Какво (не) изпълни правителството от антикризисните мерки за подкрепа на фиска

В разгара на икономическата криза в началото на миналата година правителството обмисли и предложи пакет от близо 60 антикризисни мерки, които трябваше бързо да ни измъкнат от кризата и да доведат до растеж на брутния вътрешен продукт (БВП).

Предложенията, чийто основен инициатор беше Министерството на финансите, бяха обсъдени широко и в националния съвет за тристранно сътрудничество с участието на работодатели и синдикати.

Между въпросните идеи на правителството първоначално имаше и вариант за увеличение на ДДС, но той бързо отпадна, тъй като идеята срещна острата съпротива на бизнеса. С вдигането на ДДС не беше съгласен и министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.

Заради, или пък въпреки въпросните антикризисни мерки, обявени през март 2010 година, за цялата минала година икономиката ни отбеляза символичния ръст на БВП от 0,2% (което според някои икономисти е в рамките на статистическата грешка), докато за ЕС ръстът на БВП беше 1,7%.

При част от 60-те антикризисни мерки Министерството на финансите беше пресметнало ориентировъчно колко разходи ще бъдат спестени на държавния бюджет или (в зависимост от мярката) колко допълнителни средства ще постъпят в хазната за 2010 г.

Какво показва равносметката на изпълнението на частта от мерките, насочени към подкрепа на фиска година след тяхното обявяване:

Набавяне на допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв

По информация от Министерството на финансите, миналата година е емитиран нетен вътрешен дълг (държавни ценни книжа) в размер на общо 849,9 млн. лева. Целта на емитирането на ДЦК е понижаване на бюджетния дефицит, който за 2010 г. е 3,2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Външен дълг не е емитиран. 

Ускорена продажба на предписани емисионни единици до 50 млн. тона чрез националната система за зeлени инвестиции.

Очакваният фискален ефект от тази мярка трябваше да бъде 500 млн. лева.

На въпрос на Investor.bg какво се прави по изпълнението на тази мярка, от Националния доверителен екофонд коментираха, че екофондът набира постоянно заявления за проявяване на интерес за финансиране на проекти по националната система за зелени инвестиции.

До момента са постъпили около 150 заявления за проявен интерес на обща стойност над 1 млрд. лева. Високата обща стойност се дължи основно на няколко по-големи проекта, които са извън възможностите на схемата на този етап, поясниха от екофонда.

Заявленията все още не са проекти, които могат да бъдат предложени за финансиране, отбелязаха от екофонда. На базата на тези заявления след преглед и принципно приемане се формират пакети от проекти, към които проявяват интерес конкретни потенциални купувачи – в зависимост от типа проекти, тяхната степен на готовност, екологичен и социален ефект или други критерии.

Около 90 проекта досега попадат в приоритетна ос 1. Това са проекти, финансирани като процент от инвестицията, която в случая включва енергийна ефективност в сгради и проекти в транспортния сектор. Общата стойност на заявените проекти  по тази ос е около 70 млн. лева.

В приоритетна ос 2 досега попадат около 45 проекта, които ще бъдат финансирани на база на редуцирани емисии. Тук проектите включват намаляване на емисиите на парникови газове в индустрията, производство на енергия от биомаса или геотермална енергия и улавяне и оползотворяване на метан.

До момента не може да се говори за сериозно разминаване между стойността на проектите и средствата, за които преговаря държавата, смятат от екофонда. От там коментираха, че към някои от типовете проекти, които са на висока стойност, засега няма проявен интерес от страна на потенциални купувачи. От друга страна изискванията на купувачите са много високи, както към екологичния ефект на проектите, така и към степента им на готовност за реализация – така че няма да има опасност от изпадане на качествени проекти, увериха от Националния доверителен екофонд.

Финансирането на проектите ще става на базата на изпълнените дейности.

От данните по тази мярка се вижда, че нейното изпълнение е на начален етап.

