Как един хедж фонд разду жилищния балон в САЩ?

През миналата седмица наградата Пулицър за първи път бе присъдена за статия, публикувана единствено в онлайн медия и неотпечатвана в друго издание, писа Dnes.bg.

Двама репортери на групата ProPublica, базирана в Ню Йорк – Джес Айсингър и Джейк Бернщайн, бяха отличени за разследването им на причините за финансовата криза, като това е вторият голям успех на независимия американски екип от разследващи журналисти.

Миналата година материал на ProPublica с автор Шери Финк за работата на болница в Ню Орлиънс след урагана Катрина получи наградата за разследваща журналистика. Това беше първата награда Пулицър за онлайн издание, но със съдействието на New York Times Magazine.

Ето в основни линии разказът, донесъл Пулицър на Джес Айсингър и Джейк Бернщайн, за един хедж фонд, който измисля начин да се възползва от вече забавящия се през 2005 жилищен пазар в САЩ, по този начин раздувайки допълнително финансовия балон и правейки корекцията по-болезнена.

В края на 2005 възходящият жилищен пазар в САЩ изглежда взе да се забавя, пишат авторите. Федералният резерв започна да повишава лихвите. Акциите на компаниите за ипотечни заеми с по-ниско качество се понижаваха.

Жилищният балон, който доведе до историческо повишение в цените на имотите, бе на път да се спука. И ако беше – финансовата криза от 2008, която предизвика Голямата рецесия от 2008-2009, можеше да настъпи по-рано и да бъде по-лека.

Точно в този момент, няколко хитри финансови инженери от хедж фонд в околностите на Чикаго помагат на машината за пари на Wall Street да продължи да работи, създавайки нови ценни книжа за милиарди долари, в крайна сметка обезпечени с жилищни ипотеки.

Когато крахът настъпва, почти всички от тези ценни книжа губят стойността си. Загубата за инвеститорите, инвестиционните банки (които са създали книжата) и в крайна сметка за американските данъкоплатци се оценява на 40 млрд. долара.

Въпреки това хедж фондът Magnetar (именован на свръхмагнитното поле, което умиращите звезди създават) постига огромна доходност през годината, в която финансовата криза започва.

Как фондът постига това е една от неразказаните истории за кризата. Само малка група посветени на Wall Street са били запознати с това, което става известно като схемата Magnetar.

Почти всички, потърсени от ProPublica, са отказали официален коментар, страхувайки се, че кариерите им могат да пострадат, ако говорят открито.

Но интервюта с участници, електронни писма, хиляди страници от документи и подробности за ценните книжа, неразкрити публично, хвърлят светлина върху този тайнствен ъгъл на Wall Street.

Според банкери и други замесени, схемата Magnetar е работила по следния начин: Хедж фондът купува най-рисковата част от вид обезпечени (с ипотеки) облигации – CDOs (collateralized debt obligations).

Ако цените на жилищата продължават да растат, това би донесло стабилна доходност в продължение на много години. Но хедж фондовете не се задоволяват с това – те търсят изключителни печалби, колкото е възможно по-скоро?

Как Magnetar се подготвя за големия си удар? Фондът прави залози, че част от собствените му инвестициите ще се провалят.

С течение на времето фондът дори се опитва да увеличи шанса това да се случи, твърдят запознати. Според тях Magnetar е настоявал за включването на по-рискови активи в своите CDOs инвестиции, за да увеличи вероятността те да фалират.

Хедж фондът признава, че е залагал срещу движението на собствените си инвестиции, но твърди, че „късите продажби“ са включвали CDOs, каквито не притежава. Фондът отрича селективно подбиране на активите, влизащи в CDOs.

Magnetar казва, че е бил „неутрален“ по отношение на жилищния пазар в своите стратегии – т.е. доходността им не е зависела от представянето му, но дузина професионалисти от Wall Street гледат скептично на това.

Те възприемат сделките на фонда точно като залагане срещу пазара на ипотечни ценни книжа с по-ниско качество. Защо иначе фондът ще подпомага създаването на CDOs за десетки милиарди долари при растящата несигурност за жилищния пазар тогава, се питат те?

Ключови моменти от схемата остават обвити в мистерия, като Magnetar отказва да отговори на повечето въпроси на ProPublica, но медията успява да идентифицира 26 от 30-те CDOs, в които фондът инвестира от пролетта на 2006 до лятото на 2007.

Независим анализ, поръчан от интернет медията, показва, че тези сделки са претърпели крах по-бързо и с по-голям процент на загубите в сравнение с други подобни CDOs.

Според анализа, извършен от компанията за оценка на CDOs - PF2 Securities Evaluations, 96% от сделките на Magnetar са се провалили до края на 2008 спрямо 68% за другите CDOs.

Всъщност няма нищо незаконно в това, което Magnetar е направил – той просто е играл по тогавашните правила. Хедж фондът не е е предизвикал жилищния балон или финансовата криза, но той илюстрира изкривените стимули и безразсъдното поведение, характеризиращи последните дни на икономическия бум.

Поне девет банки са помогнали на фонда при изработването на схемата. Merrill Lynch, Citigroup и UBS са сключвали многобройни сделки с Magnetar. JPMorgan Chase пък, често хвалена, че е избегнала манията по CDOs, всъщност е била въвлечена в една от най-рисковите сделки с Magnetar, сключена през май 2007 – близо година, след като цените на жилищата започват да се понижават. Според проспектите и рекламните материали на банките, те не са разкрили на инвеститорите ролята на Magnetar в сделките със CDOs.

Много от банкерите, които са работили по тези сделки са се облагодетелствали лично, докарвайки си милиони под формата на годишни бонуси. Те са отчитали печалби в началото, които обаче са били краткотрайни. Както се оказало, банките, които са окрупнявали и промотирали тези CDOs на Magnetar, след това са имали проблеми с продажбата им. И когато настъпва крахът, те са сред най-големите губещи.

Някои от замесените банкери в сделките с Magnetar сега съжаляват, че са участвали. ProPublica е показала на един от многото хора, загубили работата си след колапса на CDOs пазара, списък с необичайно рискови ипотечни облигации, включени в сделката с Magnetar, по които той е работил. „След като гледам това сега, мога да кажа, че заслужено съм загубил работата си“, е споделил той.

Magnetar не е бил единственият, намерил хитри начини да залага срещу жилищния пазар. Много статии и книги, включително и бестселърът на Майкъл Люис, разказаха как няколко инвеститори са видели задаващия се жилищен крах и са направили големи залози. Такива „къси“ продажби по принцип биха могли да имат положителна роля, като предотвратяват раздуването на балоните.

Подходът на Magnetar обаче е имал обратният ефект – чрез създаването на инвестиции, срещу които самият фонд е залагал, той всъщност е подклаждал пазара. И Magnetar не е бил сам в това. Няколко други хедж фонда също са били създали CDOs, срещу които са залагали. Както писа New York Times сред тях е била и Goldman Sachs. Magnetar обаче индустриализира процеса, създавайки повече и по-големи CDOs.

През годините няколко журналисти загатнаха за схемата Magnetar, но никой досега не бе сглобявал цялата история. Айвс Смит, виден финансов блогър, който бе отразил някои аспекти от схемата, пише в своята нова книга, че “Magnetar е влязъл в бизнеса със създаването на нискокачествени CDOs в безпрецедентни мащаби. Ако не бе проявена тази алчност, пазарната лудост от 2006-2007 нямаше да е толкова крайна, а корекцията щеше да бъде смекчена.“