Стратегическото положение на Турция в съседство с Близкия Изток и Русия, и на кръстопът между Европа и Азия, винаги е било от изключителна важност. През последното десетилетие обаче значението на страната на световната икономическа и политическа сцена се увеличи значително, след като премина през две големи, макар и не винаги единодушно признати, трансформации в икономическата си дейност и външната политика, пише в свой анализ за турската икономика The Economist.
През по-голямата част от следвоенния период турската икономика продължава да е „болния човек на Европа”, като страда от хаотичен растеж, покачваща се инфлация и периодичен бум на кредитирането и срив в банковия сектор. Днес инфлацията е много по-ниска, банките са стабилни и Турция се гордее с най-бързо развиващата се икономика в клуба на напредналите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Тъй като страната е бедна на енергийни ресурси, нейният растеж отразява фундаменталната сила на икономиката, особено в производството и строителството. Турция произвежда редица потребителски стоки, автомобили, електроника и е най-големият износител на цимент в света. В известен смисъл Турция може да се нарече „европейският Китай”, пише изданието.
По отношение на външната политика страната е дългогодишен член на НАТО и има втората по големина армия, след тази на САЩ. Турция винаги е била важна опора на Запада и заедно с Норвегия е единствения член на НАТО, който дели граница със страни от бившия Съветски съюз.
Турция като „европейския БРИК”
Прозападната позиция на Турция кара правителството дълги години да пренебрегва своите отношения със съседните страни. Това обаче също се е променило през последните години. Благодарение на силната си икономика Турция е много активна в дипломацията си в Близкия Изток, на Балканите и в Африка, като не винаги външните й отношения са във вид, който да дава спокойствие на западните й съюзници. В известен смисъл може да се кажа, че Турция се превърна в дипломатически гигант, нещо като „европейската Бразилия”.
Западните сили би трябвало да приветстват този възход. Вместо това обаче изглежда, че те не са готови да посрещнат една просперираща Турция. Европейците треперят над перспективата да приемат страна с такова голямо население в Европейския съюз. В САЩ, които критикуват Европа за нейната предпазливост, изпитват неудобство от водената от Турция активна външна политика, посочва The Economist.
Критиците на Запад са склонни да се крият зад идеята, че Турция залита и към мюсюлмански фундаментализъм, който я отклонява от верния път на развитие. Тази преценка е напълно погрешна обаче и колкото повече Западът продължава да я лансира, толкова по-голям а става вероятността Турция да им обърне гръб, според изданието.
Членството в ЕС
Преговорите на Турция за членство в ЕС официално продължават повече от пет години.Досега на нито една страна, започнала такива разговори, не е било отказвано членство. Но лидерите на Франция, Германия, Австрия и Холандия са твърдо решени по отношение на турското влизане в ЕС, като изразяват позицията на голяма част от обществеността там. Нерешеният спор за Кипър също изглежда почти непреодолима пречка. И все пак, ако ЕС реши да изключи от членство своя собствен Китай, ще загуби най-бързо развиващата се икономика в региона. Европа ще се лиши и от възможността да влияе на региона на изток. В момент, когато много европейци недоволстват, че нямат тежест на световната геополитическа сцена, това ще бъде историческа грешка.
Колко западна е ориентацията на страната?
Общото извинение за тези позиции е твърдението, че ориентацията на Турция не е достатъчно западна и се отдалечава все повече в грешката посока заради грешките на леко ислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Ердоган. И все пак страховете, че Турция ще се превърне в следващия Иран, са абсурдни. Политиката на Ердоган със сигурност поляризира обществото и той трябва да предприеме по-помирителен тон, ако спечели отново изборите през юни.
Като цяло обаче Турция върви в правилната посока. Тя е блестящ (и рядко срещан) пример в мюсюлманския свят за една жизнена демокрация с върховенство на закона и процъфтяваща пазарна икономика. Остава за американците и европейците да преценят дали са готови да приемат Турция такава, каквато е, а именно: мюсюлманска демокрация с различна култура и дипломатическа позиция, но отдадена на икономически и политически либерализъм, заключва The Economist.