Приватизация на миноритарни остатъчни дялове чрез Българска фондова борса

Приходите от този ход трябваше да постъпят в републиканския бюджет. Очакванията бяха те да бъдат в размер на 250 млн. лв.

(Не)изпълнено до момента:

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е определила Първа финансова брокерска къща ООД победител в конкурса за инвестиционен посредник при борсовата приватизация на Е.ОН, стана известно на 9 юни.

ПФБК ще е посредник при продажбата чрез публично предлагане на два пакета акции – 49 533 броя, представляващи 33% от капитала на “Е.ОН България Продажби” АД, Варна и 43 494 броя, представляващи 33% от капитала на “Е.ОН България Мрежи” АД, Варна.

Освен това Централна кооперативна банка АД е спечелила конкурса за инвестиционен посредник за продажбата чрез публично предлагане на 63 624 акции, представляващи 33% от капитала на ЧЕЗ Разпределение България АД и 1650 акции, представляващи 33% от капитала на ЧЕЗ Електро България АД.

Булброкърс ЕАД пък спечели конкурса за инвестиционен посредник за продажбата чрез публично предлагане на 51 612 акции, представляващи 33% от капитала на ЕВН България Електроразпределение АД и 62 106 акции, представляващи 33% от капитала на ЕВН България Електроснабдяване АД. Това беше съобщено също вчера от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Договорите с инвестиционните посредници би трябвало да се сключат до 2 седмици от датата на обявяването.

Посоченото означава, че досега в бюджета не е постъпило нищо от очакваните 250 млн. лв. от приватизация.

Либерализация на инвестиционния режим на т.нар. „сребърен фонд”, наричан още „третият стълб“ на пенсионната система

Работи се по въпроса, към момента са предприети мерки за повишаване на доходността от направените инвестиции, е отговорът на финансовото министерство. Към 31 декември 2010 г. средствата в "сребърния фонд" възлизат на близо 1,684 млрд. лева. От тях, приходите от лихви по депозити за миналата година са 3,4 млн. лв., трансферите от централния бюджет са 57,2 млн. лв. Останалите средства са от приватизация, натрупани от създаването на фонда до края на миналата година.

Временна отмяна на преференциите, които се дават на бюджетни учреждения за внос, освободен от ДДС и митнически сборове

По информация от Министерството на финансите тази мярка е оттеглена. Причината е, че според клаузи от присъединителния договор на България към ЕС страни-членки нямат право едностранно да променят размера на митата към трети страни.

Изграждане на публични регистри за държавно и общинско имущество, отдадено под наем - земеделски земи от държавния и общински поземлени фондове и сключените арендни договори

Министерството на земеделието разработи техническо задание за разработване на софтуер, представляващ електронен регистър на имотите от държавния поземлен фонд, казаха от ведомството за Investor.bg. В момента е обявена обществена поръчка за избор на изпълнител за разработване на софтуера, като предстои класиране на кандидатите. Срокът за изпълнение на поръчката  е шест месеца от датата на възлагане.

Това означава, че изграждането на публични регистри за отдадените под наем държавни и общински  земи е на съвсем начален етап.

Предлагане на 900 хил. дка за авансово платена дългосрочна аренда, продажба на 100 хил. дка чрез публичен търг и разработване на промени в нормативната уредба с цел увеличаване срока на арендните договори

Очакваният фискален ефект от тази мярка беше определен на около 164 млн. лв. До момента в бюджета не е влязъл и лев, въпреки че авансовото плащане на арендата имаше за цел да осигури предварителни плащания и да ангажира фермерите с дългосрочни договори за обработка на терените.

Какво е изпълнено от Министерството на земеделието по тази мярка:

Относно „предлагане на 900 хил. дка за авансово платена дългосрочна аренда“, може да кажем, че в момента се провеждат търгове за предоставяне под наем или аренда на земеделски земи. От държавния поземлен фонд са включени около 450 хил. дка земи, за които няма договори за ползване.

