Шефът на Федералния резерв (Фед) Бен Бернанке е най-опасният човек на планетата, много по-опасен отколкото Хосни Мубарак, управлявалият 30 години диктатор на Египет, някога е бил. Диктатурата на Бернанке е монетарна и ще предизвика задаващия се трети финансов колапс на 21-ви век, пише в коментар за Wall Street Journal колумнистът на изданието Пол Б. Фарел.
Този икономически терор скоро ще свърши. Точно както Мубарак беше сляп за икономическите и социални нужди на народа си, Бернанке е сляп за наследството на лесните пари – богатите стават супербогати, средната класа е обречена на стагнация, а бедните са оставени да преживяват с трохи.
Още едно предупреждение, в Египет също имаше сериозен дисбаланс при разпределението на богатството. Бернанке е последният егоманиак от историята на раздуващия се от 30 години дисбаланс на богатството в Америка. Сега най-богатите 1% от американците вече притежават 23% от богатството на Америка, при „едва“ 9% през 1981 г.
Управленската идеология на Бернанке е кулминация на една 30-годишна икономическа война, която обхваща „Рейгъномиката“, служеща на супербогатите, токсичната преданост на бившия шеф на Фед Алън Грийнспан към Уолстрийт, екстремните капиталистически догми на Айн Ранд и опасните спасителни инициативи на двама финансови министри, Хенри Полсън и Тимъти Гайтнър – троянски коне, служещи на Уолстрийт и подкопаващи правителството отвътре.
От 1981 г. тази монетарна диктатура е причинила огромни щети, систематично е саботирала демокрацията, капитализма и американската мечта и в същото време е помагала за възхода на най-опасния нов враг на САЩ – Китай.
Когато Обама преназначи Бернанке преди няколко години, Николас Талеб, авторът на пророческата за много икономисти книга “The Black Swan” (Черният лебед), публикувана през 2007 г., беше шокиран. В книгата си Талеб предупреждава за „tail“ рисковете – екстремни пазарни флуктуации, наречени от него „черни лебеди“, които не могат да бъдат предвидени от конвенционалните вероятностни модели, използвани на Уолстрийт.
„Бернанке дори не съзнава, че не разбира как работят нещата“, казва Талеб. „Неговите икономически методи са толкова неадекватни, че пред тях, заклинанията на знахарите изглеждат емпирично доказани и научно обосновани“.
Нарекохме Бернанке „Капитанът на Титаник“ с предупреждението, че той създава условията за третия финансов колапс на 21 век – по-лош от спукването на dotcom балона през 2000 г. и кредитната криза от 2008 г., взети заедно.
Както управлението на египетския диктатор, режимът на Бернанке върви към своя край. Това обаче няма да е „черен лебед“, защото никой не може да твърди, че не вижда идването на новата катастрофа. В интервю за списание Time Томас Хьониг, президент на Федералния резерв в Канзас Сити, отправя 10 предупреждения за икономическото бъдеще на САЩ.
Инфлацията при суровините скоро ще сложи край на диктатурата на Фед
Накратко, глобалната инфлация на цените на суровините може скоро да сложи край на саморазрушителния американски икономически терор на лесните пари и, което е по-важно, да сложи край на 30-годишната „монетарна диктатура“ на Фед.
Диктатурата на централната банка разрушава демокрацията в САЩ
Пътят към оздравяване на реалната икономика не минава през вливането на ликвидност във финансовата система, което насърчава мегабанките да се впускат във високорискови спекулации. Създаването на здрав икономически фундамент е свързано с насърчаването на спестяванията, които създават инвестиции, които от своя страна създават добре работещи бизнеси, които наемат служители и плащат дивиденти, което води до още спестявания и още инвестиции, казва Хьониг.
Почти нулевите лихвени проценти означават по-богати банки, по-бедни данъкоплатци и финансов колапс
Чрез запазването на лихвените проценти близо до нулата за неограничено дълъг период от време Фед иска от тези, които пестят, да продължават да субсидират тези, които взимат кредити. Какъв е смисълът тогава да се пести и инвестира, пита икономистът.
