Нееднозначни реакции след речта на Обама за заетостта в САЩ

Патилан
преди 12 години Паричната система при капитализма е игра на финансова пирамида. Нови дългове се правят, за да се покриват стари. Изплащането на дълговете е невъзможно, тъй като самата монетарна система не го позволява. Хората се заблуждават в илюзията, че ако има икономически растеж, то новите печалби ще покрият старите дългове. Експанзията на дълговете обаче е многократно по-бърза и до голяма степен независима от всякаква реална икономика. Покриването на дълговете е невъзможно по простата причина, че системата е създадена без разум. По-точно създадена в условия на пазарлък и надлъгване и правилата предпочитани от най-алчните и безскрупулните просто са се наложили. Така в капиталистическата пазарна икономика е заложена измамна цел - облагодетелстване на силните на деня, а не обществено развитие! отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Mesoiadess
преди 12 години ФЕД не е на ничия страна , той е на страната на кеша. отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Патилан
преди 12 години Прав си кривчо. Наистина.....Това няма да е "изпадане в рецесия", това ще е "катастрофа" !!!През 70-те години на миналия век обаче, изтощена от поредната мащабна война Виетнамската, Америка поема по нов курс. През 1971 г. САЩ едностранно отхвърлят златния стандарт, започвайки безпрецедентната в историята на човечеството ера на парите без златно или каквото и да било покритие с други благородни метали. Или с други думи, ерата на свободното печатане на пари без покритие.Експериментът със свободното печатане на пари обаче не приключи с това. Именно Рейгън въведе модата на мащабното дефицитно стимулиране на икономиката, което се финансираше със съответното печатане на пари и понижаване на лихвените проценти от страна на централната банка. Резултатът експлодиращ бюджетен дефицит и федерален дълг и краткосрочен икономически растеж, последван от нова сериозна криза в края на управлението на Рейгън.Тази политика постави началото на глобализацията, която беше изцяло в услуга на големите корпорации, които търсеха нови възможности за увеличаване на печалбите. С времето това доведе до свиване на производствената база и подриване на американската икономика. Цели сектори бяха изнесени извън граница, а същевременно цели градове станаха безлюдни поради липсата на поминък. Това е още едно доказателство на твърдението, че политиката в САЩ се определя не от народа, а от големите корпорации.На хората им беше втълпена илюзията, че могат да харчат все повече и повече на кредит с идеята, че това ще стимулира ръста на икономиката, което ще гарантира богатството на всеки един и така ще могат да си изплатят дълговете в бъдеще. Това изглеждаше като перфектното уравнение, алхимична формула за вечно благоденствие, която никой икономист не си и помисляше да постави под съмнение. Най-малкото бързо щеше да бъде осмян и не след дълго щеше да загуби престижната си работа в добре платен университет или банка. Така хората свикнаха с мисълта, че спокойно могат да потребяват значително повече от възможностите си. Още повече, след като всички президенти и икономисти им вдъхваха кураж да потребяват повече и че просперитетът зависи именно от потреблението. Цели поколения израснаха с мотото Искам всичко тук и сега, без да се замислят за въпроса Какво мога да предложа. Ерозираха знанията и уменията на средния американец. От внимателно пресметнат риск се отиде към подчертано хазартно поведение без мисъл за последствията. Така с годините обществото изпадна в състояние на колективна илюзия и самозабрава.На този фон изненада ли е понижението на кредитния рейтинг на САЩ? За мен лично е изненада, че кредитният рейтинг остава толкова висок. Защото връщането на днешните долари, заети от американското правителство, се гарантира единствено... от бъдещото печатане на нови долари. Това е класическата схема на Понци, т.е. финансова пирамида, за каквато Бърни Мейдоф беше осъден на 150 г. затвор. След всичко казано дотук можем ясно да заключим: играта свърши. Десетилетия наред илюзия за икономически просперитет, подхранван с дългове, доведе до най-тежката финансова криза в историята на САЩ. Сега вече нито федералното правителство, нито централната банка не могат да продължат с лъжите. Време е да се погледнат реалностите такива, каквито са.Какво причини кризата?Първият процес води началото си от далечната 1971 г., когато президентът на САЩ Ричард Никсън сложи край на златния стандарт в световната валутна система и започна ерата на хартиените пари, което развърза ръцете на американските власти официално да печатат толкова пари, колкото си поискат. Мощен тласък на изкривявания в следствие на тази промяна даде икономическата политика на Роналд Рейгън, която доведе до значително увеличаване на задлъжнялостта на американската икономика както в абсолютна стойност, така и като процентно отношение спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Ерата на Клинтън забави този процес, отчасти и благодарение на реформите в официалната статистика (на която откровено повече й приляга името стъкмистика). Буш-син обаче направи невъзможното, за да доведе изкривяванията до краен предел, занижавайки регулациите, източвайки федералните фондове и водейки политика на хронични, рекордни и двойни дефицити бюджетен и външнотърговски. Междинните кризи, породени от Федералния резерв и федералното правителството, бяха притъпявани чрез допълнително печатане на пари и нови и все по-големи икономически стимули звучи някакси актуално и днес. Така например, ако допреди 30 год. стимулите са се измервали в милиони долари, допреди няколко години в милиарди, днес вече свикнахме с трилионите. В следствие на това американската икономика натрупа значителни дългове, а доларът загуби над 80% от покупателната си способност за по-малко от 40 години от старта на безпрецедентната валутна и монетарна система на хартиените пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар