Как точно ще се поддържа фискална дисциплина чрез Пакта за финансова стабилност?

Правителството предвижда да въведе предложения от министъра на финансите Симеон Дянков т.нар. Пакт за финансова стабилност, който се предвижда да влезе в сила чрез промени в Конституцията от началото на 2013 г. Не е изключено обаче това да стане и през 2012 г., посочи днес министърът.

За целта финансовото министерство започва съвсем скоро представянето в подробности на предложението пред парламентарните групи. Причината е, че за въпросните промени в Конституцията е необходимо квалифицирано мнозинство народни представители, т.е. при сегашната парламентарна конфигурация – подкрепата на четири парламентарни групи. Днес министърът на финансите и заместникът му Владислав Горанов представиха пред журналисти основните аспекти на предложението, подкрепени с примери.

Предложението, както вече беше обявено, се състои от три мерки.

1. Преразпределителната роля на държавата да не надхвърля 37% от брутния вътрешен продукт (БВП). По тази мярка финансовият министър обясни, че дадената цифра е определена, като се е имала предвид средната стойност на този показател за последните 10 години. Към момента този показател е 36% от БВП, допълни министърът.

Той уточни, че при изчислението на този показател няма да се включват постъпилите средства от европейските фондове и съответното национално съфинансиране.

Дянков не подкрепи евентуалното въвеждане на тази мярка с други аргументи, освен че при ниски данъци, каквито са тези в България, е по-добре преразпределението на БВП да е по-малко. Средно за ЕС този показател е по-висок, при това в някои просперищи страни, предимно от Северна Европа, надминава 40%.

2. Промените на размера (вдигане) на преките данъци или въвеждане на нови да стават само с квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители (т.е. 160 души). Тази мярка за по-малко от месец претърпя модификация, тъй като при първоначалния вариант се предвиждаше посочените данъчни промени чрез национален референдум.

В тази връзка Дянков коментира, че намеренията на правителството са данъците да не бъдат вдигани по време на мандата му, т.е. до средата на 2013 г.

Финансовият министър посочи още, че не подкрепя идеята за уеднаквяване на данъците в Европейския съюз (ЕС). Нашата страна трябва да запази най-ниските данъци в общността, защото това е предпоставка за по-висок икономически растеж от средния за ЕС, какъвто ни е необходим, за да достигнем по-бързо икономическите стандарти на ЕС, смята Дянков.

3. Задължително бюджетният дефицит да не надминава 3% от БВП и консолидираният публичен дълг да не надминава 40% от БВП.

Бюджетният дефицит се изчислява на касова основа, но според последните промени, изискващи държавните ведомства да сключват договори с фирми само при осигурени средства за плащане, то разликата в изчисленията спрямо метода на начислена основа (приет в ЕС) може да бъде само до 0,2 процентни пункта, отбеляза Симеон Дянков.

Показателят за максималния размер на публичния дълг е определен като се е имала предвид най-високата му стойност за последните около 20 години, обясни финансовият министър. По последни данни сега този размер е 20 на сто от БВП. За страните от ЕС максималната стойност е 60%, обаче за нашата малка икономика не би трябвало публичният дълг да надхвърля 40%, подчерта Дянков.

Показателят за бюджетния дефицит до 3% от БВП важи за всички страни от ЕС. Нашето министерство обаче е изготвило работен вариант на методология, която да определя, в зависимост от прогнозирания ръст или спад на БВП за всяка следваща година, каква стойност да има и допустимият БВП за дадената година. Приема се, че „стъпката“ на изменението на дефицита е 37% от прогнозния БВП за предстоящата година.

Предложението може да се онагледи с примери (дадените цифри са произволни).

Вариант 1: При изготвяне на бюджета за следващата година се има предвид, че прогнозният дефицит за същата година е 2,5%. Прогнозният ръст на БВП за следващата година е положителен от 4,1%, а държавният дълг е над 20% от прогнозния БВП. В такъв случай, бюджетният дефицит за следващата година не трябва да надхвърля 1% от БВП.

До посочената стойност се стига след следното изчисление: 4,1 Х 0,37=1,5 и 2,5 – 1,5=1.

В случай обаче, че държавният дълг за следващата година е под 20% от БВП, то се допуска и по-висок дефицит от 1%.

Вариант 2: При изготвяне на бюджета за следващата година се има предвид, че прогнозният дефицит за същата година е 1% и публичният дълг е 37% от БВП. За следващата година обаче се предвижда спад на БВП с 4,1%.

Според посоченото по-горе правило на изчисление, бюджетният дефицит за следващата година може да бъде влошен с до 1,5 процентни пункта, т.е. да достигне 2,5% от БВП. Държавният дълг пък би могъл да нарасне за следващата година само с до 3 процентни пункта до 40% от БВП.

Вариант 3: Дори да има и по-лош сценарий, при който според посоченото правило на изчисление допустимият дефицит за следващата година надхвърля 3%, то това няма да стане. В този случай фискалните ограничения се задействат и следва да бъдат ограничени (драстично) разходите, както и държавният дълг да не надхвърли 40% от БВП.

Относно т.нар. Пакт за финасова стабилност министър Симеон Дянков заяви, че неговото приемане „за момента е по-важно от влизането във валутния механизъм ERM2 (наричан „чакалня на еврозоната“) и че към кандидатстване за еврозоната по всяка вероятност няма да се пристъпи преди реалното приемане на финансовия пакт, което се планира за 2013 г.

Дянков припомни, че прогнозите на финансовото министерство са за тази година бюджетният дефицит да е 2,5% от БВП, за следващата – 1,5% от БВП, а през 2013 г. да имаме балансиран бюджет.

Относно необходимостта от съкращаване на разходите на държавни институции финансовият министър отбеляза, че „в сектора „сигурност“ (МВР) България харчи 2,5 пъти повече от средното за ЕС, а в сектора „отбрана“ - 2 пъти повече, но в този сектор вече се взимат мерки за по-ефикасно харчене“.