А. Пръмов: Страна, национализирала фондовата борса, да не чака тълпи инвеститори

Андрей Пръмов е завършил специалност „Финанси“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), има и специализация в чужбина. Работил е в банки в и извън България. Управител е на финансовата къща „Адлон Дисконт“. С него разговаряме относно фискалната политика на правителството, параметрите на Бюджет 2011 г. и възможния ръст на БВП. 

- Г- н Пръмов, какви са последните Ви прогнози за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) за годината, като се има предвид, че изчисленията се правят по нова методика?

Аз продължавам да смятам, че реален ръст на БВП за тази година отново няма да има. Може би очакванията ми от лятото за процентен спад, съпоставим с този за 2009 г., са били прекалено песимистични предвид някои позитивни икономически показатели от последно време, но не допускам, че икономиката ще отбележи реален ръст за годината.

Негативните данни – спад на инвестиции, спад на доходи, ръст на безработица, инфлационни показатели и други, са с по-голяма тежест от позитивните, според мен. Конкретно смяната на методиката „в движение” от страна на Националния статистически институт е без особено значение за анализаторите, доколкото за окончателни се приемат данните на Евростат, а те не са променяли методиката си.

- А прогнозата Ви за 2011 г.? Повечето икономисти смятат, че ръстът ще е под 3%, но според други и 3,6% „няма да е постижение“.

Много ми е трудно да коментирам конкретни параметри към момента. Бих споделил единствено, че за 2011 г. очаквам ръст в икономиката спрямо постигнатото за 2010 г., каквото и да е то.

Колкото до бюджетната прогноза от 3,6% ръст на БВП, намирам я по-скоро за реалистична, имайки предвид продължаващото възстановяване на световната икономика и мястото на България в нея. Притеснява ме обаче цената на този прогнозиран растеж – бюджетен дефицит за трета поредна година, поемане на значителен държавен дълг и отделно от това значителни просрочия в задължанията на държавата към бизнеса.

Така или иначе, бюджетът за 2011 г. все още не е окончателно приет и е рано да коментираме по-обстойно.

- Как ще коментирате факта, че ръстът на БВП тази и по всяка вероятност следващата година ще се дължи на ръст на износа, а не на чуждите инвестиции и вътрешното потребление?

Това, че износът е основен фактор за формирането на БВП през 2010 г., някои се стремят да изтъкнат като „епохално събитие“ и като повратен момент в развитието на икономическата криза у нас, но всъщност това не е съвсем така. България е страна с развиваща се пазарна икономика, с траен структурен дефицит на външнотърговския баланс и такава ще е ситуацията още много десетилетия.

Конвергенцията на българската икономика с тези на по-развитите членки на Европейския съюз предполага десетилетия устойчив бърз растеж на БВП именно на базата на чужди инвестиции и растеж на вътрешното потребление. Ръстът на износа е радващ и е важен, но все пак производен на ръста на чуждестранните инвестиции фактор за БВП.

Действително, обърнете внимание – износът нараства в отраслите, в които има значителен приток на чуждестранни капиталовложения през последното десетилетие – машиностроенето и добивната промишленост. Ако темповете на този приток продължават драстично да спадат, същото ще се случи и с износа ни.

- Как според Вас може да се стимулира притока на преки чуждестранни инвестиции у нас, след като данъците вече са ниски?

Ниските данъци не са най-важният стимул за преките чуждестранни инвестиции. Най-важният стимул, според мен, са първо бизнес-ориентирана законова и политическа среда, второ - съвременна транспортна, енергийна и информационна инфраструктура, трето – квалифицирана и сравнително нископлатена работна ръка. Оставям без коментар това, доколко България днес отговаря на тези изисквания.

Само ще отбележа, че държава, която национализира фондовата си борса, която трайно дължи на бизнеса си над половин милард лева и която систематично недофинансира образованието на населението си, не трябва да очаква тълпи от инвеститори отвън.

- Тези дни държавният бюджет за 2011 г. ще се обсъжда и гласува от парламента на второ четене. Какво е мнението Ви за него по отношение на разпределението по основните пера и възможността за емитиране на държавен дълг до над 3 млрд. лв.?

Има много обстоятелства, които ме възпират да коментирам бюджет 2011 г. по същество, преди да е подпечатан с държавния печат и публикуван в „Държавен вестник”. Ето как виждам ситуацията днес, между първо и второ гласуване.

Най-рано внесеният бюджет вече беше актуализиран неколкократно още преди да бъде приет, има решение на правителството за увеличение на осигуровките, частична национализация на професионалните пенсионни фондове, доходите ще бъдат намалени в реален израз с размера на прогнозираната инфлация от над 3%.

В същото време държавните разходи растат осезаемо, без да са заложени реформи в ключови сектори. Общо взето, нищо не остана от началните анонси за запазване на данъчно-осигурителната тежест.

Първоначално огласените намерения за емисия на държавен дълг също търпят изменения в посока увеличение заради държавни гаранции по заем за железниците, резервът на Националната здравно-осигурителна каса де факто ще бъде национализиран чрез „изваждането“ му от БНБ, и т.н.

Друг риск е свързан с финансирането на дефицита. Правителството завари най-високото ниво на фискални резерви и най-ниското ниво на правителствен дълг в новата ни история. Ситуацията през 2011 г. видимо се влошава – фискалният резерв пада, а нивото на дълга се покачва. Междувременно еврозоната е в криза, която тепърва ще търпи развитие, а кредитните пазари наказват всяка задлъжняваща държава с високи лихви. Това навежда на тягостни мисли относно цената, при която държавата ще успява да пласира дълг, независимо дали у нас или навън.

Отново няма сериозни буфери в проектобюджета. През настоящата година правителството за първи път от близо 15 години насам прие бюджет без буфери и актуализацията не закъсня – също първата от 1996 г. насам. За следващата година ситуацията се повтаря. Можем само да се надяваме да не се случат неблагоприятни развития в приходната или разходната част на бюджета.

Но, както казах, за мен е рано за сериозни коментари – при настоящото управление всяко фискално проекторешение е предпоследно и в това е надеждата ми гласувания бюджет за 2011 г. да се окаже в крайна сметка нещо по-смислено от първоначалния проект.

- Г-н Пръмов, според Вас оправдано високи ли са лихвите по кредитите у нас,  доколкото в други страни от ЕС са по-ниски?

Колкото и да ми е неприятно да го кажа, отговорът е „да”. Просто нивото на риска както при корпоративното, така и при потребителското кредитиране е твърде високо, на фона на риска в еврозоната например. И за това основна вина носи средата, в която функционират и фирми, и индивидуални потребители, и кредитните институции.

Не може доходите на фирми и граждани да бележат траен спад повече от година, нереформирани сектори да гълтат бюджетни средства, държавата трайно да ползва безлихвено едни близо 600 млн. лева просрочени задължения към бизнеса, делът на проблемните кредити постоянно да нараства и да се стреми вече към 20-те процента от общия кредитен портфейл, и лихвите да са по-ниски, отколкото в еврозоната. Няма как.

Има и нещо друго. Дори всичко в икономиката и в отношенията на бизнеса с държавата и банките да вървеше „по мед и масло“, пак лихвите щяха да надвишават тези в еврозоната. Причината е една единствена, но много важна – България е страна, която е във валутен борд и на практика не извършва самостоятелна парична емисия, с всички произтичащи от това последици, положителни и отрицателни. Така че, докато не станем пълноправни членове на еврозоната, лихвите по кредитите у нас ще продължават да са по-високи, отколкото там. Ще трябва да свикнем с това положение.