Лесните пари раздуват нов спекулативен балон, който ще се спука скоро
„Така се получават балони“, предупреждава Хьониг. „Рязкото повишаване на цена на земята и енергията са недвусмислени признаци за това, че наоколо има твърде много пари. Когато влеете такава ликвидност в системата, тя трябва да отиде някъде“. Но докато Фед задържа лихвените проценти близо до нулата, лесните пари няма да бъдат вложени в спестявания. Вместо това „парите започват да преследват активи с по-висока доходност като земя, акции и енергийни суровини. Когато това се случи, цената на активите продължава и продължава да нараства, докато изведнъж балонът се спука и имаме нов финансов колапс.“
Нарцистичната илюзия на Бернанке за мощта на валутната политика
Фед има твърде много власт, казва Хьониг. Валутната политика се приема като решение на все повече и повече икономически проблеми. Тя беше използвана за справяне с всяка нова криза – сривове на фондовия пазар, рецесии, dot-com балона, атаките от 11 септември, войната в Ирак и финансовия колапс от 2008 г. „Хората започнаха да вярват, че просто трябва да разхлабиш лихвените проценти и всичко ще се оправи, а именно това води до тези балони“.
Лесните пари ще предизвикат световна инфлация и нов финансов колапс
„Серията от събития, която доведе до излязлата извън контрол инфлация от 1979 г., започна още през средата на 60-те години. Това е дълъг период“, казва Хьониг. Лесните пари преследват висока възвращаемост по цял свят - в Бразилия и Китай например. Хьониг предупреждава, че „инфлацията се повишава рязко. През последната година глобалните цени на храните са нараснали с 25% и много страни са започнали да трупат запаси от суровини“.
Политиката на Фед служи на богатите и унищожава американската мечта
Като застава зад банкерите на Уолстрийт, със своята монетарна диктатура Бернанке създава предпоставки за класова война в Америка: „Най-бедните 60% от американските домакинства харчат 12% от доходите си само за енергия, в сравнение с едва 3% от 10-те процента най-богати,“ посочва Хьониг. „Инфлацията е толкова нечестна. Това е най-регресивният вид данък, който можете да наложите на хората. С него подкопавате покупателната способност на бедните и тези с фиксирани доходи. Хората, които имат пари и знаят как да пестят, печелят от това“, допълва той.
Фед не научи нищо от кризата през 2008 г.
„Америка не научи нищо от кризата. Правителството продължава да се усмихва на Уолстрийт. Вместо да раздроби финансовите гиганти, чието хазартно поведение смачка икономиката, правителството позволи на най-големите банки да станат дори още по-големи и сега те преяждат с лесни пари“, посочва той.
Пазарна икономика? Това е шега, лобисти с много пари управляват Америка
След Savings and Loan кризата през 80-те години в затвора попаднаха 3800 банкери. Този път Уолстрийт ограби почти всички и му се размина. Хьониг пита къде „са наказаните за провала“. „Ние нямаме пазарна икономика. Американският капитализъм е шуробаджанашки капитализъм, който се свежда до това кой познаваш и колко голямо е дарението, което правиш за партията“, допълва той.
Америка трябва да сложи край на лесните пари
На въпрос какво Хьониг би направил като президент на Фед той отговаря – високи лихви по спестяванията, нисък ливъридж, силна валута, както и правилото, въведено след Голямата депресия, известно като Глас-Стийгъл, което забранява на търговските банки да извършват високорискови операции. Той също би опитал да понижи държавния дълг и да стимулира производството, въпреки че признава, че това няма да е лесно, тъй като безболезнен подход към решаването на тези проблеми няма.
