Завиден борсов ръст в Украйна, Естония и Румъния през първото тримесечие

Фондовите борси в Украйна, Естония и Румъния отбелязаха завиден ръст през изминалото тримесечие на фона на всички тревоги, предизвикани от фискалните проблеми на Гърция, и очакванията за затягане на паричната политика на централните банки в редица от най-големите икономики на света.

Основният борсов индекс в Украйна PFTS се е повишил най-много с цели 64% през първите три месеца на тази година въпреки политическата криза в страната, която накара Международният валутен фонд да блокира в края на миналата година спасителния заем от 16,4 млрд. долара. Той бе отпуснат на Украйна през ноември 2008 г., след като правителството изпадна в невъзможност да посреща своите задължения.

По данни на Bloomberg украинският индекс PFTS е най-добре представилият се борсов измерител в света от началото на тази година. През 2009 г. той се увеличи с близо 90%, след като обаче преди това през 2008 г. се понижи със 74 на сто. Своята най-висока стойност в исторически план от 1 208,61 пункта PFTS отбеляза на 15 януари 2008 г., а на 31 март той е с 22% под това ниво, или 940,22 пункта.

Украинската икономика се сви с 15% в рамките на 2009 г., след като предишният президент на страната Виктор Юшченко не успя да предприеме стъпки за стабилизиране на икономиката и публичните финанси заради своето неразбирателство с бившия премиер Юлия Тимошенко.

Избирането на Виктор Янукович за президент през февруари тази година обаче намали притесненията на инвеститорите за политическата и икономическа обстановка в Украйна, която е твърде нестабилна през последната година и половина. Международната рейтингова агенция Standard & Poor’s намали пет пъти своята дългосрочна оценка за украинския дълг през последните две години, а другата агенция Fitch на свой ред понижи кредитния рейтинг на Унгария на три пъти.

За да се възобнови плащането на заема от Международния валутен фонд, наскоро формираното украинско правителство, начело с премиера Микола Азаров, ще трябва да убеди фонда, че ще намали бюджетния дефицит на страната наполовина спрямо миналогодишните му нива.

Особеното за индекса PFTS, който обединява 20-те най-големи компании на Украинската фондова борса, е, че половината от дружествата в него се занимават с добив и обработката на суровини. Ето защо той е силно зависим от колебанията в цените на суровините, които се повишиха значително през последните месеци.

Около 47% от другите компании в индекса са от комуналния сектор и сектора на услугите, като селското стопанство не е представено от нито едно публично дружество. По този начин съставът на индекса не му позволява да представи по обективен начин украинската икономика. Фондовата борса в Украйна донесе недостижимата за друг пазар възвръщаемост от близо 900% за последните десет години.

На второ място сред основните индекси в Централна и Източна Европа се нарежда естонският OMX Tallinn, който се е повишил с над 41% от началото на тази година. Силният ръст на фондовата борса в Талин за последните три месеца може да се обясни по-лесно, а именно с очакваното присъединяване на Естония към еврозоната в началото на следващата година.

Това повиши интереса на външни инвеститори към естонските компании. За позитивните борсови нагласи помогнаха и решителните мерки на правителството за намаляване на бюджетния дефицит на страната. В тази връзка рейтинговата агенция Moody's повиши днес от негативна до стабилна своята перспектива за кредитния рейтинг на Естония, който в момента е A1.

Подобни стъпки бяха предприети и от Standard and Poor’s и Fitch през тази година, след като естонското правителство предприе стъпки за намаляване на разходите и заплатите, за да увеличи по този начин конкурентоспособността на балтийската икономика. Това е важна стъпка с оглед на предстоящото въвеждане на еврото в страната, което може да се случи още през януари следващата година.

Естонската икономика се сви с 14% през миналата година заради драстичния спад в строителния сектор, търговията на дребно, потреблението, производството и финансовите услуги.

Северните ни съседи също се отличават със силен борсов ръст в началото на годината, като индексът BET е нараснал с над 27% през първото тримесечие. Само в рамките на март румънският индекс се е повишил с близо 12%, като в края на месеца основният лихвен процент в страната падна до ново историческо дъно от 6,5 на сто в подкрепа на икономическото възстановяване на страната.

Румънската икономика се сви със 7,1% през 2009 г., след като през 2008 г. страната се нареди на първо място в Европейския съюз по ръст на своя брутен вътрешен продукт.

Пазарът на ценни книжа в Русия се представя по-слабо от този в Украйна, като RTS е нараснал с 8,8% над нивото си от края на декември 2009 г. По време на вчерашната сесия руският индекс отбеляза 19-месечен връх. Руската фондова борса бе първенец по ръст през 2009 г.

С между 5 и 10% през последното тримесечие са скочили главните борсови индекси в Полша, Хърватска, Русия, Казахстан и Чехия, а с около 10-13% са се увеличили борсовите измерители в Турция и Унгария. България, заедно с Гърция, Словакия и Словения обаче попада в групата на губещите пазари на ценни книжа през тази година.