Социалните партньори не се разбраха за промените в здравното осигуряване

Социалните партньори в рамките на проведения Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигнаха съгласие по проекта за промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), предложен от здравното министерство и приет от Министерския съвет и на първо четене в здравна комисия.

Представителите на партньорите защитиха разнопосочни позиции по посочените промени и в крайна сметка бе решено всички забележки на работодатели и синдикати да бъдат предоставени на председателя на парламентарната здравна комисия, така че да се вземат под внимание при второто четене на законопроекта на ЗЗО в комисия.

Най-общо предложените от Министерството на здравеопазването промени, които днес бяха представени от заместник-министъра на здравеопазването Ваньо Шарков, предвиждат услугите, които заплаща Здравната каса, да се разделят на три пакета – основен, допълнителен и спешен, като НЗОК поема основния пакет на всички здравноосигурени пациенти. Достъпът до допълнителния пакет ще може да става или през НЗОК, или през частните осигурителни фондове, а спешният пакет е ангажимент на държавата.

Предвижда се и поетапно увеличение на осигурителния доход, върху който държавата внася здравни осигуровки, като сумата постепенно се изравни с тази, която плащат самоосигуряващите се. НЗОК се задължава и да проучва удовлетвореността на пациентите от предоставените им здравни услуги. Регламентира се и възможността за извършването на съвместни проверки на болниците от държавните органи и съсловната организация на лекарите.

Основните критики по проекта за промени бяха относно предложението за увеличаване на квотата на държавата в НЗОК с двама членове. И синдикати, и работодатели бяха категорично против. Критики имаше и по отношение на това кой да осъществява контрол върху услугите, като беше посочено, че това не може да е само задължение на пациентите и съсловните организации. Различия имаше и по промените за лекарствената политика, която МЗ предлага.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви, че подкрепя мерките за подобряване на събираемостта на вноски, но е против увеличението на Надзора на касата с двама представители от държавата, защото така работодателите няма да имат решаващ глас при вземането на решенията. Против е и разделянето на три пакета за заплащане на медицинска помощ, като поиска причините за разделянето и очакваните финансови и обществени резултати.

Според Иван Кокалов от КНСБ промените променят философията на здравноосигурителния модел, като се предлага касата да купува услуги, но не било ясно какво се купува и така се нарушават правата на гражданите. КНСБ е против увеличаването на надзора на Касата с двама представители на държавата, защото синдикатите представляват осигурените, а излиза, че те нямат решаващ глас, обясни той.

КНСБ е против и разделянето на пакетите, защото те не отговаряли на нуждите на населението и не я ясно какво включват тези пакети и как се защитават гражданите. Не е работа на изпълнителя да определя цени и обеми на медицинските дейности, каза още Кокалов. Контролът върху качеството е неефективен, защото не се контролира качеството на здравната услуга. Смешно е да питаме пациентите дали са доволни от здравната услуга, както се предлага, каза още Кокалов.

Божидар Данев от БСК обърна внимание, че тристранката обсъжда проект на ЗЗО, който вече е минал през МС. Според него промените въвеждат деформация – чрез „одържавяване” на касата и чрез купуването на услуги от касата. Не е редно контролът да се прехвърля на НЗОК и тя да става фонд за социално подпомагане на тези, които не си плащат, тоест ликвидира се осигурителният принцип, смята той.

Председателят на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов също не подкрепя одържавяването на НЗОК.

НСТС е прескочен с този закон за промени в ЗЗО, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Индустриалците по принцип подкрепят предложения проект с редица забележки, каза той. Според него опитът за оценка на въздействието е добър. Асоциацията подкрепя също мерките за събираемостта на вноските и повишаването на размера на осигурителния доход с 5 на сто годишно от страна на държавата, както и възстановяването на здравните права срещу по-високо заплащане. Относно промените в надзора на Касата АИКБ смята, че одържавяването е грешка и че това не е европейски модел. Обществените фондове не се управляват от държавата, подчерта той. По думите му няма риск от блокаж на надзора при трипартитното управление.

Димитър Манолов, президент на КТ Подкрепа, също обяви, че не е правилно да се одържавява НЗОК чрез увеличаване на квотата на държавата. Той предложи да се изравнят двете квоти – на правителствената и неправителствената.