За и против "клас прослужено време"

Евентуалната отмяна на добавката "клас прослужено време" ще замрази доходите и ще обезлюди пазара на труда, но от друга гледна точка добавката изкривява пазара на труда и е в ущърб на младите работници. Около тези разнопосочни позиции спорят от няколко дни работодатели и синдикати.

Коментарите около идеята за отпадане на "клас прослужено време" продължават. Тя беше лансирана миналата седмица от вицепремиера Валери Симеонов, който подкрепи работодателите за отпадането на класа за прослужено време.

Според КНСБ класът за прослужено време е единственият "автоматичен механизъм" за вдигане на доходите и такъв тип бонуси има в големи компании в редица страни.

Синдикатите предупреждават, че евентуалната отмяна на добавката ще замрази доходите и ще обезлюди пазара на труда. Според работодателите българският работник е с най-ниска производителност и не може да разчита на високи доходи само с административни актове. 

Добавката за прослужено време е единствената възможност за актуализация на работните заплати и се практикува в редица европейски държави, каза Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" по БНР, като посочи за пример Франция, Италия, Испания и дори САЩ. Процентът "прослужено време" е малка добавка към заплатата и няма причина да бъде отменян, посочи Григорова. И даде пример, че при минимална работна заплата от 460 лева, при 10 години трудов стаж добавката е от 27 лв. месечно.

Според работодателите българската икономика е с най-ниска производителност в ЕС и не може да си позволи по-високи доходи. Те изтъкват като довод двойното увеличение на заплатите за последните 10 години, което изпреварва темповете на растеж на икономиката. 

Работодателите смятат още, че класът за прослужено време изкривява пазара на труда и е в ущърб на младите и висококвалифицирани работници. Освен че дискриминира младите, добавката защитава статуквото, твърди Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България. От там предлагат с отмяната на класа прослужено време да се направи увеличаване на основните възнаграждения, така че те да включат този клас. Мотивът на синдикатите "против" е, че така заплатата ще "замръзне".

Обезлюдяването не само на пазара на труда, но и на страната, и заместването на българските специалисти с чужди работници, е друг аспект на проблема, очертан от синдикатите. Ваня Григорова уточни, че натискът от страна на бизнеса е върху това да се „докарат хора отвън, които ще излизат по-евтино на българския работодател“.

Техният натиск е изцяло да се премахне пазарният тест - прескача се пазарният тест и се доставят работници, преди да е пусната обява на българския пазар, за да се провери дали има такъв работник, който може да заеме свободната позиция, посочи тя. По думите й това е много порочно - от една страна държим заплатите ниски, от друга страна се опитваме да ги "фризираме" и орежем допълнително от всички възможни плащания, които са минимални и от трета страна - докарваме хора, които са склонни да работят за по-малко пари.

Премахването на добавката за стаж ще удари работещите бедни, коментира дългогодишният синдикалист и финансист Мика Зайкова пред националното радио.

Нека в България да получаваме минимална заплата като в Люксембург и тогава да говорим дали трябва да се махат надбавките. Това не е прослужено време, а професионален опит и прослужено време. Още прохождащият бизнес в България през 20-те години на миналия век е оценил колко е важен професионалният опит за успеха на една фирма, подчерта тя.

Работещите бедни в България са 700 хиляди, те получават минимална работна заплата, плащат си данъците, ако махнем и класа, ще им намалим доходите със 100-150 лева, поясни Зайкова.

Производителността на труда не зависи само от работника, изтъкна Зайкова като контрааргумент на тезата на бизнеса за ниската производителност на труда в България. Според нея приносът на работника е по-малък от 20-30% в ръста на производителността. 

Икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика определи като "отживелица от предишния строй" добавката за "прослужено време" към заплатите. За нея големият проблем с тази добавка е, че от една страна, тя вменява допълнителни ежегодни разходи на работодателите, без оглед на тяхното финансово състояни, от друга страна - тази добавка поставя в неравностойно положение по-младите работници.

При еднаква работа, която младите работници вършат с един по-възрастен служител, получават по-малко пари. По този начин те са демотивирани да се представят добре, защото при нормалните пазарни икономики тези добавки към заплатата зависят само и единствено от атестирането на служителите, т.е. от оценката за тяхната работа, посочи икономистът.