Накъде вървят реформите в БДЖ?

Необходимостта от реформи в Български държавни железници (БДЖ) ЕАД, за да стане работата им по-ефективна и качествена, беше констатирана отдавна. При настоящото правителство бяха набелязани реформи в 4 направления, с които се цели „оздравяване“ на дружеството. На проведена кръгла маса с участието на цялото ръководство на железниците, синдикати, представители на бизнеса и икономисти, председателят на съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД Владимир Владимиров обобщи свършеното до момента относно реформите.

Първата реформа - преструктурирането на компанията в две самостоятелни (юридически и финансово) дружества – занимаващи се съответно с пътническите и товарните превози, вкл. разделянето на активите им, е направена. „Холдинг БДЖ“ ЕАД ще отговаря за стратегическото планиране на работата на дружествата, дейностите по контрола на работата им и продажбата на „ненужните“ активи. Предвижда се до края на годината да приключи и вътрешното преструктуриране на двете дружества.

Втората реформа касае монтирането на GPS устройства на локомотивите с цел контрол разхода на горива и прехвърляне на спомагателни за БДЖ дейности за извършване от частни фирми срещу заплащане.

Досега по-малко от половината локомотиви са снабдени с GPS устройства, отчете Владимиров.

Дейностите по пренасянето на колети и по охрана на железниците е решено да се прехвърлят към частни фирми, което според разчетите на БДЖ ще бъде по-евтино. Има и идея (която сега се разработва) почистването на пътническите вагони също да се извършва от външна фирма.

Третата реформа е свързана с преструктурирането на задълженията на БДЖ и предоставянето на мостово финансиране от държавата до отпускане на заем от Световната банка.

Държавната помощ за пътническите превози, както стана известно наскоро, е одобрена от ЕК. Очакванията са през септември бордът на директорите на Световната банка да даде окончателното одобрение на заема за железниците ни, в размер на 460 млн. лева, посочи Владимиров. 

Четвъртата реформа обхваща инвестиции с цел развитие.
Необходимо е закупуване на нови вагони, което освен с държавни средства, би могло да стане и с финансиране по оперативна програма (ОП) „Транспорт“ от следващия програмен период (2014-2020 г.), коментира Владимиров. По думите му, има известна вероятност, ако останат неусвоени средства по ОП „Транспорт“ и при разрешение от ЕК, още до 2013 г. към БДЖ да бъдат пренасочени до 200 млн. евро евросредства.

По план финансово БДЖ би трябвало да излезе „на нула“ до 2014 г., но стремежът е това да стане още през 2012 г., подчерта Владимиров.

Около 6600 стари товарни вагона се планира да бъдат продадени, но за първите 550 броя, предлагани на търг, засега не се е намерил купувач и цената им ще бъде понижена. Подготвят се за продажба още 1000 вагона. С получените средства ще се ремонтират останалите в БДЖ вагони.

Стартирало е и проучване за целесъобразността от приватизацията на товарните превози на БДЖ, като е възможно те да бъдат приватизирани 50% или 100%, каза председателят на борда на директорите на железниците.

В хода на последвалата дискусия неведнъж беше споменато, както от представители на БДЖ, така и на бизнеса, че основен начин за повишаване на приходите на БДЖ е повишаване на качеството на обслужване, вкл. и бързината на пътническите превози. Последното обаче основно зависи от жп инфраструктурата, която се поддържа и изгражда от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ).

Новият изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“ Йордан Недев увери както бизнеса, така и синдикатите, ще при работата си ще се ръководи изцяло от бизнес принципи. Той посочи, че между първите му оперативни задачи ще бъде „продухване“ на информационните канали в компанията, за да се знае кой какво точно върши и съответно каква отговорност носи.

Бизнесът за БДЖ

За бизнес клиентите на БДЖ (товарни превози) е най-важно железниците да им осигурят сигурни и надеждни превози, като товарите се доставят в срок и със съответното договорено качество, посочи председателят на Националната асоциация на спедиторите Георги Минчев. Затова, по думите му, евентуалното недобро техническо състояние на железниците и демотивацията на персонала „се превръща в проблем за клиентите на БДЖ“.

Минчев коментира, че, както е заявил изпълнителният директор Йордан Недев, първо трябва да се „запушат дупките“ на изтичане на средства, но са необходими и инвестиции във вагони, локомотиви и информационни технологии, защото „без тях не може“. 

От бизнеса препоръчаха в БДЖ да има и добри технически и икономически експерти, които да са в състояние да решават конкретните проблеми и „да могат да говорят с бизнеса“. Относно мотивацията на персонала, от бизнеса препоръчаха работната заплата на всеки в БДЖ в една или друга степен да е обвързана с постигнатите резултати. Според Минчев, сегашната пазарна конюнктура в Европа и България е добра за развитие на жп превозите и ние трябва да се възползваме от това.

Представител на фирма, един от големите товародатели на БДЖ, посочи, че те предпочитат жп превозите, защото са „евтин и екологично чист“ транспорт. Нещо повече, немалко фирми избират къде да инвестират в страната в зависимост от това дали там има достъп до жп транспорт. Затова от фирмата товародател препоръчаха БДЖ да не закрива губещи сега направления, защото чрез увеличение на товарните превози, а след тях – и на пътническите, те могат да станат печеливши. От бизнеса изказаха становище, че железниците би трябвало да се стремят за запазят добрите си специалисти, защото те „трудно се изграждат“.

Синдикатите за БДЖ

Синдикални лидери от сектора на железниците подчертаха от своя страна, че досега в БДЖ са правени финансови анализи, но според тях почти няма технически, а сигурността при превозите е „най-важна“.

Беше посочено, че повишаване на производителността се постига „не само със съкращения на персонала, но и с увеличение на приходите за зает“, което става с повишаване квалификацията на персонала и с инвестиции в техника.

Синдикалистите изказаха съмнение относно целесъобразността на прехвърлянето на допълващи дейности (почистване, охрана) към частни фирми, защото предишен опит показвал, че това едва ли ще е по-евтино за БДЖ.

От синдикатите обърнаха внимание, че скоро започват преговорите с ръководството на железниците по новия колективен трудов договор, които „няма да са лесни“.

Икономисти за БДЖ

При жп превозите има голям потенциал за растеж, но за да се осъществи той, трябва да бъде повишено качеството на услугите, вкл. и бързината на превозите, смята старши икономистът от Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов. Той посочи, че според финансовия отчет на БДЖ за миналата година, най-големите разходи на компанията са за персонала и такси към НКЖИ. А въпросните инфраструктурни такси би могло да се намалят, защото „и БДЖ, и НКЖИ имат сметка от увеличение на товаропотока и пътникопотока“. Освен това, при увеличение на приходите ще бъдат отделени средства и за инвестиции.

Ректорът на ВТУ „Тодор Каблешков“ проф. Петър Колев наблегна на необходимостта от запазване на квалифицираните кадри в БДЖ и привличане на нови. Той допълни, че „няма впечатление, че заплатите в БДЖ са високи“, а „без добри специалисти реформи не се правят“. Колев подчерта, че при преструктурирането в железниците не трябва да се съкращават разходи, свързани със сигурността на превозите.

В тази връзка Владимир Владимиров увери, че компромиси със сигурността в БДЖ не се правят.