икономики.