Цените в България се върнаха на негативна територия през юли на годишна база след четири поредни месеца на покачване, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) от днес.
През юли индексът на потребителските цени, официалният измерител на инфлацията у нас, отчита -0,2% спрямо същия месец на миналата година. Припомняме, че през миналия месец статистиката показа инфлация от 0,4% на годишна база.
На месечна база също е регистрирана дефлация, но по-слаба от тази през юни. През седмия месец от годината цените са намалели с 0,2%. През юни дефлацията беше 0,9%.
Така от началото на годината се акумулира дефлация от 0,3%. Толкова е и средногодишната инфлация за периода август 2014-юли 2015 г. спрямо периода август 2013-юли 2014 г.
Инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ) по месеци:
Графика: НСИ
Най-силно спрямо предходния месец са се увеличили цените в групата "Развлечение и култура" – с 4,5%, а най-голямо намаление записват цените на облеклата и обувките – от 2,7%.
Лекарствата и другите фармацевтични продукти са поевтинели с 0,6%, а цените на лекарските и стоматологичните услуги остават на нивото от миналия месец.
Горивата в страната поскъпват и този месец, като цената на бензин А98Н е с 0,2% по-висока през юли спрямо юни, а тази на бензин а А95Н - с 1%.
Измерването по европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) показва, че цените у нас са с 1% по-ниски спрямо същия месец на миналата година.
Индексът на потребителските цени за т.нар. „малка кошница“, се понижава до 0,7% през юли на месечна база. За сравнение - през юни дефлацията в малката кошница бе 1,5%, което е повече от отчетеното поевтиняване от 1% през май.
* Основните разлики между европейския ХИПЦ и националния ИПЦ са, че първият обхваща и потреблението на нерезидентите на територията на страната, както и че ползва тегла отпреди три години (по данни на националните сметки), докато при ИПЦ се ползват тегла от предходната година (по данни от наблюдението на домакинските бюджети).
преди 9 години Не съм убеден - в банките спестяванията се увеличават непрекъснато. За да си купи един селянин нов трактор, трябва да е сигурен че няма да му го откраднат, че земята му няма да бъде наводнена, отнета и т.н. Т.е. потреблението е много по комплексен процес, като доходите са един от параметрите. Няма млади хора, а възрастните са много по предпазливи и мнителни. И още много фактори за вътрешното потребление. Но нашата икономика се движи от експорта и аутсорсинга, а не от вътрешното потребление. Бордът не ограничава нарастването на паричната маса, а само темпът й според БВП, доколкото знам. БВП си расте полека. Депозитите растат. Значи има надежда, но не и ако отново се извърши ограбване на спестяванията и държавно задлъжняване, както през 90-те. Просто забогатяването с труд не е като ТОТО или на филм - за няколко дни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Защото доходите на населението са ниски - от там потреблението също е ниско . Проблема е че това е нормалното състояние на една икономика в борд отколкото потребление дължащо се на кредитно финансиране отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Какво значение имат усреднените стойности ? Някой работи ли с всички стоки едновременно ?! Дефлация има в едни сектори, минимална при това. В други няма. Усреднено някакви флуктуации около нулата от години. Защо ? Това е въпросът ; отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Дефлацията говори само за едно - вътрешния пазар е мъртъв ! Ако има растеж той се дължи само и единствено на външно търсене - това и обяснява "феномена". п.п.Дефлацията е абсолютно присъщо състояние на страните във валутен борд както и тези с златни стандарти отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Ако обаче дефлацията е следствие от борба за сгромолясващото се потребление, т.е. всеки намалява печалби , маржове, възнаграждения и прочие по веригата, не виждам как тази ситуация ще е добре за повечето домакинства, напротив това води до свиващи се бизнес-активност, заетост, доходи и в крайна сметка депресия."В конкретния случай, за конкретното място и време, точно това е диагнозата! Другото са алабалистики... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години има "добра дефлация" и тя е в следствие на поевтиняване на суровини.. предполагам нашия случай също е такъв щом отчитаме нарастване на потреблението и едновременно с това дефлация...друг е въпроса, че петрола падна с 30% за два месеца, еврото се качи спрямо долара с 2-3%......но Лукойл продължават да си правят на неразбрали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Стъкмистика ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Дефлацията си е добре: хем повече потребление, хем стимул да спестяваш отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Направо бях отвеян от този феноменален растеж: 2% през 1вото тримесечие. Препуска, не мога го хвана за шлифера. А това че мините, /особено Дънди/ изведнъж се разкопаха за да компенсират ниските цени с количество, и няколкото нови завода заредиха с мед, за да правят кабели, удари световните пазари за суровини! Ето и бензинът скъп /пак е по-евтин от миналата година де/, защото Лукойл едва смогва да произведе достатъчно дизел за тия ми ти багери в мините. Каучук и мед се топят от натиска на българската промишленост. Няма как да има дефлация, и пазарът на труда се тресе от експлозиите на излитащата ракета, наречена Българска Икономика! Дръжте си шапките! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Така е, при определени условия има и такава конфигурация на факторите, което води до резултата, за който говориш (падащи цени и запазване на маржовете). Аз исках да подчертая, че дефлацията може да се предизвика от много разнородни причини, които имат своето тълкуване и то не е еднозначно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар