Професионалните стандарти – лост за „изправяне“ на кривия трудов пазар

Млади специалисти, преливащи повече от ентусиазъм, отколкото от знания и умения, заради несъответствия между държавните образователни стандарти и нуждите на бизнеса излизат на пазара на труда в България. На този фон болшинството български работодатели не са склонни да инвестират повече от процент от общия годишен оборот на фирмите си за обучение и развитие на персонала.

Работната сила е с манталитета, че се учи само веднъж в живота. Само 1,5% от безработните посещават курсове за квалификация и преквалификация, макар те да са групата, която най-много трябва да се вълнува от професионалното си развитие и бъдеще.

Същевременно, трудът на хора, които извършват различни по сложност и отговорност дейности, често се оценява по един и същи начин. Например, заетите по различните мерки за субсидирана заетост получават обикновено минималната или малко над нея работна заплата. Без значение дали става въпрос за инженер, хигиенист, техник или човек с друга професия.

Заради изкривяванията на пазара на труда много хора се насочват към модерни и престижни професии с чисто материална мотивация – получаването на по-високи доходи, без значение дали притежват необходимите качества за осъществяването на дейността. Тази тенденция е особено актуална за България. Но както се оказва, европейският (и българският) трудов пазар всъщност не „прелива“ от специалисти.

Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE) алармира наскоро, че основен проблем за европейската икономика е липсата на ключови компетенции у работната ръка. Това е сериозна заплаха за икономическия растеж в следващите години, предупреждават от конфедерацията.

Като част от европейската икономика България не прави изключение от тенденциите, даже напротив. По някои показатели сме „на опашката“ в сравнение с европейските ни партньори.  Нямаме, например, развито професионално ориентиране, не се прави оценка и прогноза на нуждите на икономиката от специалисти с определено образование и качества, липсват национални професионални стандарти – какво се изисква от един човек за заемането и успешното изпълняване на конкретна длъжност.

И още стряскащи данни: на последно място сме по компетенции на работната сила сред страните-членки в Европейския съюз, според статистика на Европейската комисия от 2009 г. На последно място сме и по брой на хората, които продължават обучението си след 25 – 30 годишна възраст.

Липсата на професионални стандарти ни отдалечава от идеята за единна рамка на европейския пазар на труда и „преносимост“ на уменията и знанията. Т. е. - свободно да работим в държава от еврообщността без да се налага да полагаме допълнителни изпити и да преминаваме обучения, за да отговорим на професионалните стандарти в съответната държава.

Въвеждането на професионални стандарти ще внесе известен ред на пазара на труда и ще поправи някои изкривявания. Стандартите се явяват и „мост“ между образованието и бизнеса. Те формулират точно и ясно необходимите качества и знания за успешната работа на конкретните специалисти. Така ще се улесни значително подборът на кадри, ще се подобри производителността на труда, ще се прилага по-справедлива система на заплащане.

Пътят на стандартизирането започва от образованието

Наложително е да се работи в посока на изграждане на единно европейско пространство, където учащите се да могат лесно да преминават от една образователна система към друга, се посочва в становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Създаването на единни стандарти ще позволи по-лесно преминаване от една образователна система в друга, тъй като компетенциите ще са еднакви, независимо от това къде са придобити, посочват от организацията.

Главна дирекция  „Образование и култура” на образователното министерство вече прави първите стъпки, с партньорството на работодатели, образователни институции и синдикатите. Изгражда се  Национална квалификационна рамка на Република България в съответствие с Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот, така че да се признават професионалните квалификации и да се постигне мобилност на работната сила, допълват от АИКБ.

Липсата на система за прогнозиране на нуждите на икономиката от кадри обаче изкривява сериозно образованието, смята Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите (НЦОК), създаден по проекта „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони".

„В момента 60% от студентите в България са в специалности, свързани с бизнес и администрация. Къде ще отидат те на работа?“, коментира Томов. „Образованието се развива по усмотрение на всяко висше учебно заведение, в зависимост от потенциала на преподавателите му. Но не и на базата на анализ търсят ли се такива хора в икономиката в момента. В професионалното образование ситуацията е същата. Родителите и децата се мотивират по атрактивни наименования, по специалности, кито нямат приложение, но звучат привлекателно и престижно“, допълни той.

Специалностите в професионалните и висшите училища също се определят от държавата, обясни Томчо Томов. Държавните образователни стандарти, разработени от Националната агенция за професионално обучение (НАПО), обаче не отговарят на практиката, допълни той.

Професионалното ориентиране като регулатор на изкривяванията

Професионалното ориентиране в България не функционира ефективно, а по-скоро хаотично. Томчо Томов даде пример с Германия, където с проблема „избор на професия“ са ангажирани местната власт, работодателите и образователните институции. Идеята е младите хора да бъдат задържани  в населеното място и региона, в който са родени, посочи Томов. Помага им се да изберат търсени професии, според техните интереси, знания и лични качества.

