Банките от еврозоната трябва да разпродават активи в Централна и Източна Европа, за да успеят да покрият капиталовите изисквания. Това все още не е новина от първите страници на вестниците, пише в блога на Financial Times Джоузеф Котърил.
Според него ситуацията трябва да е обратната – да се покаже проблема, тъй като той би бил огромен тест за страните от Централна и Източна Европа. По време на срещата на върха от миналата седмица лидерите на страните от еврозоната обещаха, че няма да има „прекомерно“ освобождаване от активи от страна на банките, опериращи в страните-членки на ЕС.
"Обърнете внимание на формулировката", препоръчва Котърил.
По време на срещата на страните от Г-20 от Института за международни финанси посочиха, че акциите на европейските банки се търгуват на близо половината от счетоводната си стойност, а паралелно с това цената за емитиране на банков дълг се е повишила рязко – с 2 процентни пункта за последната година.
За някои банки пазарът за набиране на нов капитал е изцяло затворен. Поради тази причина някои европейски банки неминуемо да прибегнат до ограничаване на рисковите позиции, вместо да се опитват да привлекат скъп капитал или да търсят държавна помощ.
От Института изчисляват, че ако за покриване на новите изисквания се използват само печалбите на банките и ограничаването на кредитирането, то цялостният кредитен портфейл към частния сектор в еврозоната трябва да се свие с поне 5 на сто.
Оценките на Института за международни финанси обаче засягат само еврозоната, а не целия Европейски съюз.
Страни като Унгария и Полша са част от Европейския съюз, но банковите им системи са в ръцете основно на чужди финансови институции. Извън ЕС – Русия и Турция също биха били уязвими от „оптимизацията на рисково претеглените активи“, ако се използват завоалираните форми на изказ, характерни за банковия сектор.
Със сигурност тези страни ще са на първа линия при разпродажбите на активи, смята Котърил.
Авторът се позовава на интересен анализ, дело на японската банка Nomura. В него се прави опит за оценка на зависимостта на страните от Централна и Източна Европа от евентуални разпродажби на активи от страна на банките от еврозоната.
Анализът показва, че намаляването на ливъриджа, или нивото на опериране със заемен капитал, ще стане чрез значително ликвидиране на активи в чужбина. Оценките на Nomura са, че в Централна Европа ще бъдат продадени активи в диапазона 5 до 20 млрд. евро, а при един реалистичен сценарий – за 13 млрд. евро.
преди 13 години Голяма мъка се задава за милиционерите и за техните клакьори по сайтове и медииА фискалният резерв го няма, а пеннсионният и здравният резерви също ги няма и остава само милициятаМъка!!!!!!!!!!!!!!!!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години До този момент познавахме, само кризата за тоалетната хартия, която бе тресла България в средата на 80те. Да, и тази на тока, която възприемахме вече като нормален начин на живот, да кажем 2 към 1. Или 2 към 2, проста схема, на която даже няма и какво да и изкоментираш, пускаше се от горе и заповедта не се коментираше....Само 20 години по-късно, с нея и с настъпващата криза плашат даже и бебетата, които се стряскат и дълго мълчат. Детенце по пижама влиза в хола и казва: "Татко, не мога да заспя."Бащата тъкмо гледа по телевизията програма за кризата на еврото и отвръща: "О, зайченце, сигурно сънуваш кошмари как един ден ще трябва да платиш за всичко това?" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Че, то България си е Бананова република отдавна, не виждам, нищо ново в тази статия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Пък Дянков каза, че сме излезли от кризата......на кой да вярва човек?Патилан пък казва: Кризата настъпва в Европа. Голямата депресия идва.След крахa на Уолстрийт, следва и крах на Еврозоната. После 'ще има "Сиртаки".... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Поредният опит за преразказ тип "анализ"от чужди анализатори . Да си спомним Данске за да им "поверваме". отговор Сигнализирай за неуместен коментар