Ще погледнат ли отново страните от Източна Европа с добро око на еврото?

В момент, когато Естония гордо приема европейската валута, ентусиазмът на повечето от останалите кандидатки е помрачен от проблемите на еврозоната: поляците не планират да влязат в нея преди 2015 година, а чехите няма да определят дата идните четири години, отбелязва Франс прес в коментарен материал, цитиран от БТА.

Всички страни, присъединили се към Европейския съюз след 2004 година, са се ангажирали в някакъв момент да приемат и единната валута. Световната криза обаче ги отдалечи от изискваните критерии и ги накара да си поставят други незабавни приоритети.

След Словения през 2007 година, Кипър и Малта през 2008 година, Словакия през 2009 година, на 1 януари 2011 година и бивша съветска република Естония ще приеме еврото.

Чехия съзнателно зае противоположна позиция. Нейният премиер Петър Нечас, който е на този пост от юли, заяви, че дата на присъединяване няма да бъде определена преди края на неговия 4-годишен мандат.

Според местните медии евроскептичният чешки президент Вацлав Клаус насърчава правителството да преговаря с Брюксел за право на отказ от приемане на европейската валута, а 55 процента от чехите са против изваждане на тяхната крона от обращение.

По подобен начин стоят нещата и в Унгария, според чийто премиер Виктор Орбан предвид състоянието на държавните финанси приемането на еврото вече не е на дневен ред.

От началото на световната криза Унгария, която едва избегна фалит през 2008 година чрез международен заем от 20 милиарда евро, прие редица мерки на строги икономии, но нейният държавен дълг доближава 80 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

Полша - с най-голямата икономика в региона и единствената членка на ЕС, запазила икономическия си растеж през 2009 година - не планира да се присъедини към еврозоната преди 2015 година. Нейният министър на финансите предупреди неотдавна, че "пътят ще бъде дълъг".

В очакване през декември долната камара на полския парламент разгледа внимателно проект за промяна в конституцията, предвиждащ опростяване на законовите процедури за бъдещото
въвеждане на еврото.

“Това е все едно човек да се сдобие с паспорт, за да може да предприеме пътуване, но без да е задължен да замине", заяви президентът Бронислав Коморовски, който поде инициативата.

Румънският президент Траян Бъсеску не изключи възможността неговата страна да влезе в еврозоната по-късно от първоначално предвидената дата - 1 януари 2015 година, за да бъде по-добре подготвена националната икономика и да бъде избегнат сценарий като гръцкия.

България пък е решена да се присъедини "колкото е възможно по-бързо", според министъра на финансите Симеон Дянков.

Дянков все пак призна, че влизането във валутно-курсовия механизъм 2 (ERM II) - чакалнята на еврозоната - му изглежда невъзможно преди края на 2011 година, което ще измести датата на присъединяване след 2013 година.

Приемането на еврото от Естония обаче мотивира нейните две балтийски съседки.

"Всеки инвеститор, който реши да вложат парите си (в балтийска страна), ще избере мястото, където вече се използва еврото", отбеляза президентът на Латвийската централна банка Илмарс Римсевичус.

Това "опростява нещата за Латвия: възможно най-бързо присъединяване", заяви пред АФП Мортен Хансен, анализатор от Стокхолмското висше училище по икономика в Рига.

Литва, чиято национална валута като латвийската е прикрепена към евро, също не иска да се бави повече. "2014 година остава наша стратегическа цел", заяви пред АФП говорител на премиера Андрюс Кубилюс