Покачването на инфлацията в Европа подтикна Европейската централна банка (ЕЦБ) да агитира за по-високи лихвени проценти като средство за запазването на ценовата стабилност в страните, използващи еврото.
Една трета от ръководството на Английската централна банка (АЦБ) също гласува за вдигане на лихвените проценти на последното си заседание в началото на март, тъй като инфлацията в страната надвишава целевото ниво от 2% през по-голяма част от последните три години.
Според анализатори и икономисти с това си поведение двете централни банки са на път да повторят грешките на Япония, пренебрегвайки уроците на историята, пише Bloomberg.
Тази позиция защитават анализатори от HSBC Holdings и Fathom Financial Consulting, според които неправилната оценка на централните банки за инфлационните рискове може в крайна сметка да навреди на крехкото икономическо възстановяване.
Грешките в паричната политика
Те дават за пример случилото се в Япония през последните 25 години, където заради поредица от грешки на централната банка икономиката се колебае в своето развитие. Според тях централната банка в Япония многократно е затягала паричната си политика преждевременно, само за да я разхлаби отново в рамките на месеци, в отговор на настъпилото колебание в икономиката.
„Съществува опасност от грешка в паричната политика”, казва Стивън Кинг, който е главен икономист на HSBC в Лондон и бивш служител на финансовото министерство на Великобритания. „В опитите си да контролират инфлацията през тази година те могат да поставят основите за по-разочароващ растеж в бъдеще, както и се случи в Япония.”
Трудностите на Япония започват със спукването на балона в цените на жилищата и акциите през 80-те години, което води до т. нар. „загубено десетилетие” през 90-те години за икономиката на страната.
Грешките, допуснати от японската централна банка в този период, трябва да служат като поука за централните банки, а сегашният председател на Федералния резерв в САЩ Бен Бернанке заяви през 2003 г., че трудностите за японската икономика се дължат почти изцяло на „изключително слабата парична политика” на централната банка.
Адам Поузен, който е един от деветте членове на Комитета за парична политика към АЦБ, на свой ред призова колегите си да се поучат от увеличението на лихвата през 2000 г. в Япония, което е довело до „лоши макроикономически последици”.
Според икономиста от Международния валутен фонд Даниел Лий, написал проучване за японската икономика през 2009 година, затягането на паричната политика „може да навреди на зараждащото се икономическо възстановяване, както се е случило и в Япония”.
Рисковете от високата инфлация
Инфлацията във Великобритания и еврозоната се ускори значително и продължава да расте през последните месеци, което повдигна въпроса за вдигане на рекордно ниските лихвени проценти. В същото време британската икономика неочаквано се сви през последното тримесечие на 2010 г., а тази на еврозоната забави темповете си на ръст.
Освен това периферните икономики в еврозоната се борят с дълговата криза, която наложи ограничаването на държавните разходи и вдигане на данъците. Това може да намали потреблението в страните, в резултат на което и инфлацията да се окаже временно явление.
Опитът на Япония
От HSBC правят паралел с началото на 90-те години, когато централната банка на Япония вдига двойно основния си лихвен процент до 6 на сто, след като цената на петрола се увеличава силно заради войната в Персийския залив. В резултат на това инфлацията скача до 4,2 на сто, което обаче се оказва временен шок. Ръководството на централната банка се принуждава в крайна сметка да смъкне под 2% лихвените си проценти до края на 1993 г.
Икономистът от Fathom Financial Consulting Ерик Бритън, който е бивш икономист от АЦБ, дава за пример увеличението на лихвените проценти в Япония през 2000 г. – то е първото за последното десетилетие и лихвата се вдига от 0,15% до 0,25%. След това обаче дефлацията в страната се завръща и шест месеца по-късно централната банка на Япония отново връща лихвата си на ниво от 0,15 на сто.
Изправена ли е Европа пред риск от загубено десетилетие?
Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц също предупреди централните банки да не пренебрегват опита на Япония. За него строгите икономии за намаляване на държавните дефицити във Великобритания и на страните от еврозоната са ехо на усилията на Япония да балансира бюджета си през 1997 г. Те включват увеличение на данъка върху потреблението с 2 процентни пункта и се смята, че са подновили рецесията в страната.
