Къде изтекоха парите на САЩ?

Финансите на американското правителство можеха да бъдат в прекрасно състояние днес, ако само бяхме успели да избегнем няколко войни и няколко рецесии и ако данъчните ставки не бяха понижавани така безразсъдно, твърди Рекс Нътинг, анализатор на MarketWatch.

Историята, която републиканците обичат да разказват за дефицита – че всичко се дължи на „разхищаването“ при управлението на Барак Обама – не издържа, ако си направите сметката, твърди Нътинг.

На практика по-голямата част от държавния дълг, натрупан през последните 10 години и по-голямата част от дълга, който САЩ ще натрупат през следващите 10 години, се дължи на 2 рецесии, две войни и няколко слаби решения, направени преди Обама да поеме управлението, смята той.

Единствените разходи, които са се увеличили значително са свързаните с войните, рецесията  и плащането на необходимите лекарства за възрастните хора, смята авторът.

Плащанията за други неща, които американското правителство осигурява – нещо, което републиканците искат да намалят до минимум – например стипендиите за колежите, разходите за защита на околната среда и изследванията за лечение на рака, отчитат съвсем леко увеличение през последните 10 години.

Разходите, различни от тези, свързани с отбраната, не са причина за натрупания дефицит през последните 10 години и няма да бъдат причина за дефицита и през следващите 5 десетилетия. Именно в тях обаче са се втренчили републиканците, убеден е той.

Това не е въпрос на трупане на точки в политиката или размахване на пръста към някой друг, а не към Обама, и насочването му било то към Джордж Буш-младши, Осама бин Ладен, Алън Грийнспан или Бил Клинтън. Жизненоважно е да разберем откъде идва държавният дълг, ако искаме изобщо някога да изчислим как да го контролираме, убеден е Нътинг.

Поглеждайки към следващите 20, 30 или 50 години, пред САЩ се изправят няколко големи бюджетни предизвикателства, в най-голяма степен поради застаряването на населението в САЩ. Тези възрастни американци ще очакват здравни грижи и пенсионните издръжки, които са им били обещани и за които са си плащали данъците. Предизвикателства биха били доста по-леки, ако вече не се бяхме закопали в дупка с размер 17 трилиона долара – очакваният обществен дълг през 2020 г.

Почти цялото нарастване на публичния дълг след 2001 г. може да се отдаде само на един фактор: по-ниските приходи в бюджета.

Публичният дълг е нараснал с 6,24 трилиона от 2001 г. досега. За същото време държавните приходи са намалели спрямо очакваните с почти същата сума – около 6,22 трилиона – главно заради намаляването на различни данъчни ставки и двете рецесии, става ясно от доклада, публикуван през миналата седмица от секретариата на Бюджетната комисия към Конгреса на САЩ.

Големият дълг е натрупан не заради разхищение от страна на правителството, а защото икономиката беше в доста слаба форма, смята анализаторът. Слабата икономика разстрои публичните финанси, тъй като приходите автоматично спаднаха в същия момент, в който бяха увеличени разходите за помощи за безработни, за купони за храна и за медицинска помощ.

Финансовата цена на рецесията може да бъде още по-висока, ако правителството се опита да намали тенденцията към спад с намаляване на данъчните ставки или с умишлено увеличаване на разходите, твърди той.

Двете рецесии през последното десетилетие са най-големият самостоятелно действащ фактор, за да има толкова голям публичен дълг днес, убеден е Нътинг.

Само Голямата рецесия ще добави около 5,5 трилиона долара към държавния дефицит до края на десетилетието. Тук ще бъдат включени не само намалелите постъпления, автоматичното нарастване на разходите, финансовите стимули и подпомагането на банките, но и намаляването на данъчните ставки през 2010 г. и разходите по изплащането на лихвите върху целия  извънреден дълг.

Рецесията от 2001 г. също струва трилиони, най-вече защото предизвика политическия курс към съкращаване на данъците през последвалото десетилетие.

Може би е трудно да се повярва днес, но преди 10 години най-голямото финансово предизвикателство, с което се сблъска Конгресът, беше какво да се прави с прогнозирания финансов излишък от 5,6 трилиона долара, припомня анализаторът.

Новоизбраният президент Джордж Буш-младши тогава заяви, че излишъкът трябва да се насочи обратно към хората, които са плащали прекалено високи данъци. Демократите смятаха, че очакваният излишък трябва да отиде в подкрепа на социалната сигурност и медицинското осигуряване.

Буш не успя да прокара намаляването на данъчните ставки през Сената през 2001 г., освен за едно нещо - икономиката изпадна в рецесия и предложението за намаляване на данъците бе защитено като начин за стимулиране на икономиката.

По-нататъшното намаляване на данъчните ставки през 2002 и 2003 г. бяха прокарани също като лекарство срещу рецесията.

Тези данъчни отстъпки трябваше да отпаднат автоматично през 2010 г., но отново слабата икономика убеди достатъчно членове на Демократическата партия да гласуват за удължаването им. Ако това намаляване на ставките бъде удължено отново през 2012 г. - както мнозина очакват сега – това може да струва на министерството на финансите над 5 трлн. долара от загубени приходи до края на десетилетието, включително разходите за плащане на лихви върху този извънреден дълг.

Другата голяма причина за дефицита е безкрайната война с тероризма. Войните в Ирак и Афганистан и увеличените разходи за сигурност струват до момента според минималните оценки 1,3 трилиона долара и ще погълнат още 2,5 трилиона долара до края на десетилетието според изследване на Център за бюджетни и политически приоритети, публикувано миналата седмица.

Всичко, казано дотук – икономическият спад, намаляването на данъчните ставки и войните – ще добавят около 12,6 трилиона долара към публичния дълг на САЩ до 2019 г., което е приблизително стойността, с която ще нарасне дългът като цяло според най-реалистичните прогнози, посочват авторите на изследването.

За момента най-доброто, което можем да направим, е да спрем източниците на проблеми – да прекратим войните, да оставим да изтече срокът въведените от Буш намаления на данъчните ставки и да укрепим икономиката, смята Нътинг.