В сряда Федералният резерв обяви подробности около най-новата си инициатива в подкрепа на растежа на американската икономика – план за изкупуване на щатски облигации за 600 млрд. долара до юни 2011 г.
Защо Фед купува облигации?
Централната банка иска да понижи лихвените проценти, като се надява, че по този начин ще стимулира предлагането на кредити и ще насърчи икономическата активност, пише в анализ на Yahoo Finance. Ключовият инструмент на централната банка за намаляване на лихвените проценти е чрез намеса на междубанковия пазар на еднодневни (овърнайт) заеми, имаща за цел да понижи основния лихвен процент, който банките търсят една от друга.
По-ниският основен лихвен процент води до понижаване и на дългосрочните лихвени проценти. При нормални обстоятелства това е всичко, което Фед трябва да направи. През последните три години Фед е понижил основния лихвен процент 10 пъти от 5,25% до диапазона между 0 и 0,25%. Тази изключително ниска лихва се поддържа от есента на 2008 г.
След като основният лихвен процент не може да се понижи повече, какво друго може да направи Фед?
Фед може да купи активи или да приложи техника, известна като вливане на ликвидност - quantitative easing (QE). Разширяването или съкращаването на фондовете на Фед директно влияе на краткосрочните лихвени проценти. Фед може да повлияе също и на дългосрочните лихвени проценти, като закупи или продаде дългосрочен дълг на пазара.
Когато много хора или един единствен, но крупен купувач, купят облигации по едно и също време, това повишава цените им и понижава лихвите по тях. Като централна банка Фед може да отпечата пари и просто да обяви, че ще изкупи голямо количество облигации.
Фед не е ли правил вече подобно нещо?
Да. При първата си програма за вливане на ликвидност през 2009 г. и началото на 2010 г. Фед изкупи ипотечно обезпечени облигации за повече от един трилион долара в опит да понижи лихвите по жилищните ипотеки. Донякъде поради интервенцията, ипотечните лихви паднаха до исторически нива.
А какво точно прави Фед сега?
Това е сходно упражнение. Фед обявява, че, в опит да понижи лихвените проценти, ще закупи щатски облигации за 600 млрд. долара до края на юни - по около 75 млрд. долара на месец.
Пазарът първоначално реагира с повишаване на лихвите по 10-годишните и 30-годишните щатски ДЦК. Защо?
Фед обяви, че ще се фокусира върху облигации с матуритет между 4 и 6 години, като повече от 85% ще са с матуритет между 2,5 и 10 години. Първоначално инвеститорите очакваха, че Фед ще похарчи повече за по-дългосрочни облигации, но ги продадоха, след като научиха плановете на централната банка.
Тези придобивания сами по себе си ще гарантират ли, че лихвите ще паднат?
Не. Инвеститорите обичат да повтарят мантрата: Не се опитвай да мериш сили с Фед. Но ако погледнем фискалния арсенал на централната банка, Фед не е единствената могъща икономическа сила в света. Лихвените проценти могат да бъдат повлияни от всевъзможни фактори. Ако китайската централна банка рязко понижи изкупуването на американски ценни книжа, лихвените проценти ще се повишат. Настроенията на инвеститорите за темпа на растежа или инфлацията играят важна роля при определянето на лихвените проценти.
За кого е добре това?
На теория това трябва да са добри новини за всички, които ползват кредити, но най-вече за компаниите. Ако цените на кредитирането се понижат, повече компании ще могат да рефинансират дълговете си при по-ниски лихвени нива или да вземат нови кредити на по-ниска цена. На теория по-ниските лихвени проценти за едрите кредитополучатели (банките) рефлектират в по-достъпни за бизнеса и гражданите кредити. Разбира се, всеки опит от страна на Фед за понижаване на лихвите обикновено е положителен и за цените на акциите.
За кого това е лоша новина?
За тези, които пестят. Когато лихвените проценти са ниски, хората, които живеят от фиксирани доходи, срещат по-големи трудности при намирането на нискорискови инвестиционни инструменти, носещи достатъчно добра доходност. Колкото по-успешна е политиката на Фед да задържа дългосрочните лихви ниски, толкова по-трудно става за тези, които пестят.
Щатските правителствените облигации са безрискови. Какви са рисковете, които Фед поема с придобиването на още облигации?
Съществуват няколко риска. Първият е, че с по-ниските лихвени проценти и разширяването на баланса на Фед стойността на долара е вероятно да се понижи.
Вторият по-съществен риск е опасността, че вливането на ликвидност няма да проработи. Лихвените проценти и без това вече са много ниски и не е ясно как, като се понижат още малко, това ще накара компаниите и хората да променят поведението си. Вливането на ликвидност не решава пряко основния проблем на икономиката - това, че търсенето е прекалено слабо, за да предизвика достатъчно силен растеж.