преди 13 години Айде почна се тирадата... но без мен - вече знам как ще завърши - никак. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Г-н no-credit,моля за конкретност. Това, че сте анонимен няма значение. Важна е истината.Моля за Вашия отговор: Допусната ли е през 1716 г. държавна финансова грешка и тази грешка продължава ли досега?Моята теза е: Грешка на Джон ЛоуЗа първи път в света държавна финансова грешка при употреба на "Незлатни пари" се допуска през 1716 г. и досега е запазена. [Същността е - не се отчита разлика между качества на "Незлатни" спрямо "Златни пари" и при условия на "Незлатни" се ползва стария (от времето със "Златни пари") начин на държавно финансово управление. Това неразвито държавно управленско поведение подсигурява създаване и развитие на икономически, социални и други диспропорции и криза.]До 2011 г., грешката се допуска при замяна на "Златни" с "Незлатни пари" и е съхранена при продължаваща употреба на "Незлатни пари".Тъй като първата в света замяна (от "Златни" към "Незлатни пари") е станала при конкретна инициатива - е подходящо да я означим "Грешката на Джон Лоу". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Хахаха Всеки опит за дискусия с Иван Митев е напълно безполезен. Той е просто един *** подвизаващ се из форумите, който от време на време успява да излъже някой жълт вестник или забутана кабеларка да го споменат. Сега ще последва обяснение как той не рекламирал книгата си и тя въобще била издадена едва в няколко бройки и трудно се намирала. Той просто искал да сподели със света великият си план, който щял да оправи всички проблеми в икономиката на планетата, а моделът Ресурси М бил образец за подобрение на държавно управление, чрез употреба на знания за Обществен закон за Ресурс М" и т.н. и т.н.Много приказки - нулев смисъл. Все едно слушаш партиен секретар на конгрес. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Г-н Иван Митев,прегледах и сайта и блога ви, а и две дискусии по темата. В дискусиите хора ви задават конкретни въпроси, но вие никога не отговаряте конкретно, а повтаряте едно и също и едно и също нещо - че грешката била, че се управлявало по методите на "златните" пари, докато сега сме в условия на "незлатни" пари. Като всяка трета дума е "Модел ресурси М", без обаче никакво обяснение какво е това. Т.е. съвсем ясно прозира намерението ви да рекламирате себе си и книгата си. Затова, аз няма да вляза в играта ви и да ви питам, а вие папагалски да повтаряте "Ресурс М, Ресур Н, Ресурс Р, Ресурс К", с надеждата някой да си купи книгата ви....Това пък да призовавате и очаквате дискусия, без да сте изложили теза (защото очаквате да си купим книгата и от там да разберем тезата) намирам за наглост, нахалство, безочие и неуважение на аудиторията от ваша страна. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години не е само Америка . Англия е по-зле , Eвропа като изключим 5-6 държави също отива на зле . неолибералистите водят политиката и на нашия континент и тикат Европа към разпадане - с утопиите за бюджетна строгост Европа извършва икономическо , демографско и бюджетно фиаско отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Г-н no-credit,какво не сте разбрали? Както се вижда аз съм с личното си име и не се крия под псевдоним. Имате на разположение сайта и блога ми. Също и профила във facebook и дискусиите в групата ЗНАЕМ ЗА КАТАСТРОФАЛНА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ГРЕШКА. Какво общо има книгата "ПАРИТЕ не са ЗЛАТО", книга първаЗа мен "Моделът Ресурси М е образец за подобрение на държавно управление, чрез употреба на знания за Обществен закон за Ресурс М". Конкретизирай въпроси - за мен е важна икономическата истина. Ако имате време, тази публикация може-би ще Ви помогне: http://***.razkritia.com/83099/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D1%84%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Американския модел върви към грандиозен финал. Америка страда от неизлечима морална недостатъчност ... която се превръща в финансова недостатъчност и крах.Неможе ... невъзможно е да просъществува общетство основано само на долара, без никакви други ценности ... общество стимулиращо човешките недостатъци и слабости, фобии и омраза.Ако света оцелее след колапса които се очертава зад океана ... отговорите ще дойдат от Изток. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Монетарната система е към края си. И какво значи фалит на една система ? Например който няма заеми към банките не му пука от финансови и други кризи . Който е наясно , че е временно на този свят и ,че алчността не помага а пречи, няма проблеми със финансите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ако, към "осредненото" богатство на класата добавим и претегления риск и мобилността на това богатство в случай на потресения, най-вероятно, ще се окаже, че средна класа почти не съществува, че тя е една фикция. щото, вкупом с ипотечните ангажименти и цялото набълбукване, в случай загуба на основен източник на доходи, тези хора са по-зле от много измежду бедните, които, поне, нямат /чак такива/ кредити... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Да много е добра социалната държава, толкова добра, че средната класа в социалните държави е по бедна от разорената средна класа в САЩ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар