Стандартът „Стара планина” се завъртя в порочен кръг

В последните дни една от най-дискутираните теми в общественото пространство беше за спазването на стандарта „Стара планина” при производството на месни продукти, или по-скоро за нарушаването му от производителите, за лабораторни проби за наличието на соя в продуктите, за санкции, за отнемане на лицензи.

А в крайна сметка на заден план остана желанието и необходимостта да консумираме качествени месни продукти, макар и на по-висока цена.

За добрите намерения

За съжаление иначе благородната идея на Министерсвото на земеделието и храните (МЗХ) да въведе стандарт за производството на колбаси, които да бъдат само от месо, се превърна във фарс.

По задание стандартът трябва да дава гаранция, че когато купуваме колбаси от магазина, консумираме истинско месо. Логото „Стара планина” означава, че продуктите нямат добавки като соя, картофено нишесте, фибри или механично обезкостено месо.

На практика обаче държавата показа как не работят държавните стандарти.

Изненадващите проверки

Само няколко месеца, след като установи стандарта, държавата предприе изненадващи проверки на фирми производители на месните продукти с етикет „Стара планина”. Иззетите проби от търговската мрежа показаха наличието на соя в артикулите на четири фирми.

Производители на прицел

Уличените производители на колбаси и техните марки бяха публично съобщени с обвинението, че грубо са нарушили стандарта, като са използвали соя за производство на продукти с логото „Стара планина”, а лицензите им за производство на колбаси с този етикет беше отнет.

От своя страна компаниите веднага реагираха остро с опровержения и изпратиха собствени проби в лаборатории в Европа, откъдето бяха категорични, че няма соя в колбасите.

ПР акция със съмнителен резултат

Броени часове по-късно обаче министърът на земеделието Мирослав Найденов оспори тези лабораторни анализи и обяви, че в продуктите на три от фирмите все пак има соя под 0,1%, което е нарушение на стандарта, защото той трябва да гарантира нула процента съдържание на соя.

Иронията е, че току-що проходилият стандарт май ще бъде променен.

Правилата се променят по всяко време

Последното решение на министър Мирослав Найденов може да се тълкува като крачка встрани или като отстъпление, или като компромис с качеството, но факт е, че Министерството на земеделието предвижда да се разреши минимално количество соя в каймата и колбасите. Обсъжданите варианти са два - до 0,1% или до 0,25%.

Равносметката

След като сагата със соята поне на този етап приключи, резултатите са налице и са все с отрицателен знак.

Преди всичко имената и марките на споменатите месопроизводители са опетнени и със сигурност ще им бъде необходимо доста време, усилия и успешни маркетингови стратегии, за да заличат случилото се и да върнат имиджа си сред потребителите.

От своя страна купувачът ще се замисли дали си струва да плати по-висока цена за даден колбас, при условие че не е сигурен за качеството и съдържанието му.

Друг е въпросът дали наличието на соя в месните продукти е най-страшното, защото можем да допуснем, че има други вредни за здравето съставки, които европейските лаборатории не отчитат, може би просто защото не са попитани за това.

Не на последно място остава и въпросът дали това не беше евтин ПР трик, с който земеделското министерство просто трупа точки?

Не можем да не си зададем и въпроса защо трябва държавата да налага дадени стандарти, само за да ги промени още преди да са заработили? И защо се утвърждават правила, при условие че няма контролиращ орган, който да следи за спазването им през целия технологичен процес на производство?