Иван Димитров: Част от промоутърите не уреждат авторски права за концертите си

Иван Димитров е роден на 10 март 1977 г. в София. Завършил е право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и бизнес администрация в Университета за национално и световно стопанство. Юридическата му практика е като адвокат и правен експерт в банковия сектор. Бил е мениджър на търговско дружество в чужбина в сферата на текстилната промишленост, а от 2012 г. е изпълнителен директор на сдружението на композитори и автори „Музикаутор“.

- Г-н Димитров, наскоро разкрихте, че "Музикаутор" се сблъсква с редица проблеми с част от промоутърите, стоящи зад концерти, провеждани у нас. Какви точно са неразбирателствата?

- Проблемът, който имаме с промоутърите, е свързан с това, че голяма част от тях отказват да уредят авторските права за концерти. Има такива, които сключват договори чрез кухи фирми и създават механизъм, чрез който накрая "Музикаутор" и респективно авторите, които очакват да получат своите възнаграждения от събитието, не могат да го направят.

- Можете ли да обявите за кои промоутъри става дума?

- Най-големият е Balkan Entertainment Company, с бивш собственик и управител Петър Петров. Всъщност компанията беше прехвърлена на малоимотен български гражданин, а след това беше учредена друга фирма - Karma Events. Balkan беше натрупала задължения в размер на 250 хил. лева и своеобразно казано беше източена, a сега Karma Events има задължения за 110 хил. След това се появи нова фирма – Balkan Entertainment Group, която искаше да вземе лиценз от "Музикаутор" за концерта на Nightwish. След запитване към мениджърите на групата обаче се оказа, че договорът им е сключен с Karma. Всичко това означаваше за нас, че зад тази фирма седят същите хора.

На второ място са Symphonics, които не са заплатили за концерти на Дженифър Лопес, Jamiroquai, Андреа Бочели. Проблемен е и ЕТ “Еди - Център за красота и здраве” на Емил Илиев, който стои зад джаз фестивала в Банско.

При Moko Solution ситуацията е по-сложна - там има навързани няколко фирми - МОКО СЪЛЮШЪН ООД, МОКО ТИЙМ и БЮРО МОКО. Реално при първите две всяка една от тях е собственик на следващата и е със заличен управител, което наложи да пуснем сигнал в прокуратурата, тъй като никой няма интерес в Търговския регистър да стоят фирми фантоми. Всички те имат големи висящи задължения.

- В този случай не следва ли държавата да се намеси и да съдейства на "Музикаутор"?

- Държавата седи, наблюдава, а когато изпратим сигнал или отказва да направи съответната проверка, или пък разпространява конфиденциална информация, че "Музикаутор" е проактивен за дадено събитие и реално предава нашия интерес.

Освен това при подаване на сигнал инспекторите от Министерството на културата ни информират, че са склонни да направят проверка, но ако им предоставим билети за въпросното събитие. По закон инспекторите извършват проверката със съдействието на полицията. Инспекторите от своя страна могат да глобяват, но не могат да събират парите за авторските възнаграждения. Ние никога не сме искали те да ги събират. От министерството знаят, че са допуснали грешка и не желаят да коментират въпроса, въпреки че сме го отправили към тях. От отговора на полицията, който получихме във връзка с наше запитване дали биха ни съдействали, е видно, че има противоречие. Отговорът на полицията е в синхрон със закона. Тезата на министерството обаче е извън нея.

- В какъв размер са средствата, които промоутърите дължат на "Музикаутор"?

- Над половин милион лева. Зaдълженията на Balkan Entertainment Company са за над 250 хил. лева. Тези на Karma - над 110 хил. Загубите от концерта на Nightwish са оценени според стойността на билетите и това каква част от тях са продадени, като говорим за между 50 и 60 хил. лева. Това са минимални суми на фона на общите приходи и печалбата на тези организатори. Средно за всички останали сумата е около 150 хил. общо. Общите загуби от нелицензирани събития надхвърлят 2 млн. лв. годишно.

- В какъв срок след събитието промоутърът е задължен да плати на "Музикаутор"?

- Всеки организатор трябва да сключи договор за авторските права преди събитието. В рамките на един месец след него трябва да предоставят отчет на събитието и да извършат плащането. Самият промоутър трябва да получи отчет от агенцията за продажба на билети за това какви са приходите и съответно да изпрати към нас отчет и списъка с песни, за да знаем кои произведения са изпълнени. Така ние можем да разпределим получената сума между авторите на тези произведения.

- Могат ли агенциите за продажба на билети да съдействат на "Музикаутор" по някакъв начин?

В момента сме в начална фаза на преговори с Eventim. Като цяло този тип агенции не са толкова много у нас - общо 3-4. Идеята ни е да правим тристранно споразумение, така че ние да получаваме реална информация от агенцията за броя на продадените билети и приходите, както и да получаваме самата сума, дължима за авторските права, от агенцията. По този начин промоутърите няма да ни подвеждат за това какъв е обемът на продадените билети, а ние ще получаваме парите директно срещу минимална комисиона. Това ще доведе до изсветляване на целия сектор.

- Как реагират международните партньори на "Музикаутор" на проблемите с промоутърите?

Негативно за България като цяло. Съдействат ни максимално, предоставят информация, комуникират с мениджърите на групите. Много активно в това отношение е британското дружество PRS. В него са концентрирани много силни музиканти, изпълнители, автори. Във Великобритания този бизнес работи много структурирано. Често се получава така, че благодарение на PRS местният промоутър бива принуден да си уреди правата. Много често ние самите не знаем кой е организаторът.

Имали сме запитване от дружество, когато български промоутър се опитва да организира събитие в чужбина. Попитаха ни дали имаме проблеми с него, могат ли да му се доверят, защото виждат нещо съмнително. В случая казахме, че има проблем. В крайна концертът е бил проведен, но от дружеството са взели мерки, за да гарантират, че всичко ще бъде уредено и правата ще бъдат платени. Наскоро представихме тези проблеми и на международен форум на Световната организация за авторски права CISAC.

- Министерството на културата не може ли да изисква информация кой провежда конкретно събитие?

- Може и има правомощията да го прави, но в него съществува порочна практика. От министерството се свързват с нас, за да ни питат кой е организаторът на концерта. Очакват, че сме направили всички тези проверки преди тях и вече имаме тази информация.

- Законодателна промяна ли е нужна, за да се промени ситуацията?

- От наша гледна точка това е процес, който включва няколко стъпки. Необходимо е да се създаде законова рамка, която много ясно да дефинира кой какво прави и кога. Важно е да се определи санкция, която е сериозна и е важно да се определи кой какви правомощия има, за да действа. Към настоящия момент имаме закон, в който има 3-4 порока от гледна точка на публичното изпълнение.

От друга страна, имаме орган, който нито има воля, нито капацитет и експертиза да направи нещо, съдейки по отговорите му. На трето място трябва да има специализиран орган, който да отговаря за защитата на интелектуалната собственост. Говоря за агенция, която да бъде под шапката на Министерството на културата, но да е самостоятелен орган. Тя трябва да има ресурс, да може да изисква съдействие от всички местни структури в държавата. Тогава нещата щяха да се случват съвсем различно.