Христов: Банките трудно ще преразпределят свръхрезервите си без риск

Калин Христов е подуправител, ръководител на управление „Емисионно”, и член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) от 23 октомври 2009 г. На 29 юли 2015 г. бе избран от 43-тото Народно събрание (НС) за втори 6-годишен мандат, считано от 24 октомври 2015 г. В периода март-май 2013 г. бе министър на финансите в служебното правителство на Марин Райков.

От септември 2013 г. е председател на Съвета на директорите на „Борика-Банксервиз” АД, от януари 2011 г. е член на Генералния съвет на Европейския съвет за системен риск (ЕCСР), от юни 2010 г. е председател на Съвета на директорите на „Дружество за касови услуги” АД, а от 2009 г. до 2014 г. бе председател на Съвета на директорите на „Печатница на БНБ” АД.

Освен това той е алтернативен управител в Генералния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), член на Комитета по международни отношения на Eвропейската система на централните банки (ЕСЦБ), член на Икономическия и финансов комитет към Съвета на ЕС и член на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет от октомври 2009 г. досега.

С г-н Христов разговаряхме за отрицателната лихва върху свръхрезервите на търговските банки в България и нейния ефект върху кредитирането и спестяванията, бюджета за 2016 г., българската икономика и паричната политика на ЕЦБ и Федералния резерв на САЩ (Фед).

Г-н Христов, по време на дебатите относно Бюджет 2016 г. в НС финансовият министър Владислав Горанов коментира, че „предстои стабилна и предвидима година с изключение на „геополитическите фактори на нестабилност, които са извън България“. Каква според Вас ще бъде 2016 г.? Какви ще са предизвикателствата пред икономиката?

- Геополитическите фактори на нестабилност, които са извън България, създават несигурност както за международната, така и за българската икономика, като това влияе на пазарите, а от там се пренася върху поведението на фирмите при решенията им за инвестиране и на домакинствата при решенията им, свързани с потреблението.

От гледна точка на развитието на големите икономики в света и динамиката на международните финансовите пазари се наблюдават ясни тенденции, които ще оказват значително влияние върху българската икономика през 2016 г.

В САЩ Фед счита, че американската икономика се е възстановила от кризата от 2008 г. и икономическият растеж е достатъчно устойчив, така че да започне цикъл по увеличаване на лихвените проценти. Това бе потвърдено от вчерашната реч на Джанет Йелън и от данните за американската икономика (интервюто с Калин Христов бе взето в четвъртък, 3 декември, сутринта - бел. авт.). Може да се очаква в средата на декември Фед да вземе решение за увеличение на целевия лихвен процент по федералните фондове, което ще постави начало на възходящ лихвен цикъл в САЩ. Намерението на Фед е увеличението да е бавно и продължително, което трябва да създава спокойствие и увереност на пазарите, т.е. да не води до рязко увеличаване на волатилността.

Този процес на увеличение на доларовите лихвени проценти ще оказва значително влияние на всички правителства, фирми и домакинства, които имат задължения, деноминирани в долари. Това са основно САЩ и развиващите се пазари. Българската икономика до голяма степен е изолирана от директния ефект  поради това, че няма значителни доларови кредитни експозиции (в сравнение например с Бразилия, Турция и други развиващи се икономики). В икономики, където доларът не е национална валута, а фирмите и домакинствата нямат приходи и доходи в тази валута, но имат задължения деноминирани в нея, поскъпването на американския долар ще ги изложи едновременно на валутен и лихвен шок.

Ние по-скоро можем да получим позитивния ефект от политиката на Фед. Поскъпването на долара означава обезценяване на еврото, което до някаква степен ще внася инфлация в еврозоната, в това число и в нашата икономика, където още изпитваме дефлационен натиск. Така че българската икономика следва да бъде повлияна положително от възходящия бизнес и лихвен цикъл в САЩ.

Същевременно икономиката на еврозоната все още се възстановява бавно, основно заради структурните си проблеми. Днес (3 декември – бел. авт.) се очаква ЕЦБ да предприеме допълнителни стимулиращи мерки. Политиката на по-голямо парично предлагане и по-отрицателни лихвени проценти по свръхрезервите на банките в ЕЦБ относително бързо се пренася и в силно интегрираните държави членки извън еврозоната, в т.ч. и България.

В самата еврозона не е ясно колко голям и траен ефект би имала тази политика на ЕЦБ върху темповете на растеж на кредита, икономическата активност и инфлацията, но при всички случаи тя би подпомогнала правителствата да се финансират по-евтино. Не е задължително това да води до по-бърз растеж на кредита в еврозоната, защото той е функция не само от цената на кредита, но и от търсенето на кредит, което не е високо, защото поради несигурността много фирми отлагат инвестиции, а домакинствата отлагат разходи за потребление.

