Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди, че дълговата криза се разпространява извън периферията на еврозоната, съобщи ВВС.
В писмо до европейските правителства Барозу ги призовава да дадат „пълна подкрепа“ за еврозоната.
По думите му правителствата трябва да преоценят размера на Европейския фонд за финансова стабилност (European Financial Stability Fund - EFSF), за да намалят риска от разпространение на дълговата криза в еврозоната.
Създаването на фонда бе отговорът на гръцката криза, като споразумението за него бе постигнато на 21 юли и все още не е ратифициран от отделните държави членки.
Барозу посочва, че те трябва „да ускорят процедурите за одобрение за реализирането на тези решения, така че много скоро да повишат оперативността на EFSF“.
Той определя отношението на пазарите на облигации към Италия и Испания като „причина за дълбока загриженост“.
До момента от финансовата помощ на Европейския съюз са се възползвали Гърция, Португалия и Ирландия, които се определят като периферия на еврозоната.
ЕК се притеснява, че може да не е в състояние да спаси Италия и Испания, които са трета и четвърта по големина икономики в еврозоната.
„Пазарите все още трябва да бъдат убедени, че ние предприемаме уместните стъпки за разрешаване на кризата“, твърди Барозу. „Сред останалите причини пазарите изтъкват световната икономическа несигурност, дължаща се на икономическия ръст и протаканото решение за бюджетното регулиране в САЩ, но главно и на първо място - слабата съгласуваност и сложността и непълнотата на програмата от 21 юли“, добавя той.
Въпреки съгласуваната финансова помощ за Гърция на 21 юли доходността по испанските и италианските облигации нарасна, като през тази седмица достигна рекордни висоти от времето на въвеждането на еврото.
На днешния търг Испания разбра, че средствата, което трябва да плати, за да успее да заеме пари, са нараснали значително.
Дейността на пазарите на облигации изглежда е накарала Барозу да реагира бързо, но анализаторите не са убедени, че правителствата ще могат да изпълнят желанията му.
„Проблемът е, че промените, които трябва да бъдат въведени, трябва да бъдат съгласувани с националните парламенти, а всички са в отпуск, защото е август“, заяви Питър Уестъуей, старши икономист в Nomura. „Така че липсва реалистична перспектива всички да бъдат събрани най-рано преди септември“, добави той.