Кой е виновен за световната криза?

Най-сериозната криза от Голямата депресия насам не е природен феномен, а бедствие, провокирано от дейността на хората, в което всеки един човек има принос. В опит да разбули реалната история зад кредитната криза журналист от Guardian прави анализ, отвеждащ до имената на около 25 души със значителна роля в метаморфозата на световната икономика до настоящото й състояние. Investor.bg ви ги представя, събирайки аргументите за тяхната вина.

Алън Грийнспан, председател на Федералния резерв на САЩ в периода 1987-2006 г.

Благодарение на професионализма, с който управлява пазара по време на краха на фондовия пазар през 1987 г. и последствията от терористичните атаки на 11-ти септември, само допреди няколко години Грийнспан беше известен с прозвището „оракулът“ и „маестрото“.

Сега обаче той е считан за един от главните виновници за кризата. Обвиняван е заради това, че е позволил разрастването на балона на жилищния пазар заради поддържането на ниски лихви и липсата на регулации при ипотечното кредитиране. Много години той се е застъпвал за бизнеса с деривати, които почти не са съществували, когато поема поста си, но се умножават от 100 трлн. долара през 2002 г. до повече от 500 трлн. пет години по-късно.

Грийспан е направил всичко възможно, за да защити пазара от това, което е считал за ненужен контрол. През последните месеци обаче признава, че поне някои от неговите дългогодишни убеждения са се оказали неправилни.

Бил Клинтън, бивш президент на САЩ

Клинтън споделя поне част от вината за настоящия финансов хаос. Той подкрепи наредбите, които принудиха ипотечните кредитори да отхлабят критериите си, с което да позволят на заематели в по-неизгодна социална позиция да получават одобрение за ипотечен заем.

През 1999 г. Клинтън отмени акта, който гарантира пълно разграничение между търговските банки, които приемат депозити и инвестиционните банки, които инвестират и поемат рискове. Този ход е дал старт на ерата на супербанките и е задвижил колелата на ипотечната криза. Годината преди анулирането на закона заемите към ненадеждни платци са били само 5% от всички ипотечни кредити. До момента, в който избухна кризата, този дял е бил близо 30%.

Гордън Браун

Британският премиер е поставил интересите на финансовия сектор пред тези на останалите сектори в икономиката, като промишлеността например. Браун даде подкрепата си за по-либерално регулиране и по-облекчен данъчен режим за хиляди чуждестранни банкери без постоянно местожителство, работещи в Лондон и за фондове за инвестиции в дялов капитал.

Джордж Буш

Клинтън може и да е дал старт на ипотечната криза, но администрацията на Буш със сигурност направи малко, за да ограничи големия обем от Нинджа кредити – ипотеки, отпускани на хора без доходи, работа и активи.

Сенатор Фил Грам

Бившият щатски сенатор от Тексас, привърженик на теорията за свободните пазари, години се бори за финансово дерегулиране. Неговата дейност, насърчавана от Бил Клинтън, позволи бързия ръст на деривати като кредитните суапове. Впоследствие той напуска сенаторското бюро и започва работа за UBS като инвестиционен банкер.

Геир Хаарде, исландски премиер

Хаарде обяви в петък, че ще подаде оставка и ще свика предсрочни избори през май, сред бурните антиправителствени протести заради недоволството от неуспеха на премиера в справянето с кризата. През октомври трите най-големи исландски търговски банки претърпяха фалит. Страната беше принудена да вземе заем от 2,1 млрд. долара от Международния валутен фонд и няколко европейски страни.

Аби Коен, старши стратег от Goldman Sachs

Смятана преди за най-влиятелната жена в САЩ, тя не успя да прогнозира понижението в цените на акциите и даваше само положителни прогнози.

Морис Гийнбърг, шеф на застрахователната група AIG до 2005 г.

Грийнбърг успя да превърне компанията в най-големия застраховател в света. След понижаването на кредитния й рейтинг обаче компанията е била изправена пред ликвидна криза, заради което получава финансиране от американското правителство.

Анди Хорнби, бивш шеф на HBOS

Един от най-кадърните възпитаници на Харвард, който обаче предприема погрешна стратегия при сливането на Royal Bank of Scotland и Halifax, което доведе до частичното национализиране на новосформираната супербанка.

Сър Фред Гудуин, бивш шеф на RBS

Един от любимците на Гордън Браун, сега Гудуин е обвиняван за неуместната си стратегия по отношение на RBS, която доведе до 28 млрд. паунда загуба и 70% държавен контрол в банката. Загубите отразяват мащабното кредитиране на дейности, които не генерират възвръщаемост, и понижаване на стойността на придобивания през годините, ръководени от Гудуин.

Стивън Кроушоу, бивш шеф на B&B

С оглавяването му на Bradford & Bingley Кроушоу започва специализацията на компанията в областта на ипотеките за покупка на имоти с цел последващо отдаване под наем и ипотеки, при които заемателите не е трябвало да доказват редовен доход. Крахът на пазара води до национализирането на банката и последващото й придобиване от испанската Banco Santander. Няколко седмици преди национализацията обаче Кроушоу напуска поста си заради сърдечни проблеми.

Адам Апългарт, бивш шеф на Northern Rock

Неговата вина е в това, че бизнес моделът, който използва, се оказва неустойчив на кредитната криза.

Ралф Киофи и Матю Танин

Киофи и Танин, банкери в Bear Stearns, са подведени по отговорност за това, че са представили подправени данни пред инвеститорите за средствата, които са заделяли за рискови ипотеки и за това, че са изтеглили собствените си пари, когато са усетили влошаването на условията.

Люис Раниери

Заради приноса си в ипотечното финансиране Раниери е бил класиран от Business Week през 2004 г. наред с Бил Гейтс и Стив Джобс за един от най-великите иноватори за изминалите 75 години. През 2006 г. Раниери предупреждава за рисковете от прекомерния ръст на секюритизиране на ипотеките. През ноември миналата година обаче той не успява да предотврати краха на неговата Franklin Bank Corp.

Джоузеф Касано, AIG финансови продукти

Касано е ръководил отдела за финансови продукти в AIG, който е отговорен за финансовите затруднения на застрахователя. След като управляваното от него звено губи 11 млрд. долара, Касано е уволнен.

Чък Принс, бивш шеф на Citigroup

Когато печалбите на банката започват да намаляват през 2007 г., Принс твърди, че това е само „кихване“, но след като загубите за милиарди долари от рискови ипотеки изкристализират, Принс е принуден да подаде оставка от поста си.

Анджело Мозило, председател и изпълнителен директор на Countrywide Financial

Мозило е позволил увеличаването на рискови ипотеки в банката до неконтролируем обем, което е наложило спасяването й от Bank of America.

Други банкери, които носят част от вината за кризата, са Стан О'Нийл, бивш шеф на Merril Lynch, Джими Кейн, бивш шеф на Bear Stearns.

Кристофър Дод, ръководител на сенатския банков комитет

Дод продължително се е противопоставял на натиска за затягане на регулациите за ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac.

Американското общество

Нямаше да се стигне до кризата, ако американците си бяха дали сметка, че ползват повече заемни средства, отколкото могат да си позволят. Британското общество пък просто последва примера.

Марвин Кинг, гуверньор на Английската централна банка

Когато Кинг поема поста, икономиката на Великобритания се радва на стабилен ръст. Брутният вътрешен продукт е с ръст от 3%, а инфлацията на ниво от 1,3%.

През първата седмица на кризата той отказа да налее ликвидност във финансовата система заради страха от „моралната опасност“. Кинг получава упреци за това, че не е бил достатъчно проактивен и че е трябвало по-бързо да предприеме мерки за туширане на последствията от кризата.

Джон Тайнър, изпълнителен директор на британския финансов регулатор FSA през 2003-2007

Именно Тайнър е човекът, който дава съгласието си банките сами да решават от какъв капитал да заделят за покриване на рисковете си. Освен това заради нехайството на регулатора значителните рискове, до които е довела дейността на Northern Rock, не са били навреме засечени.

Ричард Фълд, изпълнителен директор на Lehman Brothers

За десетилетията, в които управлява компанията, Фълд е успявал да я запази невредима през трудни времена. Точно преди нейния колапс обаче не успява да реализира продажбата на значителен дял от нея на Korea Development Bank, която вероятно би я спасила.

Хора, очаквали настъпването на кризата

Андрю Ладе и Джон Полсън са шефове на хедж-фондове, които противно на общите тенденции залагат срещу рисковите ипотеки и успяват да натрупат огромно състояние.

Нуриел Рубини

През 2006 г. преподавателят от New York University непрестанно е предупреждават света за заплахата от кредитна криза и това, че САЩ ще бъдат изправени пред безпрецедентен срив на жилищния пазар, петролен шок и дълбока рецесия.

Рубини си остава песимист. Миналата седмица той прогнозира, че загубите във финансовата система на САЩ ще достигнат 3,6 трлн. долара преди края на кризата, което по думите му означава, че цялата банкова система на страната ще е де факто фалирала.

Уорън Бъфет

От дълго време Бъфет предупреждава за опасностите от рисковите деривати.

Джордж Сорос

През януари 2006 г. финансистът милиардер съобщи, че фондовите пазари са достигнали своя връх и САЩ и световните икономики ще трябва да се подготвят за рецесия и вероятно „трудно приземяване“. Той предупреди освен това за „огромен балон на пазара на имоти“, издуван от неразумно ипотечно кредитиране.

Стивън Айсман

Анализатор, който проследява пазара на рискови ипотеки от началото на 90-те. „Това, което научих от опита си е, че Уол Стрийт изобщо не се интересува от това, което продава.“

Мередит Уитни

На 31-ви октомври 2007 г. анализаторът прогнозира, че Citigroup трябва да намали изплащаните дивиденти или ще бъде изправена пред фалит. Ден по-късно 370 млрд. долара са били заличени от капитала на Уол Стрийт. В рамките на дни шефът на Citigroup подава оставка, а дивиденти биват намалени.

Катлийн Корбет, бивш изпълнителен директор на Standard & Poor's

Агенциите за кредитен рейтинг са широко критикувани заради това, че не са предупредили навреме за рисковете от ценните книжа, обезпечени с ипотеки. Корбет напусна Standard & Poor's през август 2007 г., ставайки обект на сериозна критика. Агенцията е обвинявана заради това, че е предписала ААА рейтинг на тези дългови инструменти, които впоследствие се оказват токсични. От сектора се оправдават, че са направили всичко по силите си на база наличната информация. Доклад на SEC, който цитира вътрешна кореспонденция в агенцията, намеква, че компаниите са били наясно с рисковете от тези инструменти.