Дълговата криза в Европа – съвременна басня за щуреца и мравката

Легендарната басня на древногръцкия баснописец Езоп за щуреца и мравката е добре позната на всички. В нея се разказва как мързеливият щурец пее цяло лято, докато мравката скромно работи и трупа запаси за зимата. Когато зимата идва, щурецът моли мравката за храна. Тя обаче му отказва. Поуката от тази история? Мързелът и безделието рано или късно създават проблеми.

Баснята на Езоп звучи особено актуална в наши дни, като в ролята на мравки са влезли Германия, Китай и Япония, а щурците са не само гърците, испанците и ирландците, но и САЩ и Великобритания, пише FT. Мравките правят примамливи за щурците стоки и трупат огромни излишъци, които след това депозират в предполагаемо сигурни и надеждни банки.

Тези банки обаче инвестират част от същите тези пари, като ги отдават назаем на щурците, които стават все по-задлъжнели. Мравките обаче не продават на щурците къщи, молове или офис сгради. Ето защо щурците решават да си построят такива, като за целта възлагат задачата отново на мравките. Всички пари потичат към сектора на недвижимите имоти и цената на земята тръгва нагоре. Щурците решават, че това ще продължи вечно, и започват да вземат още повече заеми и да харчат още по-неразумно.

Банкерите на мравките решават да увеличат кредитите за щурците, тъй като самите мравки не желаят да харчат и заемат повече. Междувременно щурците измислят начин да структурират по такъв начин своите дългове, че те да станат още по-примамлива инвестиция за банките на мравките.

Близостта на колониите на мравките и щурците в Европа ги кара да се обвържат още по-силно с помощта на обща валута. В замяна на това щурците обещават да станат спестовни, както мравките. Не след дълго обаче те се връщат към старите си навици, а заплатите и цените в техните колонии растат бързо, което прави техните стоки по-скъпи и по-малко конкурентни. Но въпреки това всички живеят щастливо няколко години.

През това време износът на щурците намалява, което насърчава още повече вземането на заеми, както и строителството в техните колонии. Цените на земята обаче стигат своя пик, след което балонът се пука, а това изнервя банките на мравките, които решават да си поискат обратно парите. Това принуждава задлъжнелите щурци да продават още повече активи, което понижава още повече цените на имотите и води до серия от банкрути.

Строителството в техните колонии спира, а щурците вече не могат да купуват стоки от мравките. По този начин работните места навсякъде започват да изчезват, а бюджетните дефицити стават застрашително големи, особено при щурците.

Тогава немските мравки си дават сметка, че заемите, които са отпуснали, не струват много, а щурците не могат да им дадат нищо в замяна, с изключение на евтини къщи край морето. Банките на мравките се виждат изправени пред риска от отписване на несъбираемите и лоши кредити, освен ако правителствата на мравките не се съгласят да дадат още пари назаем на закъсалите колонии на щурците.

Правителствата на мравките се срамуват да признаят, че са позволили на местните банки да вложат така неразумно спестяванията на усърдните мравки. Ето защо обявяват спасителна операция за щурците, която всъщност е спасителна за техните кредитори. В замяна на това щурците се съгласяват този път наистина да се държат като мравки, като съкратят разходите и вдигнат данъците си. Това обаче потапя техните колонии в още по-дълбока рецесия и те съвсем спират да купуват стоки от мравките.

Немските мравки в същото време не успяват да избегнат отписването на заемите си за щурците. Те не се поучават от случилото се и, вместо да потърсят начин да намалят дисбалансите, започват да продават стоките си на други места, като продължават да влагат натрупаните излишъци в дълг на други щурци.

Същото се наблюдава и в други части на света, като още по-задлъжняла е колонията на щурците в САЩ, която има девиз „Вярваме в консумацията“. Взаимоотношенията на американските щурци с мравките в Азия, най-вече с тези в Китай и Япония, наподобяват много тези в Европа. Но докато колониите в Европа решават да правят икономии, тези в САЩ решават да отделят още повече за потребление за сметката на още по-голям дълг.

Това обаче изнервя азиатците, които искат от САЩ да спре да взема кредити. Лидерът на американската колония започва да се смее: „Ние не сме ви молили да ни давате пари. В действителност, ние ви предупредихме, че това е безумие. Няма да спрем да трупаме дълг, докато не се уверим, че щурците в САЩ имат работа. Ако не искате да ни давате пари назаем, тогава вдигнете цената на вашата валута. Това ще ни накара да произвеждаме това, което сме свикнали да купуваме от вас. Така няма да се налага да ни давате повече заеми, нали?“

По този начин САЩ дава ценен урок на всички: Ако някой дължи на банката си 100 долара, значи си има проблем. Но ако той дължи 100 млн. долара, тогава банката има проблем.

Китайският лидер не иска да признае, че огромната купчина американски дълг няма да има същата стойност в бъдеще, а китайските мравки искат да правят още повече евтини стоки за чужденците. Ето защо Китай решава да купи още повече щатски дълг. Десетилетия по-късно китайските мравки казват най-после на американските щурци: „Дайте ни стоки в замяна на вашия дълг. Отново следва смях, след което щурците в САЩ обезценяват бързо стойността на своя дълг към Китай. Така спестяванията на китайските мравки се изпаряват, а някои от тях дори умират от глад.

Каква е поуката от тази басня? Ако искате спестяванията ви да не изчезнат, не давайте заеми на щурци.