Томов допълни, че дуалистичната образователна система в Германия също спомага за ранния избор на професия. Младите учат в учебното заведение, но сключват договор и с предприятие, където изучават тънкостите в занаята.

Подобна е оценката на АИКБ за професионалното ориентиране в България. Учениците нямат ясна представа за пазара на труда, нито за търсените професии, за потребностите на предприятията и бизнеса от определени кадри, нито за перспективите за развитие във всяка професионална област.

Такава ориентация трябва да се формира у всяко дете, смятат от организацията. Професионалното ориентиране е  един от икономическите лостове за планиране  и управление на работната сила и като краен резултат - за конкурентоспособността на икономиката, пише в становището на организацията.

В България функционират малко на брой центрове за информиране и професионално ориентиране, консултации правят и някои агенции за подбор на персонал. Томчо Томов препоръчва дейността в тази посока да бъде по-мащабна и да се осъществява от образователното министерство съвместно с много партньори.

Според АИКБ стъпка напред е изграждането на система за оценка и признаване на компетенциите, придобити на работното място или чрез самостоятелно търсене. Тя се прави от образователното и социалното министерство, със съдействието на  национално представителните организации на работодателите и синдикатите.

Професионалните стандарти – носител на справедливост

През 2006 г. министерството на труда получи техническа помощ за разработване и актуализиране на 80 стандарта за професионална квалификация на базата на най-добрите практики в държави - членки на ЕС. Финансирането е осъществено чрез проект по програма ФАР, посочват от АИКБ.

Стандартите са 82 на брой в 11 професионални направления - Електроника и автоматизация; Химични продукти и технологии; Производство на текстил, облекло, обувки и кожени изделия; Производство на изделия от дърво; Производство на храни и напитки; Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг; Пътувания, туризъм и свободното време; Озеленяване и цветарство; Селско стопанство, Горско стопанство и Рибно стопанство. В рамките на проекта са били представени и предложения за актуализиране на Рамковите изисквания за разработването на стандарти за професионална квалификация в България.

Българска стопанска камара (БСК) от миналата година работи по проекта „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”. Ще бъдат оценени  професионалните компетенции по възлови професии и длъжности в 20 подсектора на икономиката.

Според данните от предварителните проучвания, осъществени сред 1 600 фирми, около 67% - 70% от работодателите имат  нагласата да разработват компетентностни модели и да ги използват в управлението, коментира ръководителят на проекта Томчо Томов. „Внедрени компетентностни модели има някъде в около 20% от фирмите и то предимно с чуждестранно участие, които са донесли от чужбина ноу-хау за управлението на човешките ресурси“, допълни той.

Ето и още данни от проучванията:  в 70% от фирмите няма разработени единни общи стандарти по отделните длъжности; около 30% от работната сила в предприятията отговаря на минималните изисквания за заемане на длъжността; 32% от работната ръка надхвърля изискванията за заемането на длъжността. „Тези хора не биха се задържали дълго време на това работно място. Те демонстрират качества и умения и това се отразява лошо на тяхната мотивация за работа“, коментира последното Томчо Томов.

До момента БСК е изградила седем секторни консултативни съвета, които имат за задача да разработят и създадат секторни модели и стандарти. „Тези стандарти трябва да бъдат заложени и използвани в пилотните предприятия, които са около 200 по проекта. Към края на проекта може би ще сме разработили професионални стандарти за между 400 и 2 000 длъжности“, посочи Томов.

Стандартите ще бъдат с препоръчителен характер, но те ще бъдат съгласувани и разработени в съответствие с европейските. Така специалистите ще бъдат улеснявани при започването на работа в чужбина.

Освен това, работи се на секторно ниво с различни учебни заведения и ще се даде възможност на хората, които са придобили знания и умения по различен начин, да ги сертифицират. В тази връзка се изграждат и 10 регионални центрове за оценка на компетенциите.

Ефекти от въвеждането на професионалните стандартизиране

Наличието на разработени професионални стандарти е предпоставка за по-доброто функциониране на пазара на труда. Кандидатстващите за работа ще знаят какво точно се изисква от тях за работното място, за което кандидатстват. Много често сега кандидатстващи отиват на работа и питат колко ще получават, като въобще не се интересуват какво трябва да знаят и какво трябва да вършат, посочват от Асоциацията на индустриалния капитал.

Резултатите от изследвания на Делойт сочат, че в страните, в които е въведен компетентностният подход, първият ефект е нарастване производителността на труда с 10 – 15%, допълни Томчо Томов.

Ще бъде въведена и справедлива оценка на труда. Ще отпадне субективното оценяване, тъй като ще има минимален праг, под който заплащането на един конкретен специалист не може да падне. Този праг ще се въведе като минимален осигурителен доход, посяни Томов.

Като цяло, професионалните стандарти ще сближат образованието и бизнеса. С изготвянето на закона за публично-частното партньорство пък работотдателите ще имат още повече възможности за инвестиции в подготовка на кадри още от училищната скамейка.