IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Бизнесът не трябва да пренебрегва политическия риск

Оказва се, че политическата икономия е много по-сложен предмет от съвременния си наследник, икономиката

11:14 | 16.02.11 г.
Автор - снимка
Създател
<p>Египетската криза напомни за големите икономически рискове, които крие политиката. Снимка: Sxc.hu</p>

Египетската криза напомни за големите икономически рискове, които крие политиката. Снимка: Sxc.hu

Допреди месец Ахмед Ез е един от най-могъщите бизнесмени в Египет. Той контролира около 40% от производството на стомана в страната, играе водеща роля в управляващата партия, и най-важно от всичко – личен приятел е на сина и наследника на Хосни Мубарак, Гамал.

Днес той е бивше величие, пише The Economist. Протестантите го демонизираха и подпалиха централата на неговата компания. Той се разследва, активите му са замразени, а правото му на пътуване бе ограничено. Оказа се, че западните компании, които се бяха сприятелили с Ез, са загубили времето и парите си.

Някога се смяташе, че глобализацията безспорно ще маргинализира политиката. Един от водещите мислители в Harvard Business School Тиодор Левит казва, че „Земята е кръгла, но в повечето случаи е разумно да се приема за плоска”. Японският бизнес гуру Кеничи Омай издава книгите „Свят без граници" и „Краят на националната държава”. Огромни компании като IBM и Ford омаловажиха значението на регионалните си мениджъри в усилията си да създадат глобално интегриран гигантски бизнес.

Събитията в Египет обаче напомниха колко наивно може да е подобно мислене "без граници". Дик Чейни веднъж отбеляза, че "Господ не е счел за необходимо да разположи находищата от петрол и газ само там, където има демократични режими приятелски настроени към САЩ”. Към това може да се добави, че и икономическият растеж в момента не е съсредоточен в толкова желани места. Корпоративният свят правилно се вълнува от растежа в развиващите се пазари, но са изпълнени с политически рискове - слаби правни системи, импровизирани институции, неспокойни градове и нестабилни режими.

Все повече страни, най-вече Китай, но също Русия и страните от Персийския залив, използват бизнеса като инструмент на държавната власт. А някои от най-големите компании в света, в това число повечето от най-големите петролни компании, са държавни, и се ръководят често от политически, а не икономически съображения.

Китай е водещ нарушител, като използва държавните компании да купува все по-голям дял от природните ресурси в света. Пекин използва държавно-промишления комплекс да преследва политически цели. Google се принуди да се оттегли от Китай, след като отказа да цензурира електронните писма. Четири топ ръководители от минната компания Rio Tinto бяха затворени в Китай при съмнителни обстоятелства. Китай не е единствен: новото партньорство между BP и руската държавна петролна компания Роснефт за развитие на арктическия район в Русия се усложнява от съмнителни политически съображения.

Политическите рискове могат да настигнат западните компании у дома, където правителствата са все по-бдителни за корупция. Администрацията на американския президент Барак Обама прилага ревностно закона против корупционните практики в чужбина и използва за целта методи, някога запазени за борбата с организираната престъпност. Британското правителство въвежда строги мерки за борба с подкупите. Изпълнителни директори, които прилагат считани за нормални "местни" практики в Тайланд и Индонезия, могат да бъдат лишени от свобода у дома.

Как да се справят компаниите с това? Няма прости правила. Най-важният съвет е да се вземе политиката на сериозно. Петролните и минните компании винаги са правили така. Royal Dutch Shell води печеливш бизнес в Нигерия повече от 50 години въпреки опасната и променлива среда. Египетската криза показа, че компаниите не могат да избегнат риска от политически битки, които сега се водят по интернет.

Малко помощ

Компаниите могат да се допитват до консултанти по политически риск от компании, създадени от дипломати като Хенри Кисинджър и бивши посланици. Но купуването на съвети далече не е достатъчно. Те трябва да поставят повече акцент върху опознаването на местната среда:много обсебени от глобализацията компании могат да съжалят за пренебрегването на мениджърите в различните страни. Те също трябва да внимават повече за привидната стабилност. Бързото разпадане на автокрацията в Египет ще даде храна за размисъл за компаниите, които залагат на Китай (с привидния ред в страната), отколкото на Индия (с разхвърляната й демокрация).

Някои техники се оказват особено успешни. Единият начин е да се разнообразят операциите. Chrysler избегна вълната от национализации в Перу, защото местната й фабрика произвежда само половината от компонентите, необходими за сглобяване на автомобил. Другият начин е да се пуснат дълбоки местни корени. С течение на годините Shell обучава и наема много от хората, които регулират петролната индустрия в Нигерия. Третият начин е споделянето на рисковете. Все повече фирми образуват сложни съюзи с други компании, неправителствени организации и държавни органи.

Но всички тези техники са нож с две остриета. Създаването на глобални операции може да разпространи рисковете, вместо да ги изолира. Подкрепата за местния режим може да направи една компания обект на омраза, както Shell усети в Нигерия. Създаването на съюзи с местни фигури, които не могат напълно да контролират, може да ги изложи на обвинения в корупция. Оказва се, че политическата икономия е много по-сложен предмет от съвременния си наследник, икономиката.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 01:29 | 10.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

Финанси виж още