Има ли място за оптимизъм по отношение на икономическия растеж през 2011?

В началото на 2010 г. инвеститорите изглеждаха притеснени за непосредствената перспектива пред българската икономика. Тези притеснения намериха израз и в прогнозите за ръст на БВП. Международният валутен фонд (МВФ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската комисия (ЕК) имаха прогнози за отрицателен растеж от 2,5%, 1,5% и 1% съответно, като консенсусната прогноза беше за минимален спад от 0,1%. В крайна сметка 2010 година се оказа по-добра от очакваното. 

В момента оптимизмът започва да се завръща. Прогнозите на МВФ, ЕБВР и ЕК са за ръст на БВП от съответно 2%, 2,4% и 2,6% през настоящата година, като последната консенсусна прогноза е за ръст от 2,6%. В най-голяма степен оптимизмът се споделя от представителите на правителството и в по-малка степен засега от бизнеса, докато в същото време домакинствата остават скептични за перспективите за растеж, пред които е изправена икономиката през следващите 12 месеца.

Има ли основания за оптимизъм или преобръщането на очакванията за икономиката, на което сме свидетели в момента, е преждевременно, пита главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов в свой анализ, представен по време на среща на Евроклуба към Българската търговско-промишлена палата по повод поемането на унгарското председателство на ЕС.

Потокът от новини за икономиката през последните няколко месеца показва, че темпът на възстановяване на БВП през третото тримесечие на 2010 нарасна до 0,7% на тримесечна база, спрямо скромния резултат от 0,5% през второто тримесечие. Въпреки това отчетеният през третото тримесечие ръст беше достатъчен растежът на БВП на годишна база да се завърне в положителна територия след пет поредни тримесечия на отрицателни стойности.

Износът на стоки и услуги набра допълнителна инерция, достигайки през третото тримесечие обем със 7,1% по-висок от отчетения преди началото на кризата (през третото тримесечие на 2008 г.) Този впечатляващ резултат, според УниКредит, отразява най-вече стабилното възстановяване на конкурентоспособността на промишлеността.

През третото тримесечие на 2010 брутната добавена стойност за един отработен час в индустрията е с впечатляващите 13% над нивата от преди две години, когато кризата започна.

Допълнително потвърждение за възстановяването на българския индустриален сектор се съдържа в подобряването на индекса на бизнес доверието, който през декември се изкачи до -5 пункта - значително над дъното от -15, достигнато през август 2009, като се доближава до 10-годишната си средна стойност от -0,6 точки.

Още по-важен е фактът, че след седем поредни тримесечия на свиване на броя на заетите с общо 99 хил. души, промишлеността отчете нетен ръст в заетостта от 4 хил. души през третото тримесечие, загатвайки, че след пресичане на негативната тенденция по отношение на произведената продукция, промишлеността е на път отново да започне да създава работни места.

Външната позиция продължава да се подобрява, като дефицитът по текущата сметка в края на 2010 г. се очаква да е достигнал ниво между 1 и 2% от БВП. Въпреки това, на фона на високия външен дълг на частния нефинансов сектор, нуждите от външно финансиране остават значителни, което подчертава, че рискът от криза на платежния баланс не може да се разглежда като напълно преодолян.

И докато потокът от новини за експортно ориентираните сектори се подобрява, като по този начин се потвърждава, че около една трета от икономиката вече е извън червената зона, то данните за домакинствата все още не са толкова обнадеждаващи. Спадът в индивидуалното потребление се изостри през третото тримесечие. По-високите цени на храните и горивата продължават да подкопават покупателната способност на домакинствата, която остава под натиск и поради продължаващата слабост на пазара на труда.

Слабият ръст на кредитите за домакинствата в комбинация с високата норма на спестяване са допълнителни индикации, че все още домакинствата не се чувстват достатъчно сигурни за работните си места. Това се потвърждава допълнително от наскоро проведено изследване от Институт Отворено общество с помощта на Световната банка, което сочи, че очакващите безработицата да нарасне през следващата година са четири пъти повече от онези, които смятат, че тя ще намалее. Същото изследване показва, че в края на 2010 г. два пъти повече хора очакват общата икономическа ситуация през следващите 12 месеца да се влоши, в сравнение с тези, които очакват подобрение.