Като цяло през 2016 г. ще се наблюдава дивергенция в политиките на Фед и ЕЦБ, като българската икономика е позиционирана спрямо тези развития по начин, който няма да води до негативни ефекти.

Споменахте за Вашите очаквания относно политиката на Фед. Очаквате ли вдигане на лихвите през декември или пък през 2016 г.?

- Моята работа не е да коментирам публично бъдещите действията на Фед, но е много вероятно. По-скоро това са пазарните очаквания...

Каква промяна очаквате в курса на паричната политика на ЕЦБ по време на заседанието на 3 декември?

- Това, което очаква пазарът, е допълнителен стимул в четири области. Едната е продължаване периода на директни покупки на ценни книжа, втората е увеличение на обемите, които се изкупуват, третото е допълнително намаление, т.е. налагане на по-отрицателни лихви върху свръхрезервите, четвъртото е разширяване на списъка от книжа, които могат да се купуват. Ще видим какъв микс от тези четири опции ще се реши следобяд. Сред четирите опции, въвеждането на по-отрицателна лихва върху депозитното улеснение се счита от финансовите пазари като най-вероятно. Не мога да кажа какво е мисленето в ЕЦБ, но такива са настроенията на пазарите.

Предвид и нашето решение от миналата седмица, едно понижение на лихвата върху депозитното улеснение директно ще бъде пренесено и в нашата икономика. Знаете, че дефинирахме концепция за „свръхрезерви“ – превишението с повече от 5% на наличностите в резервни активи на банките над изискуемия размер на задължителните минимални резерви при БНБ. Заедно с това за свръхрезервите въведохме прилагане на отрицателната лихва от депозитното улеснение на ЕЦБ. Това създава силен пазарен стимул върху банките да минимизират размера на свръхрезервите си при БНБ. Фактически от 4 януари 2016 г. върху нашата банкова система ще бъде пренесена директно съответната отрицателна лихва от депозитното улеснение на ЕЦБ.

(След заседанието на Управителния съвет на ЕЦБ в четвъртък, 3 декември, ЕЦБ понижи лихвата по депозитното улеснение до -0,3%, увеличи срока на програмата за изкупуване на активи до март 2017 г. и промени обхвата на ценните книжа, които ЕЦБ може да купува. Това автоматично означава, че БНБ ще налага -0,3% върху свръхрезервите на банките в България от началото на 2016 г. - бел. авт.)

Значи при приемането на Наредба №21 БНБ предвижда да прилага размера на лихвата по депозитното улеснение на ЕЦБ, а не да има право да решава дали лихвата ще бъде например в интервал от -0,3% до 0%?

- Да. Концепцията на тази промяна е основана на философията на паричната политика в България. БНБ провежда пасивна парична политика, основана на фиксиран курс на лева към еврото в рамките на режима на паричен съвет. Това означава, че трябва механично да пренасяме в нашата икономика паричната политика на централната банка, емитираща валутата, към която сме фиксирали нашата валута, и която се явява резервна валута в нашия паричен режим. Това се реализира чрез трансмисията на лихвената политика на ЕЦБ към банковата система в България.

Поради факта, че от средата на миналата година има отрицателни лихвени проценти върху свръхрезервите, които банките поддържат в ЕЦБ, тази част от паричната политика в еврозоната трябва да я пренесем в политиката на БНБ. Решението на Управителния съвет на БНБ е автоматично, без право на дискреция, да пренасяме лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, когато той е отрицателен, като лихвен процент по свръхрезервите на банките.

Възможността за дискреция беше ли използвана от други централни банки в Европейския съюз?

- Темата за пренасянето на отрицателната лихва по депозитното улеснение на ЕЦБ стоеше пред всички централни банки, които имаха подобна на нашата парична политика, основана на фиксиран валутен курс към еврото. Швейцарската централна банка чрез фиксирането на курса на франка към еврото до януари тази година бе подложена на значителен приток на капитали в нейния баланс. Затова те в края на 2014 г. въведоха отрицателен лихвен процент (за част от целевия интервал за краткосрочната лихва за депозити в швейцарски франкове - в размер от -0,75%). Поради същата причина в началото на тази година Датската централна банка въведе силно отрицателни лихви по депозитните си сертификати в размер на -0,75%.

Различието в нашия подход е, че БНБ директно прилага нивото на депозитното улеснение на ЕЦБ, докато Датската и Швейцарската централни банки имат по-отрицателни лихви. Тяхната политика е да отблъскват  притока на капитали към икономиките си, което постигат с провеждането на по-активна парична политика. Мандатът на БНБ изисква провеждането пасивна парична политика чрез поддържането на фиксиран курс на лева към еврото и пренасяне на паричната политика и монетарните условия на еврозоната в българската икономика.

В такъв случай каква е целта на въвеждането на отрицателни лихви върху свръхрезервите у нас?