„Европа наистина е изправена пред същия риск”, заяви Стиглиц през Bloomberg на 8 март.
Разбира се, има и икономисти като Томас Майер от Deutsche Bank, които застават на обратната позиция. Той посочва, че сравнението с Япония не е удачно, защото ЕЦБ и АЦБ имат цели за инфлацията, които са нарушени и че при това положение ще е твърде рисково лихвените проценти да остават толкова ниски за прекалено дълго.
Освен това, за разлика от Япония през 90-те години, европейските правителства са подкрепили икономиките си по време на кризата, допълва той.
преди 13 години Изобщо не ви идва на ум, че всъщност всички сте прави. От една страна Европа буксува и силното евро просто унищожава всякакъв опит за растеж, да не говорим за тоталният отрицателен ефект за страни като Гърция, Ирландия и т.н От друга, маолумната и нагла политика на ФЕД повишава тенденциозно инфлацията в целия свят / претендирайки за ниска такава в САЩ/ с цел сриване на долара и отписване на дълг. Цялата работа е в това, че нещата продължават да се командват от Вашингтон. Ако доларът престане да бъде световна валута умниците на Бернанке ще се окажат в доста конфузно положение-ще видиме кви QE тогава.... А що се отнася до Австралия - не я давайте за пример. Австралия се крепи на износа на суровини за Китай. Ако / както иска САЩ/ китайската валута се освободи / разбирай - американският дълг към Китай просто се отписва /, разстежът на икономиката им ще се забави до 4-5% на година и тогава австралийският долар изобщо няма да е 1.01USDВсъщност това сме го виждали с Япония отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Нека изчакаме края на QE-то,та да видим коя е правилната политика... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години На някои икономисти просто са им счупени "икономерите" (методите, с които мерят икономиката :) ). Ако изключим големия японски държавен дълг (но все пак държан предимно от японци), много от европейските икономики могат само да си мечтаят да са като японската. Ето един материал (даван и друг път) по темата:САЩ могат да се поучат от Германия и ЯпонияHякои американски икономисти демонизират политиките на Япония и Германия, но Съединените щати ще имат късмет, ако успеят колкото тези две страни в много отношения. В разгара на Голямата рецесия безработицата в САЩ достига близо 10%, неравенството и бедността нарастват, 47 милиона души са без здравно осигуряване, шансовете представителите на средната класа да получат един ден пенсия намаляват и е регистрирано общо повишаване на икономическата несигурност. Световният пазар става толкова хаотичен и когато човек види положителен пример, би могъл да си помисли, че той заслужава да бъде споменат....http://***.politika.bg/article?id=18353 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Защо никой не дава за пример Австралия. Те на няколко пъти си вдигат лихвата и не са изпаднали в рецесия. Март 2009 австралииския долар е 0.63 американски долара, а сега е 1.02 Правете си изводи.Единствената причина някой да даржи ниски лихви е за да скрие реалноста. За да не се разбере колко голям е проблема с държавните дългове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ех кви експерти имаме тука бе, ми да вземем да пратим статията на шефовете на централните банки, може пък да не са я чували тая информация, де да знае човек ??? Статия е абсолютно *** и целенасочена, защо не разглеждат какво може да се случи ако действат като ФЕД, понеже досега не се е случвало не го кометират, но това не означава, че сценария няма да е много по-лош, това си е чиста провокация от страна на ФЕД и техните безброй разбирачи, понеже с едни такива действия на другите централни банки, краят на ерата на долара се доближава с много по-бързи темпове, нищо друго. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Eвропа извършва фискално и икономическо самоубийство - орязването на разходите по време на криза е катастрофално и само ще доведе до самоподхранващ се спад на икономиката на Еврозоната. това е деструткивната икономическа политика на самозатриване . ако не е Германия и Франция досега можеше изобщо да няма Еврозона отговор Сигнализирай за неуместен коментар