Китайският юан: Първи стъпки към глобалното господство

В новата си книга "Една много тъжна истинска любовна история” писателят Гари Щейнгарт описва едно бъдеще, в което задлъжнялата Америка зависи от търпението от своите азиатски кредитори. Този сценарий, за съжаление, не е голямо изпитание за въображението на автора. В неговия измислен свят валутите на Америка и Китай са все още тясно свързани. Но нервните американци са тези, които са вързали своя долар към юана (при курс 4,9 долара за юан), а не обратното, както е сега, пише The Economist.

САЩ представлява „сериозна опасност за международната система за корпоративно управление и механизмите за обмен”, казва в книгата представител на Китайската централна банка след пътуване до Ню Йорк. „Международната валутна система е продукт на миналото", заяви президентът на Китай преди отпътуването си за Вашингтон през миналата седмица, но в реалния живот. В отговор на въпрос, поставен от Wall Street Journal и Washington Post, Ху Дзинтао повтори оплакването на самия управител на централната банка на Китай Джоу Сяочуан от 2009 г. Финансовата криза, каза тогава той, е отражение на „присъщите слабости и системните рискове в съществуващата международна валутна система.”

Тези обобщения са отчасти политически, разбира се. Америка отдавна се оплаква от евтината валута на Китай, повдигайки въпроса на многостранни форуми като МВФ и Г-20. Китай отговори подобаващо: ако САЩ ще се заяжда за курса на юана, тогава Китай ще се оплаква от ролята на долара.

Каква е тази роля? Доларът е нещо повече от резервна валута. За много страни той е ключова валута. Техните валутни курсове се въртят около долара, така както и нотите в една скала около основната тоналност. Техните правителства се опасяват, че ако местната валута падне твърде много спрямо долара, инфлацията ще се ускори и дълговете на страната в долари ще станат прекалено тежко бреме. Ако техните валути се повишат твърде много срещу зелените пари, местните износители ще загубят клиентите, които плащат в долари.

Но доларът не винаги е перфектно „настроен”. Китайският президент Ху и ръководителят на централната банка Джоу се притесняват, че САЩ печата твърде много пари, за да се опита да съживи своята собствена икономика, независимо от последствията в чужбина. За да останат в съзвучие с падащия долар, другите централни банки ще трябва да печатат повече от собствената си валута, с риск за инфлация и надуване на цените на активите. „Паричната политика на Съединените щати има основно влияние върху ликвидността и капиталовите потоци в световен мащаб", заяви Ху пред Wall Street Journal, “следователно ликвидността на долара трябва да се пази на разумни и стабилни нива."

Китайският президент призна, че превръщането на юана в „международна валута ще бъде доста дълъг процес." Все пак, този процес е започнал. Неговото правителство сега изглежда иска да насърчи използването на юани в международната търговия. През юни Пекин позволи на повечето от компаниите в страната да плащат за вноса в юани и на 365 китайски компании за продават износа си в юани. Миналия месец броят им бе увеличен до 67 359. До края на ноември сделки за общо 385 млрд. юана (58 млрд. долара) са били сключени във валутата на Китай.

Около 80% от тази сума е за заплащане на внос в Китай. Чужденците изглеждат по-склонни да получават юани срещу своите стоки, отколкото да ги използват за покупки. В резултат на това започна изтичане на юани от Китай, повечето от които се събират в депозити в Хонконг. Този офшорен басейн на "червената валута" все още е малък, но става все по-дълбок и по-ликвиден. В Хонконг депозитите от юни вероятно са достигнали 300 млрд. юана до края на 2010 г.

Веднъж след като напусне Китай, червената валута може свободно да проникне на свободния пазар в Хонконг. Юаните могат да бъдат купени, продадени, получени на кредит, отпуснати като заем, разменени и хеджирани. Все повече емитенти, от McDonald’s до Световната банка, продават облигации в Хонконг, за да заемат в тези офшорни юани. Но континентален Китай остава затворен за тях от дигите на регулаторния контрол. Юанът може да напусне Китай при плащане за внос в страната и може да се върне обратно там срещу внос от Китай, но всички други пътища на юана са строго контролирани.

През август Пекин даде възможност на няколко чужди банки да инвестират своите офшорни юани на междубанковия пазар на облигации в континентален Китай. През този месец правителството обяви, че китайските компании, които правят преки инвестиции в чужбина, чрез придобиването на чужди компании или откриването на фабрики, могат да плащат за това в юани. Също така Пекин позволи на компаниите, придобили офшорни юани, да ги инвестират в континентален Китай, но само чрез преки инвестиции. Процесът обаче е непредвидим и може да отнеме седмици и дори месеци, казва Дона Куок от HSBC, което е отчасти причината толкова малко китайски компании да вземат назаем офшорни юани въпреки ниските лихвени проценти.

Засега Китай изглежда по-доволен капиталовите потоци да вървят в обратната посока. Банките раздават заеми и търговски кредити в юани, особено за потребителите в развиващите се икономики. Но кредитирането в юани остава непопулярно. Когато индийската компания Reliance Power поръча съоръжения от Shanghai Electric три китайски банки й предложиха заем в размер на 1,1 млрд. долара за срок над 13 години. Сделката показва фабричното мъжество на Китай и чудовищна му способност да отпуска заеми. Но едва 0,5% от кредита е в китайски юани, което показва колко дълъг път има да извърви юана.