Според 16-тия Индекс на икономическата свобода 2010 на фондация Heritage и Wall Street Journal, България заема 75-то място сред общо 179 страни, включени в индикатора. Непосредствено преди нас е Италия, съобщи Институтът за пазарна икономика (ИПИ).
Това е сериозно отстъпление по отношение на този показател, като резултатът ни спада с 2,3 пункта спрямо предходната година, когато позицията ни беше с номер 56.
В Индекс 2010 се използват данни до месец юни 2009 г.
От ИПИ коментират, че резултатът на България нарасна чувствително след 2000 г. (с повече от 15 пункта), но през последните години се наблюдава задържане на този ръст, а през тази година дори има спад, което показва, че ключови реформи в страната ни са спрели и разпространението на икономическата свобода на практика е в застой.
Влизането в ЕС донесе непосредствената свобода на българите да пътуват свободно из Европа, но данните ясно показват, че възможностите, които се разкриват от членството ни, все още далеч не са оползотворени. Негативните ефекти от кризата не се превърнаха в катализатор за реформи, а по-скоро провокираха тяхното отлагане във времето, казват анализаторите.
Българският резултат е над средния за света, но е по-нисък от средния за региона – 36-то място сред 43 страни в Европа. Въпреки това отново попадаме в групата на умерено свободните.
Отбелязваме подобрение по традиционно силните ни показатели – свобода на бизнеса, свобода на търговията и леко подобрение при фискална свобода, но бележим спад по традиционно слабите ни показатели – „размер на правителство“ (размер на правителствените разходи) и „свобода от корупция“.
Спад се наблюдава и при инвестиционната свобода, като според авторите на изследването, причините за това се крият в многото регулации, бюрокрацията и влиянието на организираната престъпност върху определени сектори. Не се наблюдава подобрение при „правата на собственост“, където резултатът ни е най-нисък.
Според ИПИ Индекс 2010 показва, че икономическата свобода на българите е изправена пред три сериозни предизвикателства – високите правителствени разходи, незащитените права на собственост и ширеща се корупция.
Нивото на икономическата свобода по света отбелязва лек спад като цяло. Една от основните причини е, че много правителства опитаха по неуспешен начин да предотвратят рецесията чрез увеличаване на правителствените разходи.
Средният резултат на икономическата свобода за света за 2010 е 59,4 пункта (по скала, където 100 означава пълна икономическа свобода), което е с 0,1 пункта по-малко от 2009 година. Това е вторият случай, откакто се измерва индексът (от 16 години насам), в който средният световен индекс отбелязва спад спрямо предходната година.
Хонконг и Сингапур са на челните места в класацията за 16-та поредна година, а Австралия е на 3-то място. Следващите страни в класацията са: Нова Зеландия, Ирландия, Швейцария, Канада, САЩ, Дания, Чили. Като предупреждение за опасностите, произлизащи от държавната намеса, Великобритания отпадна от първите 10 за първи път, откакто се изготвя индексът. САЩ също отбелязват спад – до 8-мо място. Правителствата и на двете страни увеличиха разходите си, за да се борят с кризата и така всяка от тях загуби по повече от 2 пункта от резултата си.
Някои от европейските икономики се представиха добре през изминалата година. Най-голям напредък за икономическата свобода отбеляза Черна гора, която се изкачва с 5,4 пункта. Други държави в Европа, които подобряват условията си по този критерий са Македония, Хърватия, Беларус, Босна и Херцеговина и Полша.
От друга страна, показателите за икономическа свобода в Латинска Америка се влошават. Пет държави от Южна Америка и Карибския басейн – Боливия, Барбадос, Еквадор, Бахамските острови и Венецуела, отбелязват чувствителен спад в класацията.
В тазгодишния индекс само 7 от 179 страни се категоризират като „свободни икономики” (резултат над 80 пункта). Други 23 са оценени с рейтинг от 70 до 79,9, което ги поставя в категория „по-скоро свободни”. 58 икономики са определени като „умерено свободни” (с резултат между 60 и 69,9), а 55 са класифицирани като „по-скоро несвободни” (резултати от 50 до 59,9). Останалите 36 икономики са класифицирани като „репресирани" (резултати под 50).
От шестте обособени региона в света Северна Америка е този с най-висока степен на икономическа свобода, където средният размер на индекса е 75,6. Следва Европа с 66,8 и Среден Изток/Северна Африка с 60,4. Южна и Централна Америка са с 59,7, а Азиатско-Тихоокеанският регион и Субсахарска Африка са съответно 57 и 52,9.
От Индекс 2010 може да се направи изводът, че глобалната рецесия нанася по-малко негативни последици в икономиките с по-висока степен на икономическа свобода и повече в страни с по-ниски показатели. През тази година общо 15 страни променят категорията, в която са попадали досега, включително САЩ, които падат от „свободни” на „по-скоро свободни”.
„За съжаление, атаките срещу свободния пазар, предизвикани от забавянето на икономическия растеж и политическите мерки за борба с рецесията в краткосрочен аспект, нанесоха трайни последици в някои страни”, пишат авторите на изданието. „Половината от водещите икономики влошиха условията си на икономическа свобода чрез различни мерки и форми на намеса. Вероятно от още по-голямо значение за икономическата свобода в дългосрочен период е и фактът, че другата половина не направиха това”.
Най-свободни в Индекс 2010 |
1. Хонконг |
2. Сингапур |
3. Австралия |
4. Нова Зеландия |
5. Ирландия |
6. Швейцария |
7. Канада |
8. САЩ |
9. Дания |
10. Чили |
Най-малко свободни в Индекс 2010 |
170. Соломонови острови |
171. Туркменистан |
172. Конго |
173. Либия |
174. Венецуела |
175. Бирма |
176. Еритрея |
177. Куба |
178. Зимбабве |
179. Северна Корея |