- Целта е ясна – да се пренесат монетарните условия от еврозоната в България, имайки предвид това, че имаме фиксиран курс и паричен съвет. Вторичният ефект е за търговските банки, които сами трябва да преценят как да ребалансират активите си. Тези свръхрезерви, които към момента са около 7,5 млрд. лв., банките могат да продължат да ги държат в нашия баланс, тъй като експозицията към централна банка е безрискова, и да плащат на нас -0,3%, каквато вероятно ще бъде цената от 4 януари 2016 г., или да вземат други решения – или да си купят държавни ценни книжа (не само на българското правителство), или да кредитират.

БНБ не се намесва директно в инвестиционните решения на банките. Централната банка пренася политиката на ЕЦБ в българската икономика, така както е определено от мандата ни за провеждане на парична политика.

А кога ще бъде публикувана новата Наредба №21? Кога ще бъде достъпна на сайта на БНБ?

- След като бъде обнародвана в „Държавен вестник“ наредбата ще бъде публикувана и на сайта на БНБ.

(Наредбата беше обнародвана в “Държавен вестник“ на следващия ден след интервюто и вече е достъпна и на сайта на БНБ на адрес: http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/ordinance_bnb_21_bg.pdf - бел. авт.)

А каква е дефиницията за свръхрезерви в Наредба №21?

- Дефиницията е проста – наличностите на банките във всички резервни активи, които са признати за такива, минус изискуемите задължителни резерви. Периодът на отчитане ще бъде среднодневен, т.е. ще се гледа в рамките на поддържащия период среднодневно как ще се изчисляват свръхрезервите и ще се начислява лихва за среднодневния размер. Периодът е същият както при задължителните минимални резерви.

С новата Наредба №21 средствата на банките по сметките в националния системен компонент TARGET2-BNB няма да се признават за резервни активи. Това какво означава?

- Промяната е много техническа. През месец февруари 2010 г. БНБ се присъедини към TARGET2, при който всяка една централна банка има компонент, а търговските банки от отделните страни участват в TARGET2 през компонента на националната централна банка. Когато през 2010 г. се присъединихме към TARGET2, дъщерните банки на банките майки от еврозоната вече участваха в TARGET2 чрез майките си.

С цел създаване на стимул търговските банки да участват през българския компонент в TARGET2 част от средствата на банките по сметките в него бяха признати за резервни активи. Правилността на тази политика се видя през лятото на тази година, когато гръцката банкова система се затвори поради обявяването на неработни дни и въвеждането на капиталов контрол. В този случай ако субсидиарите не участваха в компонента на TARGET2 на БНБ, щеше да се създаде риск за нашата банкова система. Изхождайки от стремежа да минимизираме подобен риск за банковата ни система, насърчавахме банките да участват през компонента на БНБ в TARGET2.

Тази политика вече постигна своята цел, защото на практика в момента почти всички банки участват в компонента на БНБ в TARGET2. В същото време, самият размер на средствата в TARGET2 като част от задължителните резерви не е много голям  – средномесечно около 1% от размера на задължителните резерви на банките. Ето защо наричам само техническа промяната, според която средствата на банките по сметките им в TARGET2-BNB вече няма да се признават за резервни активи.

Как отрицателната лихва върху свръхрезервите на банките ще се отрази върху баланса на управление „Емисионно“ през 2016 г.?

- Върху баланса на „Емисионно“ много фактори ще оказват влияние през следващата година. Първият фактор е търсенето на български банкноти, което в последните години расте силно. Отрицателните лихви, или по принцип все по-ниските лихвени проценти върху депозитите, водят до това, че алтернативната цена за държането на банкноти е по-ниска. Резултатът от това е, че фирмите и домакинствата търсят и задържат все повече банкноти. Това ясно се вижда в пасива на управление „Емисионно“, където банкнотите растат относително бързо. Очакването за развитието на лихвените проценти в еврозоната и България ще води до по-силно търсене на банкноти. Действието на този фактор ще води до растеж на международните резерви на БНБ.

Вторият фактор е размерът на депозита на правителството в БНБ. Начинът, по който то си е структурирало емисионната политика за догодина, предполага допълнително увеличение на фискалния резерв в баланса на БНБ.

Третият фактор, който ще работи в обратна посока, т.е. за вероятно намаление на резервите, ще бъде решението на банките как да реалокират свръхрезервите си, при условие, че имат намерения да направят това. Предвид слабото търсене на кредити и факта, че всички инструменти на европейския паричен пазар със срок до 1 година са с отрицателна доходност, включително това че доходностите на държавните ценни книжа в еврозоната са много ниски (дори в значително задлъжнели икономики като Италия и Португалия в хоризонт до една година доходностите са отрицателни), не виждам големи възможности банките бързо да реалокират тези свръхрезерви от баланса на БНБ без това да води до поемането на значителен кредитен, лихвен или валутен риск. Не очаквам да има бърз и значителен ефект към намаление на резервите от това решение.