За да се справи икономиката с ниското търсене, често по-ефективни от експериментите с валутната политика са фискални политики като намаляването на данъците и финансирането на програми за насърчаване на заетостта.
Фискалните политики обаче остават парализирани. Председателят на Фед Бен Бернанке прави каквото е по силите му, докато законодателната власт в САЩ е в патова ситуация заради резултатите от междинните избори в страната преди два дни. Представете си двумоторен самолет, който се опитва да излети само с един двигател, коментира Yahoo Finance.
преди 14 години Фед си плаща лихвите по задълженията на ДЦК във фин.фирми - отчитат печалби (положението им се подобрява - акциите), а ФЕД е "принуден" да "налива" още долари . До 5 - 6 години се очаква при повишаване на лихвите ФЕД да печата по 500 млрд. само за лихвени плащания по облигации ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Отпускането на кредити има 2 страни: Заемодател и Заемател. Когато заемателя в случая банките нямат желание да отпускат кредити а заемателите да вземат парите си остават в балансите на кредитора. Във времена на депресия банките предпочитат да купуват държавен дълг вместо да кредитират бизнеса пак камоли потребителя!Лудост е да се прави едно и също нещо и да се очаква различен резултат (имам предвид вливането на ликвидност) !Сега разбираш ли ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Дефлация се получава не само когато има намаление на паричната маса в обръщение. При финансови и икономически кризи, при голяма безработица, при спукване на балони, при отказ от текущо потребление и т.н., също се получават дефлационни процеси.По отношение на изкупуването на облигации донякъде си прав - не е ясен точно ефекта. Но когато има голяма ликвидност в банковата система и ниски лихви по кредитирането, се захранва процеса на отпускане на кредити и оттам потребителското търсене и инвестиции. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Дефлация: "Свиване в обема на паричната маса и кредите спрямо предлаганите стоки". Падащите цени са следствие!Проблема на QE2 е че парите не стигат до бизнеса и гражданите. Те остават в балансите на банките. Това не са КЕШ пари, това са разплащателни сметки! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Действията на ФЕД целят създаването на инфлационен натиск, по-голяма ликвидност и активиране на кредитирането. Вливането на 600 млр. долара чрез изкупуване на облигации не създава допълнителен дълг. Може би не е съвсем точно, заради евентуална разлика в доходността, но тя е по-скоро пренебрижима, отколкото съществена. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Заплата си в злато ли я получаваш, за да говориш за такава огромна дефлация. Спрямо златото - да, наистина се получава така (обезценка спрямо стойността на златото), но доходите на мнозинството от хората и фирмите са в парични единици и е нормално да се сравнява процеса именно спрямо тях. Не си отркил топлата вода, споко... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години pod deflatsia v USA razbirat razli4ni neshtaDeflatsiata za koiato Bernanke govori se izraziava v tova 4e monopolite namaliavat tsenite (ottam i pe4albite) za da mogat da prodavat bez da sakrashtavat proizvodstvoto. Obiknovennia Amerikanets ne ia vijda tazi deflatsia - tova koeto toi vijda e narasnali tseni i namaleli zaplati отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Точно така, най-накрая прозрение във форума. Няма инфлация има дефлация. Всеки актив трябва да бъде измерван в истинските "ПАРИ" а това е златото. Ако сметнете Дау и суровините в злато ще видите силата на дефлацията разразила се от много години! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години На американците в момента не им е грижа инфлацията. Докато имаха висок икономически растеж, те се стараеха да поддържат ниско ниво на инфлация, защото това е същността на стабилна икономика. В момента те са борят да задвижат сринатата си икономика, а това няма как да стане без инфлация. Наливането на пари в икономиката ще качи цените, респективно инфлацията, ще обезцени долара, ще намали вноса и ще увеличи износа. Относно петрола, цената му в долари ще е по-висока, а в евро по-ниска, но самите промени, които настъпват вкарват в паника борсите и това кара спекулативното покачване на цените на горивата. Другият момент, който допринася за ръста на цените на суровините е бързо развиващия се Китай, там правят средногодишен ръст от 10%, постоянно им се качва потреблението на горива и това вспомага тяхното поскъпване. Също така не трябва да забравяме за Индия, тя също следва Китай. Изход от кризата може да се намери, като се въдвори спокойствие и сигурност в потребителя. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Обезценяването на дълга не означава, че го връщаш. Означава,че губи заемодателя. Истинския заемодетаел не е ФЕД, а са данъкоплатците. Те с труда си трябва да създадат през следващите години стойност на отпечатаните пари. Обезценката на парите се търси съзнателно от посредника по заема - ФЕД. Това със сигурност ще предизвика социални проблеми и ще промени взаимоотношенията между данъкоплатците, банките и държавата. Без доверие няма банки. Без обществена легитимация няма държава. Предвид световния статут на долара, става въпрос и за данъкоплатците на всички останали държави. Парите не са само икономика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар