САЩ трябва да предприемат спешни мерки за съкращаване на дълга си, за да предотвратят нова финансова криза, казва Шийла Беър, председател на Федералната корпорация по депозитно застраховане (FDIC) в коментар за Washington Post.
Федералният дълг се е удвоил за последните 7 години до почти 14 трилиона долара и това е в резултат както на финансовата криза, така и на „продължаващото от години нежелание на администрацията да вземе необходимите трудни решения и да овладее дългосрочния структурен дефицит“, казва Беър.
Пенсиониращото се поколение на „бейби бумърите“ - родените от края на Втората световна война до началото на 60-те години – ще окаже сериозен натиск върху бюджета на правителството, като тази година разходите за социално осигуряване и здравеопазване се очаква да достигнат 45% от общите разходи, в сравнение с едва 27% през 1975 г., допълва тя.
„Разходите за отбрана са също толкова неустойчиви, докато данъчните ни закони са изпъстрени с данъчни провизии, отговарящи на специфичните интереси на определени кръгове и нямащи нищо общо с общия икономически просперитет“, казва Беър. „Твърде щедрите данъчни субсидии за жилища и здравеопазване допринесоха за повишаването на цените и небалансираното разпределение на ресурсите“.
Ако не се предприемат никакви действия, американският федерален дълг, държан от институции, различни от щатското правителство, ще се повиши от 62% от брутния вътрешен продукт през тази година до 185% през 2035 г., предупреждава тя.
„В крайна сметка това настървено теглене на кредити от държавата в даден момент директно ще застраши финансовата ни стабилност, подкопавайки доверието на инвеститорите в щатските ДЦК“, казва Беър.
„Като се има предвид, че повече от 70% от щатските облигации, държани от частни инвеститори, ще достигнат матуритет през следващите 5 години, ерозията на инвеститорското доверие ще доведе до рязко повишаване на цените на кредитирането, както за правителството, така и за частния сектор“, допълва тя.
Необходимо е „съгласие между демократите и републиканците“ за приемането на пакет от мерки за финансова консолидация, включващ като ограничаване на разходите, така и повишаване на данъците за много години напред, ако искаме да разрешим проблема, посочва Беър.
„Повечето от необходимите промени ще бъдат непопулярни и вероятно ще засегнат абсолютно всички“, казва тя.
06:53 | 06.09.22 г.
Флориан Тонкар: Структурният проблем застрашава индустрията ни 
Флориан Тонкар: Русия провежда саботаж 
Как Германия може да се помири с Тръмп за търговията 
Европа рискува газовите потоци със санкциите на САЩ за Gazprombank 
Qualcomm диверсифицира 
Нидерландия елиминира Германия за първия си финал на Купа "Дейвис" 
Много тежка катастрофа на "Тракия" малко преди Пловдив 
Колко издържат батериите на електромобилите 
САЩ: Севернокорейските войници се включват в бойните действия в Украйна 
Внимавайте с преминаването на планинските проходи в страната 
Подвиг! Нидерландия е на исторически първи финал за Купа „Дейвис“ 
ПСЖ няма спирачки! Прегази и Тузуза 
Новобранец блесна за Сиксърс в отсъствието на звездите 
Олимпийски шампион надъха футболисти на ЦСКА за победа над Лудогорец 
продава, Къща, 120 m2 Варна, м-т Евксиноград, 350000 EUR 
дава под наем, Двустаен апартамент, 67 m2 София, Студентски Град, 434.78 EUR 
дава под наем, Магазин, 100 m2 Варна, Генералите, 750 EUR 
дава под наем, Двустаен апартамент, 70 m2 Варна, Червен Площад, 500 EUR 
продава, Къща, 503 m2 София, Бояна, 1650000 EUR 
Лукашенко спира интернета на протестиращите 
Голяма катастрофа на "Тракия", има загинал и ранени 
Тръмп предлага човек на Сорос за финансов министър 
Кралица Камила пак болна, пропусна събитие 
Радев: Ако установим икономическо сътрудничество със Сингапур, следващ ход е посолство 
преди 13 години Христо Криводоски, Ице.... ням значение къде живееш и от кога, забравиш ли си родният език ти вече си никой, така че се старай да се изразяваш правилно, пишейки на български език, моля! И накрая, макар, че по значение не е, аман от апологети на икономиката на големият сандвич и на голямото папкане... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Американската яастна пенсия зависи от всеки един американец поотделно и може да бъде от 1,000 долара до 10,000 долара. В Америка не всияки хора са безработни, ако малко си размърдас мисленето, моля, НО-CREDIT отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години -Американската социална пенсия + купоните за храна които им даат + социалното жилище което им осигуряват + пари на ръка са 2 пъти повеяе от средната месеяна заплата в БГ-Американската медицина е най-добрата в света и най-добрите и мощни лекарства се изработват и произвеждат в Америка и Американците ги ползуат далея преди тези лекарства да стигнат до останалия свят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Криводолски,я кажи нещо смешно и за проблемите с пенсионната и здравните им системи? Така де - да се посмеем малко и ние. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години bezrabotiza, neprodadeni zilista,...balon pod naliagane, srif na banki i vsiakakvi vidove fondove, doverie,...Ha, ha, ha, ha, ha... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Dulga na USA e mnogo pove4e kato % ot BVP zastoto BVP na USA e mnogo nerealen i izkriven.30% ot tehniq BVP e finansovi uslugi?!?!? T.e. balon pod nalqgane - v moment, v kojtoima kriza i borsite trugnat na dolu - sledva sriv kakto na banki, taka i na vsqkakvi vidove fondove. Taka USA imat potencial za receisq ot porqduka na 20-30% (nesto kato 97 v BG).Tova koeto krepi US ikonomikata e doverieto. A doverieto ne e dadenost. To moje da se zagubi.I imeno prekomerniq dulg e na4ina da se zagubi doverieto v US i ot tam da se polu4i naj-golqmata kriza v kapitalizma dosega(a ne ot velikata depresiq)Nadqvam se tova da ne stane makar, 4e kolkoto pove4e se otlaga tozi moment tolkova po silen ste e sriva. A loshoto e 4e amerikancite(republikancite naj-ve4e) obi4at da "lekuvat" ikonomikata si s voina. Taka kakto napadnaha Iraq taka ste se sbiqt i s oste nqkoj za da se vdigne potreblenieto. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Добре сте ги наредил за Американската икономика, която аз също харесвам, но нещата нестоят съвсем така. Нищо не казвате за безработицата, която в някой щати достига 20% та дори и повече, постоянно намаляващата покупателна способност на американците и постоянно спадащият брой продадени жилища, все сериозни проблем, които с печатането досега недадоха резултат. Аз стискам палци американците да покажат дългоочакваният ръст на икономиката за да тръгнат нещата и в Европа иначе лошо... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Щом се сетиха за американския дълг значи са решили, че е време да се натисне курса на долара отново надолу (спрямо еврото, но не само). Време е за къси доларови позиции. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Amerikanskiat dulg, za koito se spekulira v tazi statia, durzan ot qastni fiziqeski i/ili uridiqeski liza e 62% ot Suvokupnia Obstestven Product(SOP) na USA i izobsto ne e goliam, kato se ima vpredvid qe Evropeiskiat Suiuz(ES) iziskva ot durzavite qlenki 60% dulg spriamo SOP. Amerikanskiat dulg(62%) porasna v poslednite 2 godini, po vreme na tazi nai-tezka v poslednite 70 godini finansova kriza. V momenta v koito Amerikanskata ikonomika dostigne 3.5% rastez, a tia vurvi natam, tozi dulg ste spadne dosta burzo. Osven tova triabva da se znae qe Amerikanskiat stokovo-pazaren kapitalizm, kudeto firmite osnovno se kapitalizirat qrez borsite I qrez akzii, e razliqen ot Evropeiskia bankovo baziran kapitalizm, kudeto firmite osnovno se kapitalizirat qrez bankovi zaemi I bankite imat svoiata duma v upravlenieto na firmite. Zatova Niuorkskata borsata I Amerikanskite borsi sa nai-golemite I nai-bogatite na kapitali v sveta, I neprekusnato se razsiriavat (vizte samo kak raste po stoinost tazi godina Facebook: 15-25-40 miliarda dolara v momenta ot Fevruari do Noemvri, 2010). Amerikanskiat dollar e edinstvenata svetovna rezervna valuta, dokato Evroto ne e. Evroto niama dostatuqno svobodni pari v obrustenie zastoto ES imat striktna fiskalna finansova politika. Vsiqki durzavi v sveta durzat ogromni koliqestva Amerikanski dolari v tehnite rezervni banki I po tozi naqin finansirat priako Amerika. V tazi kriza daze Amerika si pozvoli da napeqati poveqe ot 2 triliona knizni dolari I da se dopulnitelno samofinansira po tozi naqin. Amerikanskiat dollar ne e zastrasen ot ogromno katostrofalno obezceniavane, zastoto dori v nai-losia sluqai, da reqem, qe tezi pari ot sveta trugnat kum Amerika, Amerikanskite borsi sa tolkova goliami qe mogat da gi poemat. Amerikanskiat Pazar na nedvizimi imoti susto e mnogo goliam I moze da poeme ogromno koliqestvo vunsni pari. Osven tova golemite bogati i mostni mnogonazionalni kompanii v sveta sa predimno Amerikanski.Dori v tezi posledni niakolko sedmizi pokrai novata finansova kriza v Evropa s Irlandia i sie, Niuorkskata borsa se vdigna I porasna s okolo 5 %, t.e. to ne vliae mnogo mnogo na Amerika. Amerikanzite imat nai-dobrite v sveta spezialisti I mozuzi I kupuvat postoianno novi takiva. Zialata finansova sistema na Amerika, ot sredata na 19 vek, e v ruzete na Amerikanski Evrei, I te znaiat kak da upravliavat Amerikanskite pari I dolari. Take qe, molia, piite edna studena voda I ne se bezpokoite mnogo, mnogo, za Amerikanskia dulg, I za beibi bumerite v Amerika, molia. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Дааа да се режат разходи и да се вдигат данъци за да има администрация !!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар