Кари Салонен: Ако ЧЕЗ има стабилна дивидентна политика, ще привлече интерес

Считаме твърдия тон на управляващите срещу ЕРП-тата за заплаха, казва съоснователят на KJK Capital

KJK Capital e финладско управляващо дружество с активи под управление от 170 млн. евро. Регионите в които инвестира са Балтийският и Балканският. KJK Capital Има офис в Хелсинки, Талин, Вилнюс, Люксембург, Сараево и Сплит. Дружеството е регулирано от финландската комисия за финансов надзор. Създадено е през 2010 г., но неговите служители имат до 25-годишен опит в инвестиционното управление.

Кари Салонен има 25-годишен опит в различни водещи финансови институции като Kansalis-Osake-Pankki’s, ING Group’s и Danske Capital’s investment management operations. В Danske Capital той е работил като мениджър и съосновател на няколко фонда за Източна Европа, базирани във Финландия и Люксембург. Той е един от първите инвеститори на балтийските капиталови пазари през 1993 г. Той е съосновател и мениджър на един от първите фондове за инвестиции на Балканите, създаден през 2004 г. Той е фокусиран върху България, Румъния и страните от бивша Югославия.

Г-н Салонен, предложеният дивидент от ЧЕЗ Разпределение България АД може би означава, че дружеството ще премине към ползване на кредити. Одобрявате ли новия модел на капиталова структура?

- Ние също предпочитаме компанията да увеличи ливъриджа в баланса си, така че за нас това е добра новина. Текущата капиталова структура е неефективна и много необичайна за компания, предоставяща комунални услуги. Също така една нормална капиталова структура ще доведе до продължителен дивидентен поток от дружеството към акционерите. Като финансов инвеститор ние ще сме доволни да получаваме възвръщаемост от нашите инвестиции в ЧЕЗ Разпределение, не само чрез капиталови печалби, но също така и чрез дивиденти.

Разбира се, инвеститорите търсят компании със силен баланс, но ако има и установена силна дивидента политика, интересът към дружеството следва да нарасне още повече. В момента доходността по българските държавни облигации е доста ниска и не дава достатъчно възвръщаемост на местните институционални инвеститори, така че ако ЧЕЗ Разпределение въведе стабилна дивидентна политика, то акциите на дружеството могат да бъдат една добра алтернатива. ЧЕЗ Разпределение може лесно да намери евтино дългово финансиране от големите банки, което от друга страна отново е добър знак за оценката на дружеството.

Доколко твърдият тон на управляващите срещу ЕРП-тата ви притеснява като миноритарен акционер?

- Ние го считаме за заплаха. Финансовите инвеститори не обичат този вид политически натиск над която и да е компания. Определено чужди финансови инвеститори вземат това предвид, когато се правят нови инвестиционни решения, засягащи българските портфейлни инвестиции. Правителството ще подходи мъдро, ако обмисли последствията от своите действия. За страна, която се нуждае от чуждестранни капитали, имиджът и инвестиционният климат са от първостепенна важност.

Ако имаше ликвидност на нашия пазар, бихте ли излезли от инвестицията си в ЧЕЗ Разпределение на текущите цени?

- Не, в момента не планираме да излезем от ЧЕЗ Разпределение. Ние винаги инвестираме в дългосрочен план. Ние виждаме, че ЧЕЗ Разпределение е добре позиционирана за очаквания растеж на енергийния пазар . Цените на местния пазар на електроенергията, особено на дребно, са изкуствено подтиснати през последните няколко години, което оказва влияние върху рентабилността на дружествата в сектора. Цените на електроенергията са най-ниските в Европейския съюз, трябва да се увеличат двойно, за да достигнат дори средно ниво за ЕС. Акциите на ЧЕЗ Разпределение са много неликвидни, трябва да се направи всичко необходимо те да станат по-привлекателни и по-лесни за търговия. В тази връзка ние считаме предложението за намаляване на номиналната стойност на акциите за много добър ход за получаване на повече ликвидност. Също така компанията трябва да направи повече в отношенията си с инвеститорите.

В кои други акции освен Софарма и ЧЕЗ сте инвестирали?

- В момента в България имаме само две позиции; 3,2% в Софарма и 2,2% в ЧЕЗ Разпределение. Ние направихме 15 други инвестиции, предимно в Румъния и Сърбия, но също така и някои в Босна, Хърватия, Македония и Черна гора. В момента нашите български инвестиции представляват приблизително 20% от стойността на фонда ни. Също така сме в процес на стартиране на нов фонд KJK фонд II Balkan Discovery. Нашата цел е да наберем 100 млн. евро нов капитал за инвестиции в страните от бивша Югославия, България и Румъния. Надяваме се да намерим някои нови български фирми, в които да инвестираме. При всички наши съществуващи и бъдещи инвестиции ние се опитваме да насърчим прозрачността и добрите практики по отношение на връзките с инвеститорите. Новите ни инвестиции в български фирми може да станат чрез закупуване на акции чрез фондовата борса или като директни капиталови инвестиции в компанията.

Кои са последните ви покупки?

- Две от последните ни покупки са 34,5% дял в хърватската агробизнес компания Агроном ДОО и 25% дял във водещите сръбски пекарни "Дон Дон Сърбия" ДОО.

Промени ли се нещо във вашата инвестиционна стратегия от предишния ни разговор през ноември 2013?

- Не, няма промяна в инвестиционната ни стратегия. Ние обичаме всички инструменти, свързани с дялово инвестиране. Предпочитаме бързо растящи компании, които успяват да генерират стабилни парични потоци и могат да увеличават печалбите си. Определено залагаме на ниски пазарни оценки и силни парични потоци. Не е изключено да инвестираме и в компании, които са в лошо финансово състояние, защото понякога една финансова инжекция и активна подкрепа са в състояние да преобърнат нещата и да ги превърнат в атрактивни инвестиции.

Ниските лихви в световен мащаб ли са основната причина за покачването на акциите?

- Да, най- вероятно, тъй като инвеститорите търсят по-висока доходност от това, което държавните облигации могат да предложат. Всеки обича добрата възвръщаемост.

Смятате ли, че сътресенията в Украйна могат да повлияят на инвестициите ви в България?

- Не, за нас това не е повод за притеснение, но най-вероятно ще се отрази на нагласите на някои инвеститори в региона. Икономическите връзки на България с Русия и Украйна са сравнително ограничени, но енергийната зависимост от Русия е съществен фактор.

Проблем ли е ниската ликвидност на българския пазар за вас?

- В известна степен ликвидността е проблем, но не толкова голям. В последните няколко години това ни попречи да инвестираме в някои български компании, тъй като на практика се оказа невъзможно да купим акции.

Материалът е с аналитичен характер и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.