Дългият път към АЕЦ Белене – колебанията не винаги са полезни

Изминаващата 2010 г. в областта на енергетиката може би ще се запомни не толкова с голям напредък по крупните енергийни проекти, колкото с колебанията на правителството относно тяхното развитие.

Най-големи обрати в намеренията за развитието си през 2010 г. „преживя“ проектът за АЕЦ Белене. В началото на годината, през февруари, при посещението на руския министър на икономиката Сергей Шматко и генералния директор на „Росатом“ Сергей Кириенко, като че ли нещата изглеждаха сравнително ясни и дори бяха набелязани „стъпки“ за реализиране на проекта.

Тогава министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков заяви, че до избора на нов стратегически инвеститор (което се очаква да стане до средата на 2011 г.), би трябвало работата по централата да продължи, тъй като консервирането и разконсервирането на площадката ще струва много скъпо.

Беше обявено, че още до края на месец март тази година се предвижда да бъде създадена така наречената проектна компания между България и Русия за строителството на атомната централа.

Още през февруари шефът на „Росатом“ (в която влиза избраният за изпълнител на АЕЦ Белене „Атомстройекспорт“) обяви, че руската компания е готова да финансира строителството на АЕЦ Белене за тази и следващата 2011 г. с общо до 2 млрд. евро без държавни гаранции от българска страна, като тези средства по-късно да се върнат от избрания стратегически инвеститор.

В началото на годината стартира и изборът на консултант за АЕЦ Белене, който приключи едва през ноември.

Също през февруари енергийният министър коментира, че се обмисля схема за финансиране на строителството на АЕЦ Белене, при която България да запази 50 на сто от собствеността върху атомната централа.

През април обаче, когато според разчетите вече трябваше да има проектна компания, а нямаше, министър Трайков заяви, че практическото строителство на АЕЦ Белене ще започне, след като бъде намерен стратегически инвеститор.

Тогава той посочи, че Русия може да се включи в АЕЦ Белене, но не като стратегически инвеститор. Така на практика правителството отхвърли предложения два месеца по-рано от Русия вариант за финансиране на строежа на централата. Приблизително по същото време министърът прогнозира, че строителството на АЕЦ Белене може да започне през 2011 г., „ако ни се отдаде на реализираме всички планове“.

Към средата на годината се появиха индикации за желание на сръбската държава да участва, макар и с малък дял в АЕЦ Белене, като през ноември тези намерения станаха официални.

Колебанията в намеренията за развитието на АЕЦ Белене обаче бяха най-големи при премиера Бойко Борисов. През май той обяви, че „АЕЦ Белене може да се превърне в един от най-значимите и големи енергийни проекти, както на Балканите, така и в Европа”. През юни премиерът направи изявление, което се изтълкува като „замразяване“ на АЕЦ Белене, а две седмици по-късно сам изказа становището, че проектът „АЕЦ Белене не е замразен“.

През юли в парламента Борисов коментира, че европейският инвеститор при реализацията на АЕЦ „Белене“ може и да е с малък дял. В края на септември Бойко Борисов отново коментира, че България има всички разрешителни и още утре може да стартира строежа на централата и че за страната ни е „изключително важно да намери европейски инвеститори“.

Този път позицията на премиера за АЕЦ Белене се задържа една и съща около два месеца и се потвърди в изказване в началото на ноември, преди работното посещение у нас на руския премиер Владимр Путин. Тогава Борисов посочи, че строителството на АЕЦ Белене и на газопровода „Южен поток“ са „изключително важни за България“.

Въпреки това си изявление обаче, в края на същия месец, по време на международна енергийна конференция в София, Борисов постави като условие за продължаване на преговорите за признание от ръководството на „Росатом“, че цената, фиксирана в договора за строителството, е занижена.

Шефът на „Росатом“ Сергей Криенко обаче отбеляза, че условията, при които е подписан договорът за строителството на АЕЦ Белене през 2006 г. съществено се различават от сегашните и „не може да има сравнение между цените на оборудването и труда през 2006 г. и през 2016 г, когато се предвижда да е изграден първият реактор на АЕЦ Белене“.

В крайна сметка, след приключване на енергийната конференция на 30 ноември, беше подписан меморандум за предстоящото създаване (до април 2011 г.) на проектна компания за АЕЦ Белене, в която дял от 51% има Националната електрическа компания (НЕК), 47% - „Росатом“ и по 1% - две европейски компании (едната от тях с опция за евентуално увеличение на дела си в централата до 25%).

В тази връзка министър Трайков коментира, че ако финансовите параметри по проекта АЕЦ Белене са изгодни за българската държава в лицето НЕК, то „не е зле държавата да запази мажоритарното си участие от 51% и във вече изградената централа, освен в проектната компания за строителството на централата“.

Трайчо Трайков коментира още, че средствата за евентуалното участие на НЕК с дял от 51% в бъдещата атомна централа биха могли да дойдат от „финансираща институция, която не изисква държавни гаранции за отпускане на кредит“, а от ръководството на „Росатом“ са казали, че „ще направят такова предложение, което ние очакваме да видим“.

От последното развитие по въпроса за АЕЦ Белене излиза, че правителството общо взето се връща приблизително на позицията си от началото на годината, като през цялото време фактически само се водеха преговори, без да започне работа на площадката на централата.

По-конкретно и сега, както през февруари, се предвижда създаването на проектна компания за строителството на АЕЦ Белене до март-април - но година по-късно.

И сега се обмисля първоначалната позиция - държавата да има мажоритарен дял в АЕЦ Белене - докато през по-голямата част от годината този вариант се считаше за почти неприемлив.

По въпроса за финансирането на проекта се връщаме към разглеждане на варианта за кредитиране от руска страна. Докато тази пролет, когато това ни беше предложено от Росатом, енергийното министерство отказа с мотива за търсене на стратегически инвеститор, който още не е намерен.

„Висящ“ продължава да стои въпросът за цената на АЕЦ Белене, която според договора от 2006 г. е почти 4 млрд. евро, без да е включено увеличението от инфлацията. Според последните изявления на двете страни, от наша страна максималната цена е 5,5 млрд. евро. А според Росатом може да се обсъжда цена от около 6,3 млрд. евро при приключване изграждането на централата.

Предвижда се в близките дни цената на АЕЦ Белене да бъде обсъждана у нас на експертно ниво с представители на „Атомстройекспорт“. Добре би било, след толкова бавене (включително и от предишното правителство), още до края на годината да се отбележи някакъв напредък.

След като в Европа, а и в света се наблюдава „ренесанс“ на атомната енергетика, като екологично чиста и най-конкурентоспособна, не е оправдано реализирането на проекта да се бави поради конюнктурни съображения. Да не забравяме и множеството поръчки за български фирми във връзка със строителството на централата и няколкото хиляди нови работни места, което би било важна „глътка въздух“ за икономиката ни като цяло по време на криза.