Може би най-окуражителните сигнали са свързани с данните за брутното капиталообразуване, което показа допълнителни признаци на стабилизиране през третото тримесечие след смесени резултати, отчетени от началото на годината. Това е от особена важност, тъй като показва, че процесът на възстановяване е на път да се превърне в по-широко базиран, и след впечатляващия ръст на износа и запасите двигателите на растежа са на път да се увеличат с още един и през 2011 г. инвестициите във фиксиран капитал да започнат да отчитат положителен принос към ръста на БВП.

В същото време инвеститорите остават скептични за вероятността темповете на икономически растеж да достигнат своя потенциал (оценяван на около 4% на годишна база) през 2011 г. Какви са най-често изтъкваните причини за това, пита в анализа си Кристофор Павлов?

Ребалансирането на пазара на труда в някои сектори, ориентирани към вътрешното търсене, не е приключило, което, в комбинация с високата норма на спестяване, ще продължи да тежи на темповете, с които се възстановява индивидуалното потребление.

Все още високите нива на незаети производствени мощности сочат, че инвестициите във фиксиран капитал ще нарастват с бавно темпо.

Отложените структурни реформи и все още неизяснени въпроси, свързани с политиката на правителството по отношение регулирането на бизнеса, също се очаква да имат задържащ ефект по отношение на скоростта, с която ще наблюдаваме инвестициите и заетостта да се възстановяват.

И може би от най-голяма важност е, че все още много инвеститори продължават да смятат, че най-трудните тестове за възстановяването на гръцката икономика предстоят, което продължава да оказва отрицателен ефект върху притока на чужд капитал и разходите по обслужване на дълговете и на българската икономика.

На фона на казаното дотук, оптимизмът за растежа на икономиката през 2011, който наблюдаваме в момента, е оправдан, смята Кристофор Павлов.

По-голямата част от рисковете, които плашеха инвеститорите в началото на кризата, не се материализираха. Опасенията, че България ще бъде изправена пред криза на платежния баланс и че е само въпрос на време кога страната ще поиска външна помощ, се оказаха пресилени.

Въпреки фиксирания курс икономиката успя да се приспособи към външните шокове, на които беше изложена при умерен спад на БВП и спад в заетостта, който макар и да е значителен, остава далеч от стойностите, отчетени във всички останали развиващи се икономики с фиксиран курс в ЕС.

В момента перспективата за растеж на БВП се подобрява, публичните финанси остават стабилни, а темповете на усвояване на средствата от ЕС се ускоряват. Всичко това кара инвеститорите да пренебрегват новини, които ги правеха много нервни само преди година.

Все пак трябва да си даваме сметка, че е рано да теглим чертата и да започнем да говорим за кризата като за завършила, подчертава главният икономист на УниКредит Булбанк. Процесът на възстановяване остава крехък.

В същото време кризата изведе на преден план важни въпроси, които засега остават без отговор. Остава неясно какви бяха причините за кризата. Ще се предприемат ли някакви коригиращи мерки, за да се избегне повторението на подобна криза, и ако да, какви ще са те? Как България ще се справи с наследството на кризата?

Най-вече, как ще се справим със спада в заетостта, който, при използването на различни индикатори, е между 8 и 10 процента към края на третото тримесечие на 2010 г. спрямо две години по-рано? Какво правим с този спад в заетостта, който изглежда структурен и следователно ще е още по-труден за преодоляване?

Освен това кризата засили усещането, че начинът, по който ние като общество разпределяме ползите и носим тежестите, свързани с процеса на развитие и модернизация на икономиката, е несправедлив.

С други думи, кризата засили представата, че ползите от процеса на модернизация и развитие се концентрират в ръцете на сравнително малка група хора, докато тежестите се носят от обикновените хора. Така, поне в обществените представи, пропастта между елита и обикновените хора се задълбочи.

В действителност данните, с които разполагаме, не винаги подкрепят представата, че има такава пропаст, но тъй като това усещане е ясно изразено, то това са въпроси, които изискват внимание, смята Павлов.

Тези въпроси не трябва да остават без отговор, защото така ще пропуснем шанса, който кризата ни дава: да се вгледаме в начина, по който правим нещата, и да предприемем коригиращи мерки, за да започнем да ги правим по-добре, завършва икономистът.