Здравната реформа на Петър Москов ще бъдe редактирана наесен

Повечето от предложенията на здравния министър Петър Москов не се харесват от парламентарните групи и най-вероятно ще претърпят промени през есента. Това става ясно от внесените от депутати предложения за корекции между първо и второ четене за промените в Закона за лечебните заведения, публикувани непосредствено преди парламентарната ваканция. 

Оказва се, че едни от най-дискутираните и оспорвани предложения на Петър Москов за реформа в болничния сектор може да отпаднат през септември, когато Законът за лечебните заведения ще бъде гледан от депутатите на второ четене. Става въпрос за задължителното сливане на болници и задължителната акредитация, както и дали Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще може да избира с кои болници да сключва договори.

Остава отворена и темата за отстъпките за лекарствата. Вижда се също и че никоя от партиите не харесва идеята за отпадане на квалификацията по здравен мениджмънт за директори на болници и за ръководствата на ДКЦ.

Сливането на болници – под въпрос

От ГЕРБ предлагат да отпадне задължителното сливане на болници и това да става по желание на лечебните заведения. През изминалите месеци именно това предложение на министъра предизвика много спорове сред болничните директори.

От ГЕРБ винаги са имали резерви към планираното задължително сливане на бившите диспансери за психично здраве, онкологичните и кожно-венерическите с местните болници, въпреки че здравният министър смекчи предложенията си.

Москов настоява от месеци за сливането с аргумент, че така ще се осигури комплексно лечение на пациентите. По думите му така ще се гарантира цялостното лечение, а не „отделен епизод“ от него, и пациентът няма да бъде „подхвърлян като футболна топка” между болниците.

Освен ГЕРБ, против задължителното сливане са болници се обявиха и депутати от други парламентарни групи. От БСП и Патриотичния фронт предлагат изобщи тези текстове да отпаднат, докато ДПС подкрепя предложението на ГЕРБ за доброволно обединяване.

Въпросителни около здравната карта

Неясноти има и около задължителната здравна карта, както и по идеята НЗОК да решава с кои болници да работи и с кои - не. Почти всички партии не одобряват Касата да избира с кои болници да сключва договори, защото това според тях създава условия за корупция. БСП и ДПС директно предлагат текстовете да отпаднат

Днес пред БНР председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ каза по повод коментарите в общественото пространство, че партията бламира здравната реформа на министър Москов: „Ние сме за задължителна здравна карта, с която да е гарантирано комплексното обслужване на пациентите и се дава възможност за обединение на лечебни заведения. Единственото, което се променя, е това обединение да не е задължително, защото без да имаме здравна карта и преди да сме оценили структурата на лечебните заведения по региони, не можем да предложим задължително обединение”.

„Ние залагаме на промени, които няма да бъдат отстъпление от принципите, които са договорени в споразумението за коалиционно партньорство и които са залегнали в нашата програма. Ние не отстъпваме от идеята за задължителна здравна карта, която да гарантира равномерно разпределение на ресурсите и еднакъв достъп до качествено здравеопазване, независимо от местоживеенето на пациентите”, обяснява Дариткова.

Тя обясни, че с предложенията на ГЕРБ се залага изцяло методиката, по която ще бъде правена здравната карта, да бъде подготвена от министъра на здравеопазването. ГЕРБ не са предлагали промени в текстовете на министъра, според които една национална комисия ще определя дали може инвестиционните намерения за строеж на нови лечебни заведения да бъдат обвързани със задължителен договор с Касата. „Тези текстове изобщо не сме ги променяли, за да може наистина в бъдеще да нямаме свръхналичие на лечебни заведения за болнична помощ в определени региони и дефицит на такива в други области на страната“, обясни тя.

Отпада задължителна акредитация за болниците

От ГЕРБ предлагат да отпадне исканата от Москов задължителна акредитация на лечебните заведения. Дариткова посочи, че това е допълнително административно и финансово натоварване на лечебните заведения за болнична помощ без това да гарантира качество на услугите.

„Качеството на услугите се гарантира чрез покриването на медицински стандарти, чрез определянето на ниво на компетентност, чрез наличието на определен кадрови и технически потенциал в лечебните заведения – нещо, което съществува в ЗЛЗ. От друга страна в Закона за здравното осигуряване ние приехме идеите да се оценява и удовлетвореността на пациента от нивото и качеството на медицинските услуги в лечебните заведения. Така че ние смятаме, че нищо не се е променило от 2010 г. и не налага да се върне отново този допълнителен административен натиск върху лечебните заведения“, коментира тя.