преди 14 години Независимо от икономическото състояние на Турция има много други и за мен лично по-съществени фактори, които влияят и то много дълбоко при вземането на такова важно решение. Големите градове в европейската част на страната (значително по-малка от азиатската) по никакъв начин не са показателни за общото ниво на култура, ценности и светоусещане. По-голямата част от населението е ниско образовано и с ориентация далеч от европейската (нямаща нищо общо с показвания изкуствен образ по сапунките), меко казано. Стремежът към ЕС на управляващите не би могъл да се припознае като общо турски.Що се отнася до протурската политика на САЩ и Великобритания то тя е такава, защото тези държави нямат териториална близост с Турция и големи компактни маси турско население (като Германия) - ако имаха, едва ли щяха да имат същото отношение. Съвсем нормално е европейските държави да имат притеснения от евентуално членство на голяма държава с радикално различна култура и ценностна система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години ... Единствените ми притеснения с приемането са по-скоро свързани с населението от много по-слабо развитите региони на Турция, а именно как ще се предотврати масовото им емигриране на Запад, защото ако има гнезна на фундаментализъм в Турция то те са по-скоро в тези региони.Като цяло обаче, според мен е добре Турция да се насърчава към развитието именно на тези региони и в даден момент да се присъедини към ЕС. Според мен бъдещето (не близкото а по-скоро далечното) принадлежи на други ценности - не на религиозните, а на цивилизационните - и от тази гледна точка присъединяването на Турция към ЕС е оправдано. Естествено те имат още много работа в тази посока. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Единственото, което може да окаже влияние в посоката на развитие на Турция, която в момента лека полека върви към сближаване с ислямистките ценности за сметка на западните - това е именно приемането и в ЕС. Това ще се окаже най-силният им стимул по посока на про-западния модел.Ние гледаме от нашата си камбанария, но ако за момент помислим каква е тяхната позиция - в очевиден подем са и съответно самочувствието нараства; не може Европа вечно да ги държи в чакалнята, така че те имат само една единствена алтернатива на европейската - да се обърнат на Изток и по този начин да започнат още по-сериозно да конкурират европейската икономика и продукт.Може би, погледнато в перспектива, наистина приемането на Турция в ЕС ще се окаже по-скоро добро решение, отколкото лошо. Ислямизирането (тук имам предвид навлизането на мюсюлмански емигранти, не друг тип ислямизиране) на Европа е факт от много години и влизането на Турция в ЕС не би повлияло съществено на тези процеси..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години ""Остава за американците и европейците да преценят дали са готови да приемат Турция""Американците е ясно какво ще преценят > Те имат интерес от слаба и разединена Европа.Британската политика винаги е била протурска и винаги се е съобразявала със САЩ.За нас е важно какво ще решат ЕВРОПЕЙЦИТЕ и как НИЕ ще повлияем на тяхното решение защитавайки НАШИТЕ интереси. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Ina4e tezi pod men sa pravi :Da Turciq e mnogo po napred ot nas kato cqlo,I da ako otidesh po na istok ot Ankara nestata stavat tragi4ni - napravo se vrustash 1 vek nazad. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Spored men varianta e nqkakuv vid orqzano 4lenstvo i to sled kato se razreshi problema s Kipur e naj-veroqten. No za tova ste minat sigurno oste 10 godini. Pulno 4lenstvo - edva sled 15-20 godini. Prosto trqbva damine vreme, durjavata im da se evropeizira po-dulboko kato cenosti predi da im dadat vuzmojnost da upravlqvat v ES отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години ........а баклавата и дюнерчето и сичките им сълтанати и на мене ми харесват и са ми по сърце........и чамфастъка и кафето на босфора ама шекерлия да е като ходжата както го пие.......... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Напред са -спор няма , но не са за ЕС.....!!!!!....Ще ни асимилират и изкупят на безценица........и без това сме толкова сотпени ВЕЧЕ..........да им дават секви привилигировани предимства , но без членство-читака си е читак от секъде.......а чичо сам и англичаните са им СТАРИ АВЕРЧЕТА се въртят , се сучат некъв музоферлък да СПРЕТНАТ.......!!!!!?????...... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Не всичко е пари, приятели, не всичко. 1. След като турците не харесват Ердоган защо аз трябва? 2. Не го харесват не за друго, а за откриването на религиозни училища едно след друго.3. Ергенекон и де що е армия - кога решат тогава сменят властта. Вменено си е просто.4. Сега са ни купили, незнам какво ще е ако се присъединят - преди ви завладяхме с меч, сега икономически. Доктрината "Йозал" и ислямската дъга от Истанбул до Тирана.Евентуалния отказ ще ги тласне на изток, но те си принадлежат на Изтока, а не на Запада. Немците вече виждат "ползите" от прекомерно евтината работна ръка. От дипломатическа гледна точка е по-добре да ги резне съюза вместо ние с референдум. Граки, Истанбул не е Турция! Да, Тракия се обработва, но къде другаде след като това им е плодородната земя? В Анадолското плато? Слизал ли си по-надолу от Истанбул в посока Анкара? Влизал ли си на 50-100 м встрани от туристическата част? Сапунките са чисто и просто за промиване на мозъка какви аврупци са... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Ако Турция не е европейска държава какво да говорим за Кипър - айде стига безумия - отиди до Истанбул и ще видиш по целия път като се почне още от граничния пункт колко много, ама наистина много са пред нас ... и вървят с огромни темпове напред, докато ние затъваме все повече - и чак тогава ми говори за европейска държава и други тем подобни - всеки от нас тука и навсякъде иска да живее добре, без грам да му дреме за европейство, азиатство и подобните глупави клишета! отговор Сигнализирай за неуместен коментар