При сключване на договорите наемателите или арендаторите заплащат авансово 50% от стойността на годишния наем/ рента. Останалата част се заплаща след изтичане на стопанската година (30 септември). Срокът, за който се предлагат земите от Фонд „Земеделие“, в повечето случаи е 5 или 10 години, като при трайните насаждения той е в зависимост от периода на експлоатация на насажденията (15, 20, 30 години).

По отношение „продажба на 100 хил. дка чрез публичен търг“, за периода 1 януари 2009 – 31 декември 2010 г. са проведени търгове за продажба на земи от Фонд „Земеделие“ на притежатели на поименни компенсационни бонове (ПКБ) за обща площ от 50 498 дка.

Продадени са земи в размер на 47 121 дка на стойност 21 65 563 броя ПКБ. Номиналната стойност на един ПКБ е 1 лев. Поименните компенсационни бонове представляват държавен дълг към собственици на земеделски земи, които не са възстановени поради проведени върху тях мероприятия.

С продажбите на земи от Фонд „Земеделие“ чрез заплащане с ПКБ държавата фактически погасява този дълг, възникнал с издаването на боновете, поясниха от земеделското министерство.

От там посочиха още, че „разработване на промени в нормативната уредба с цел увеличаване на срока на арендните договори“ не са правени, тъй като не са необходими. Това е така, защото в Закона за арендата в земеделието е определен минимален срок за сключване на аренден договор за ползване на земеделски земи, който е 4 години и не е определен максимален такъв. Срокът на арендния договор е по споразумение между страните, но не е по-малък от 4 години.

От данните на земеделското ведомство става ясно, че тази мярка е изпълнена на около 50%.

Въвеждане на окончателен данък върху доходите от парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, както и от други игри, при които печалбата се определя на случаен принцип

По информация от Министерството на финансите вече е готов предварителният вариант на проектозакона за хазарта. Той към момента се разглежда от Комисията по хазарта. След евентуални нейни препоръки, документът ще влезе за обсъждане в парламента през септември, когато ще се обсъждат и други данъчни закони, свързани с бюджетната процедура. Фискален ефект от бъдещия Закон за хазарта за  би могъл да се очаква през 2012 г.

Промяна на начина на облагане на застрахователните премии в съответствие с чл.157 от Директива /2009/138/ЕС

Посоченото е изпълнено и влезе в сила от началото на 2011 г., така че още не може да се прецени какъв ще е годишният фискален ефект за хазната.

Възстановяване на коефициента за изчисляване на авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане за 2010 г., определен със Закона за държавния бюджет от 1, на 1,1

Промяната влезе в сила от август 2010 г., с което в бюджета постъпиха допълнително 32 млн. лв., по данни на финансовото министерство.

Увеличаване на дивидента за държавата от държавните търговски дружества от 50 на 80 на сто с промяна в Постановление за изпълнението на държавния бюджет за 2010 г.

С въвеждането на тази мярка за миналата година дивидентът за държавата нарасна с 50 млн. лв.

Отчисляване на 50 на сто от приходите от наеми на предприятия с преобладаващо държавно и общинско участие в приход на държавния, респективно на общинския бюджет по реда, който се прилагаше до 2006 г.

С прилагането на тази мярка за миналата година са постъпили в бюджета 3,4 млн. лева повече.

Удвоява се данъкът върху жилища с данъчна оценка над 300 хил. лв. и данъкът върху автомобили със застрахователна стойност над 70 хил. лв.; утроява се данъкът върху персонални яхти и самолети

Въпросните предложения бяха оттеглени като нецелесъобразни.

Намаляване на срока съгласно Кодекса за социално осигуряване от 75 дни на 30 дни за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, в случаите на освобождаване от работа

Предложението е влязло в сила.

Всичко това показва, че по-голямата част от антикризисните мерки, насочени към подкрепа на бюджета, или не са стартирани, или са в съвсем начален стадий и резултатите от тях не могат да бъдат оценени. Очаквайте скоро и равносметката по мерките за ограничение на публичните разходи, както и на тези за подкрепа на пазара на труда.