Николай Косов: България има ключова роля за дейността на МИБ

Николай Косов е председател на Борда на директорите на Международната инвестиционна банка (МИБ). От 1998 г. до 2012 г. е бил пръв заместник-председател на Борда на директорите на Внешекономбанк. Бил е член на Борда на директорите на АвтоВАЗ, а преди това – помощник на вицепрезидента на Руската федерация в Администрацията на президента на Руската федерация.

Николай Косов е доктор по икономика. Завършва Московския държавен институт за международни отношения, а след това Финансовата академия към Правителството на Руската федерация. Притежава редица ордени за особени заслуги към отечеството, медали за чест и признания за развитието на руската икономика.

С г-н Косов говорихме за дейността и бъдещите планове на МИБ, за ролята на България и българските компании, за западните санкции срещу Русия. Акцент поставихме и върху предстоящата годишна среща на Управителния съвет на МИБ, която ще се състои на 20 и 21 ноември в София.

- Г-н Косов, Вие сте директор на Международната инвестиционна банка (МИБ). Но каква организация е тя по своята същност?

МИБ е една от най-старите международни финансови институции. Основана е през 1970 г. и има дълга и успешна история що се отнася до сътрудничеството с държавите от бившия социалистически блок.

Банката и в момента осъществява дейност, въпреки че изгуби част от своите членове (акционери), измежду които Германската демократична република (ГДР) и на по-късен етап Унгария. Но в момента членове са държави, представящи три континента. Това са Руската федерация, Монголия и Виетнам на изток, Словакия, Чехия, България и Румъния в Централна и Източна Европа, и Куба в далечното Карибско море.

Ето защо МИБ е с доста интернационален характер. Това е добра предпоставка за членовете й да развиват търговията помежду си, да стесняват икономическите си взаимоотношения в международна финансова институция, която не попада под национална юрисдикция, тя е наднационална. Нашата юрисдикция е Организацията на обединените нации (ООН).

След годините на рязка стагнация през последните две години банката претърпя цялостна реорганизация. Основните промени, които постигнахме, бяха прочистване на баланса на банката, който бе натоварен с много лоши и токсични кредити. Банката припозна своята дейност, като започна да работи с малките и средни предприятия (МСП) на страните членки. Освен това МИБ поиска припознаване и от други водещи международни финансови организации. В момента банката е сключила синдикирани заеми с институции от ранга на Международната финансова корпорация (част от групата на Световната банка), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и други.

През последните две години получихме пълна подкрепа от страните членки за нашата нова стратегия, която в момента въвеждаме. Решението, взето през юни миналата година, да увеличим капитала на банката със 100 млн. евро, сега се изпълнява.

През декември агенция Fitch присъди рейтинг ВВВ- на МИБ, а през август – Moody's даде оценка А3. Това означава, че имаме допълнителни възможности за осигуряване на финансиране, като дори вече ги използваме. Емитирахме първата в историята облигационна емисия на международна институция на руския пазар. Само преди две седмици приключихме първата облигационна емисия на словашкия пазар. Виждаме, че международната банкова общност проявява силен интерес към нашите облигации.

- Тазгодишната среща на Управителния съвет на МИБ ще се проведе в София на 20 и 21 ноември. Освен това планирате да проведете и бизнес форум. Можете ли да разкриете повече подробности относно темите, гостите и целите на форума?

Освен основните точки, които съпровождат подобна среща – разглеждане и приемане на докладите за дейността, на одиторите – ще дискутираме и още една важна тема. За пръв път в своята история МИБ ще разшири операциите си на територията на Европейския съюз (ЕС).

Планираме да открием представителство на МИБ в Братислава, Словакия, която е един от обещаващите членове на МИБ и водеща страна членка на ЕС и на еврозоната, а еврото е валутата, която МИБ използва. Надявам се, че ще намерим други проекти не само в страната, но и в ЕС, както и да увеличим възможностите си за емисии на облигации или други финансови инструменти в рамките на съюза.

В София ще проведем срещи с представители на българския бизнес, ще потърсим възможности за разширяване на сътрудничество си с българските компании, като представим по-подробно дейността на банката и ги запознаем с нея.

- А планирате ли да отворите представителство на МИБ в България, в София например?

В момента банката интернационализира операциите си. Не изключвам възможността, след като отворим първия филиал в Братислава, да направим това и в друга европейска страна, която може да бъде и България.

- Каква е конкретната роля на България като член на МИБ?

България е един от ключовите членове на банката. Българският принос за увеличението на капитала на МИБ се изразява в нарастване на дела на страната във внесения капитал до близо 16%, с което става вторият по големина акционер след Русия.

Трябва да подчертая, че българската делегация на банката и българското правителство подкрепят програмата по реорганизация на МИБ. В момента България е една от ключовите страни, в които МИБ оперира. Например, имаме заеми към български компании за повече от 43,5 млн. евро. Някои са директни кредити от МИБ, а други – синдикирани заеми с участието и на други международни финансови организации.

През септември МИБ закупи 25% от облигациите, емитирани от Министерството на финансите, с което стана първата международна институция, която взима участие на първичния пазар в България. Смятаме, че по този начин предоставяме възможността на други външни инвеститори да участват на пазара на български държавен дълг.

- По какъв начин МИБ, като банка за развитие, си сътрудничи с Българската банка за развитие (ББР)?

Имаме кредитна линия с ББР на стойност 20 млн. евро за подкрепа на МСП. ББР е един от естествените ни партньори в България. Надяваме се да разширим още сътрудничеството си с банката, както и с други банки, които подкрепят устойчивия икономически растеж на страната, както и търговията между България и другите членки на МИБ.