В Чернобил залагат на „атомен“ туризъм

Може да звучи като черен хумор, особено на фона на ядрената катастрофа в Япония, но в последните няколко години украинците залагат все по-засилено на т. нар. „атомен“ туризъм в Чернобил, пише в свой репортаж Die Welt.

Туристическият гид Николай Фомин винаги носи със себе си своя малък жълт Гайгеров брояч, когато ходи в Чернобил. В своя предпазен костюм 24-годишният украинец изглежда по-скоро като войник от специалните части. „Прочетете внимателно инструкциите за безопасност и ги подпишете“, изпълнява чинно всички формалности Фомин, преди да започне поредната обиколка с туристи из замърсената с радиация околност. А самият факт, че украинското правителство даде благословията си за провеждането на подобни турове 25 години след най-голямата ядрена катастрофа в света, не го притеснява ни най-малко.

„За един ден, прекаран тук, поемате същото количество радиация, както при трансатлантически полет между Европа и САЩ“ , отговаря на скептиците Фомин. Дори и оцелелите след избухването на централата украинци не са единодушни за решението на Киев да разреши разходки из иначе пустата околност. Все пак за хиляди украинци Чернобил си остава символ на смъртта, рака и други тежки заболявания.

Извън тесния сектор около АЕЦ-а, в други части на широката 30 км забранена зона, все още живеят хора – предимно пенсионери. Когато на 26 април 1986 г. четвъртият реактор на централата избухна в пламъци, самият Фомин дори не е бил роден. За сметка на това той, като един от шестнайсетте служителя на Tschernobylinterinform (компанията, която организира туристическите турове), е чел много и е говорил с доста от 8-те хиляди все още живущи тук украинци.

„Искаме да разкажем отблизо за нещастието и за историята на Чернобил“, казва Фомин, застанал пред защитения сега със стоманено-бетонна рамка реактор. Престоят тук е разрешен само за минути, защото излъчванията все още са екстремно високи и опасни за здравето. Посетителите задължително имат маски за дишане и ръкавици, с които да се предпазват от радиоактивен прах.

В района на АЕЦ-а, чийто последен реактор бе изключен едва през 2000 г., може да се влезе само с изрично позволение. Да се живее тук вече е забранено, както и в предишния град-модел за социализма – Припят, който е само на 2 км от реактора. Селището, състоящо се от стари панелни постройки, в което са живели предимно млади семейства – около 50 хиляди жители, и днес се охранява строго. Припят ще остане ненаселен завинаги.

„Много семейства намериха тук най-добрите условия за живот в целия СССР – детски градини, училища, много възможности за свободното време и пълни магазини“, казва Фомин. Той разказва това с треперещ глас насред детска площадка, където пустите сега въртележки са станали неми свидетели на една голяма трагедия.

От нея обаче може да се извлече и някаква печалба. Туристическият предприемач Арсени Финберг също организира екскурзии от столицата Киев до отдалечената на 100 км зона. „Това, разбира се, е форма на екстремен туризъм“, разказва 28-годишният предприемач. Съотношението на местни и чуждестранни туристи е 1:1. Те плащат между 500 и 3000 гривни (35 и 275 евро), според броя на пътуващите в една група. По-високата цена, разбира се, е за клиенти от Западна Европа и САЩ.

По данни на Финберг опасната зона се посещава от около 7000 туристи годишно, като тенденцията е за силен ръст. Тази авантюра е възможна благодарение на украинското министерство за опазване от катастрофи, чийто ресорен министър Виктор Балога заяви през миналата есен, че „добре организираните и систематични екскурзии ще бъдат разрешени“.

Но и в намиращия се в Киев „Музей на Чернобил“ може да се види колко опустошаващи са последиците от избухналия реактор, дори за неродените. Измежду многото експонати може да се намери и осакатен плод от спонтанен аборт на едно куче. Заради този и подобни експонати посетителите имат усещането, че са в музей на войната. Но пък си заслужава да се види, убеден е Финберг.

Вижте галерията тук!