Й. Войнов: Пропуски в системата са създали среда за нерегистрирани производители

Дали Българската агенция по безопасност на храните ще добие облика на аналогичните ведомства в останалите европейски държави и как ще бъде организиран контролът по веригата от полето до масата, така че българските потребители да се чувстват наистина защитени от некачествени продукти. Потърсихме отговор на тези въпроси от изпълнителния директор на агенцията Йордан Войнов.

- Успяхте ли за двата месеца от създаването на агенцията да свържете досегашните контролни структури на ветеринарния, здравен, растителен и друг вид контрол, така че да заработят ефективно?

Досегашният модел на действие на отделните контролни ведомства беше съвършено различен, затова и обединяването им в единна агенция изисква усилия, така че да упражняваме ефективно наблюдение на пазара. За целта ще се наложи да организираме и допълнително обучение за служителите, тъй като в някои от здравните служби експертите нямат подходящото образование.

В структурата ни в момента са заети 2980 души, от които 2000 са от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), останалите са здравни и фитосанитарни инспектори и граничният контрол за защита на животните.

- Какви проблеми очаквате в бъдеще?

За да осъществим нужното напасване между хората, ръководството на агенцията непрекъснато обикаля страната, за да установи, както се казва „на терен“, как се организират проверките и дали има проблеми. Като изключим факта, че в някои областни дирекции още не сме намерили подходящи помещения за служителите, не очаквам големи проблеми.

Просто е необходимо още малко време, за да можем организационно и структурно да се обособим и да заработим като останалите европейски агенции. Защото според нас, точно обединяването на всички контролни звена в единна структура е работещият модел, който ще бъде в услуга и на потребителите, и на законно работещите производители, които нееднократно са протестирали срещу нелоялната конкуренция на сивия сектор.

- Какво показаха досегашните ви проверки?

Трябва да призная, че в резултат на двумесечната ни дейност установихме редица пропуски, допускани от всички досега действащи структури. В резултат на тези пропуски са се обособили ниши, представящи добра среда за функциониране на нерегистрирани производители. Например, складове на едро, които са били регистрирани в РИОКОЗ, са били оформяни като мини производствени предприятия, в които са се предлагали меса и разфасовки.
Разчитало се е, че след като не са регистрирани в ДВСК, тези обекти няма да бъдат проверявани от ветеринарните органи и затова са действали необезпокоявани.

В двумесечния отчет на агенцията, който представихме преди празниците, ние информирахме обществеността, че за краткото време успяхме да проверим над 1700 предприятия плюс още 3 хиляди магазини и складове.
Поради различни нередности, свързани със съхранението и с трайността на продуктите, временно затворихме част от предприятията, засякохме и една напълно незаконна фирма, нерегистрирана по закона за храните.

- Бизнесът обаче остава с впечатлението, че проверявате само регистрираните производители, а тези, които и досега работеха нощем незаконно остават извън полезрението ви. Ще ги опровергаете ли?

По примера на европейските агенции основният контрол ще бъде в търговската мрежа, където ако бъде засечена опасна за човешкото здраве стока, санкциите ще бъдат към всички виновни лица по веригата.
Колкото до проверките на преработвателните предприятия, знаете, че те удостоверяват качеството на произведената от тях продукция с вътрешната си система за контрол.

Ако имате предвид упреците, които се отправят към нас, че с контрола се опитваме да рекетираме бизнеса, трябва да ви кажа, че подобна практика никога не се е толерирала. Нещо повече, ние открихме горещ телефон за сигнали за потребителите, на който ще се приемат всякакви жалби, дори и срещу служители, превишили правата си. Разбира се, всички те ще бъдат проверявани щателно.

Освен това ние разчитаме и на браншовите организации на хлебо-, месо и млекопреработвателите, които да ни посочват незаконно работещите цехове. Защото това са криминални обекти, които са обект на проверки основно от полицията и правоохранителните органи.

- Според наблюдатели на пазара административният контрол не постига ефекта си, защото актовете, които налагате на нарушителите, не стигат до съда и в обществото остава впечатлението за ненаказуемост. Какво ще предприемете в тази област?

Досегашната ни практика наистина показва, че държавната администрация събира много малък процент от налаганите санкции. Отчасти това се дължеше и на липсата на мотивация у самите инспектори да събират парите от глобите. Те се ограничават само да съставят актовете, след което никой не се интересува какво ще последва и дали наказаният ще повтори нарушението си.

В момента обмисляме методика за активизиране на служителите ни в тази област. Заплащането на експертите не е много високо и за да ги мотивираме, при събиране на глобите от наложените актове, те ще получават 25% от събраната от тях сума. Това е разписано законово, просто досега не го прилагахме. По този начин ще пресечем и опитите за корупция, защото тази практика е доказана и по нея работят и колегите в ЕС.

- Защо се налага отново да пререгистрирате магазините. Предприемачите го приемат като поредния административен натиск, целящ да унищожи и малкия бизнес?

Тези проверки не са приумица на агенцията. Пререгистрацията се налага, за да може от съществуващите 150 хиляди обекта, които фигурират в досегашните списъци на здравното министерство, да установим какво е реалното им състояние. По никакъв начин нямаме за цел да събираме нови такси от малкия бизнес или пък да предизвикваме фалити.

Агенцията по храните като нова структура трябва да разполага с единен регистър и затова е важно търговските обекти, които имат разрешителни за работа, просто да попълнят декларации, които ще им бъдат предоставени от нашите експерти.