Банките са погасили нови 358 млн. евро дългове към чужбина през май

Причината е, че населението спестява все повече, а качествени кредитоискатели липсват и банките връщат пари към централите си

15:20 | 23.07.10 г. 5

Препоръчан материал от партньор на investor.bg

Мариян Йорданов

Създател

Банките са погасили нови 358 млн. евро дългове към чужбина през май 2010 г. и към края на месеца дължат 7,2 млрд. евро, показват данни на БНБ.

От началото на 2010 г. банките са погасили 1,2 млрд. евро, а за последните 12 месеца - 1,33 млрд. евро.

Причината в тези погашения на дългове е, че населението у нас спести 3,34 млрд. лв. за 12-те месеца до май 2010 г., качествени кредитоискатели липсват и банките връщат към централите си в чужбина ненужния ресурс.

Именно с 2,74 млрд. лв. (1,4 млрд. евро) намаляват депозитите на чужди банки у нас за последните 12 месеца, показаха изчисления на Investor.bg отпреди три седмици, които днес се потвърждават от данните на БНБ.

През май 2010 г. брутният външен дълг на България намалява с 341 млн. евро до 36,52 млрд. евро. От началото на годината намалението е с 1,19 млрд. евро, а за последните 12 месеца е 658 млн. евро, като намаленията се дължат изцяло на погашенията на външен дълг от банките.

През май държавният външен дълг се увеличава с 5,2 млн. евро, от началото на годината ръстът е с 58,2 млн. евро, а за последните 12 месеца - с 281,7 млн. евро до 2,86 млрд. евро към 31 май 2010 г.

Другите сектори (извън банките и държавното управление) отчитат 2,7 млн. евро ръст на дълга си през май до общо 12,04 млрд. евро. От началото на годината ръстът е с 900 хил. евро, а за последните 12 месеца има спад със 112,1 млн. евро.

Преките чужди инвестиции под формата на вътрешногрупово кредитиране се увеличават с 9,3 млн. евро през май 2010 г. до общо 14,4 млрд. евро. От началото на годината има намаление с 61,1 млн. евро, а за последните 12 месеца - ръст с 503,2 млн. евро.

В последните 12 месеца дългосрочният външен дълг на България се увеличава със 795,7 млн. евро до 24,88 млрд. евро, а краткосрочният намалява с 1,45 млрд. евро до 11,6 млрд. евро.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Последна актуализация:

13:01 | 04.09.22 г.

напиши коментар

Специални проекти виж още

Най-четени новини

Коментари

Добави коментар

theforce
преди 14 години

Янков, харесвам ентусиазма ти, но някои неща които пишеш са невъзможни в демократична страна член на ЕС. Просто са извън правомощията на правителството/парламента в една правова държава.

отговор

theforce
преди 14 години

Двамата говорите за две различни неща. Янков говори за привличане на чужди капитали, било то под формата на кредити от банки или директни инвестиции от фирми, а Йорданов говори за това какво прави държавата в обсега на собствения си бюджета - приходна и разходна част.Аз съм на мнение че и в двете сфери са необходими действия за да се вдигне икономиката на крака. Де факто бюджетната част се изпълнява криво-ляво, но външните капитали бягат, може би поради несъгласие с политиката на правителството. Въпросът е какво трябва да стане за да спрат да бягат тези капитали, какъвто е случая с други страни в региона?

отговор

nyankov
преди 14 години

г-н йорданов, нямам предвид мерки, свързани с харчене на държавни пари. те така или иначе имат ограничен и временен ефект. имам предвид мерки, свързани с намалянето на лихвите и стимулиране на кредитирането, както и с привличане на инвестиции от чужбина. ако има проблем с основната роля на банките, която е да разпределят ефективно финансов ресурс, то тогава трябва да се засили ролята на капиталовия пазар. от доста време насам почти никоя българска фирма няма достъп до банково финансиране. вместо това милиарди евро са изпратени в чужбина от банките, ефективно съкращавайки паричната маса и възможностите за растеж. значи трябва да се извадят парите от банките и да се преразпределят от институциите, работещи на капиталовя пазар. през капиталовия пазар най-бързо ще влезнат и инвестиции от чужбина. усилията на държавата трябва да се насочат натам, и към понижаване на депозитните лихви, например с обратнопропорционално увеличаване на вноските към фонда за защита на банковите влогове.

отговор

Мариян Йорданов
преди 14 години

Харченето на фискалния резерв, усвояването на еврофондовете (до рекордните 432 млн. евро за последни 12 месеца), както и по-бавното съкращаване на разходите от нужното, не са ли именно мерки за предпазване от рязко усилване на обърнатата спирала и тогава би било страшно, защото мине ли се една граница, една критична маса става страшно.Разходите държавата трябва да реже по време на растеж (както беше преди 2008 г.). Сега ако изгони 50 хил. души за 1 месец, просто всички ще се паникьосат, включително и банките, потребителите, фирмите и къде ще му излезе края?Затова г-н Янков моля кажете какво е решението?В крайна сметка си оставам за по-рязкото орязване на разходите на държавата.

отговор

nyankov
преди 14 години

за съжаление тези процеси водят и ще продължават да водят до задълбочаване на рецесията в българия. трябва спешно да се извършат действия от бнб и правителството, които да доведат до приток на капитали в страната, а не до изтичането им, както и до стартиране на спрялото банково кредититране. това ще стане ако се предприемат мерки за намаляване на лихвите по депозитите например, което би довело до изтегляне на пари от населението и засилване на инвестиционната активност и потреблението. така и банките ще имат по-малко пари да връщат на централите си в чужбина (след като не искат да кредитират български фирми), а и капиталовия пазар в страната ще се съвземе.

отговор