Банките са погасили нови 358 млн. евро дългове към чужбина през май 2010 г. и към края на месеца дължат 7,2 млрд. евро, показват данни на БНБ.
От началото на 2010 г. банките са погасили 1,2 млрд. евро, а за последните 12 месеца - 1,33 млрд. евро.
Причината в тези погашения на дългове е, че населението у нас спести 3,34 млрд. лв. за 12-те месеца до май 2010 г., качествени кредитоискатели липсват и банките връщат към централите си в чужбина ненужния ресурс.
Именно с 2,74 млрд. лв. (1,4 млрд. евро) намаляват депозитите на чужди банки у нас за последните 12 месеца, показаха изчисления на Investor.bg отпреди три седмици, които днес се потвърждават от данните на БНБ.
През май 2010 г. брутният външен дълг на България намалява с 341 млн. евро до 36,52 млрд. евро. От началото на годината намалението е с 1,19 млрд. евро, а за последните 12 месеца е 658 млн. евро, като намаленията се дължат изцяло на погашенията на външен дълг от банките.
През май държавният външен дълг се увеличава с 5,2 млн. евро, от началото на годината ръстът е с 58,2 млн. евро, а за последните 12 месеца - с 281,7 млн. евро до 2,86 млрд. евро към 31 май 2010 г.
Другите сектори (извън банките и държавното управление) отчитат 2,7 млн. евро ръст на дълга си през май до общо 12,04 млрд. евро. От началото на годината ръстът е с 900 хил. евро, а за последните 12 месеца има спад със 112,1 млн. евро.
Преките чужди инвестиции под формата на вътрешногрупово кредитиране се увеличават с 9,3 млн. евро през май 2010 г. до общо 14,4 млрд. евро. От началото на годината има намаление с 61,1 млн. евро, а за последните 12 месеца - ръст с 503,2 млн. евро.
В последните 12 месеца дългосрочният външен дълг на България се увеличава със 795,7 млн. евро до 24,88 млрд. евро, а краткосрочният намалява с 1,45 млрд. евро до 11,6 млрд. евро.
13:01 | 04.09.22 г.
Флориан Тонкар: Структурният проблем застрашава индустрията ни 
Флориан Тонкар: Русия провежда саботаж 
Как Германия може да се помири с Тръмп за търговията 
Европа рискува газовите потоци със санкциите на САЩ за Gazprombank 
Qualcomm диверсифицира 
Европа под снежна покривка (СНИМКИ) 
Късна емисия 
В Алабама изпълниха смъртно наказание на затворник чрез азот 
Зодиите, които няма да признаят, че ви харесват и крият чувствата си 
Световната банка отпусна заем за $4,8 млрд. на Украйна 
В Ред Бул объркали задното си крило за Вегас 
Баварската машина се изтормози, но Кейн изригна с късен хеттрик 
Емери разкри проблема на Астън Вила 
Лоша втора четвърт осигури тежка загуба за България в Подгорица 
продава, Къща, 120 m2 Варна, м-т Евксиноград, 350000 EUR 
дава под наем, Двустаен апартамент, 67 m2 София, Студентски Град, 434.78 EUR 
дава под наем, Магазин, 100 m2 Варна, Генералите, 750 EUR 
дава под наем, Двустаен апартамент, 70 m2 Варна, Червен Площад, 500 EUR 
продава, Къща, 503 m2 София, Бояна, 1650000 EUR 
На Бен Афлек му писнало да говори за Джей Ло 
Коронацията на Чарлз Трети е струвала 72 млн. британски лири 
Дубайският шоколад е истинска инсулинова бомба със закъснител 
Принц Хари си направи татуировка на врата 
преди 14 години Янков, харесвам ентусиазма ти, но някои неща които пишеш са невъзможни в демократична страна член на ЕС. Просто са извън правомощията на правителството/парламента в една правова държава. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Двамата говорите за две различни неща. Янков говори за привличане на чужди капитали, било то под формата на кредити от банки или директни инвестиции от фирми, а Йорданов говори за това какво прави държавата в обсега на собствения си бюджета - приходна и разходна част.Аз съм на мнение че и в двете сфери са необходими действия за да се вдигне икономиката на крака. Де факто бюджетната част се изпълнява криво-ляво, но външните капитали бягат, може би поради несъгласие с политиката на правителството. Въпросът е какво трябва да стане за да спрат да бягат тези капитали, какъвто е случая с други страни в региона? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години г-н йорданов, нямам предвид мерки, свързани с харчене на държавни пари. те така или иначе имат ограничен и временен ефект. имам предвид мерки, свързани с намалянето на лихвите и стимулиране на кредитирането, както и с привличане на инвестиции от чужбина. ако има проблем с основната роля на банките, която е да разпределят ефективно финансов ресурс, то тогава трябва да се засили ролята на капиталовия пазар. от доста време насам почти никоя българска фирма няма достъп до банково финансиране. вместо това милиарди евро са изпратени в чужбина от банките, ефективно съкращавайки паричната маса и възможностите за растеж. значи трябва да се извадят парите от банките и да се преразпределят от институциите, работещи на капиталовя пазар. през капиталовия пазар най-бързо ще влезнат и инвестиции от чужбина. усилията на държавата трябва да се насочат натам, и към понижаване на депозитните лихви, например с обратнопропорционално увеличаване на вноските към фонда за защита на банковите влогове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Харченето на фискалния резерв, усвояването на еврофондовете (до рекордните 432 млн. евро за последни 12 месеца), както и по-бавното съкращаване на разходите от нужното, не са ли именно мерки за предпазване от рязко усилване на обърнатата спирала и тогава би било страшно, защото мине ли се една граница, една критична маса става страшно.Разходите държавата трябва да реже по време на растеж (както беше преди 2008 г.). Сега ако изгони 50 хил. души за 1 месец, просто всички ще се паникьосат, включително и банките, потребителите, фирмите и къде ще му излезе края?Затова г-н Янков моля кажете какво е решението?В крайна сметка си оставам за по-рязкото орязване на разходите на държавата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години за съжаление тези процеси водят и ще продължават да водят до задълбочаване на рецесията в българия. трябва спешно да се извършат действия от бнб и правителството, които да доведат до приток на капитали в страната, а не до изтичането им, както и до стартиране на спрялото банково кредититране. това ще стане ако се предприемат мерки за намаляване на лихвите по депозитите например, което би довело до изтегляне на пари от населението и засилване на инвестиционната активност и потреблението. така и банките ще имат по-малко пари да връщат на централите си в чужбина (след като не искат да кредитират български фирми), а и капиталовия пазар в страната ще се съвземе. отговор Сигнализирай за неуместен коментар