Ще спъне ли плановете ни за местен добив евтиният петрол?

Седмици наред цените на петрола на световните пазари търсят поредното дъно, като анализаторите посочват, че пазарите са наситени и търсенето намалява, а икономиката на едни от големите енергийни консуматори – Япония, се свива през второто тримесечие. Забавяне се наблюдава и в Китай, втората по големина икономика в световен мащаб, което неминуемо ще се отрази на развитието на глобалната икономика.

Една по една големите енергийни компании замразяват проекти в очакване надвисналите над сектора облаци да се прояснят.

Неспокойният петролен пазар обаче вече даде отражение върху плановете за развитие на нови проекти.

У нас бяха отложени плановете за проучването за добив на природен газ и петрол в дълбоките води на Черно море в блока Хан Аспарух. Консорциумът между Total, OMV и Repsol отмени обществени поръчки за изпълнение на дейности по перспективния блок, съобразявайки се от една страна с промените в законодателството, а от друга - с геоложките проучвания, които отнемат време.

Старт на работата по проучването на полето се очаква най-рано от 2016 година, а не както бяха предварителните заявки – през втората половина на 2015 година. Консорциумът поиска отсрочката, за да направи нови изчисления и да изчака успокояване на ситуацията.

Оттогава обаче енергийните ресурси поевтиняха още повече. Пред Investor.bg от компанията уточниха, че след първото забавяне на плановете засега проекта се развива по план и в момента тече избор на сондажна платформа-кораб. Началото на проучванията в блока са насрочени за периода февруари - май 2016 година.

Прозорецът е голям, защото зависи от решението на партньорите в проекта и изпълнителите. 

Икономистът Лъчезар Богданов пък коментира, че природният газ е по-трудно транспортируем и има известна икономическа логика да се разработват нови проучвания. Те са с голям хоризонт и в момента заради свитите приходи от ниската цена на петрола големите компании търсят проектите с най-голям икономически смисъл, в които да инвестират. Според него търсенето на природен газ и петрол не може да спре, но разходите се анализират много внимателно. 

Така от началото на годината цената на природния газ за българските потребители непрекъснато намалява, а в последното искане на „Булгаргаз“ до енергийния регулатор е заложено намаление на природния газ от над 13 на сто за последното тримесечие на годината.

Друг аспект на по-ниските цени на горивата отбеляза Красен Станчев. Според него влиянието ще е основно за фиска и ще има известно облекчение върху търговията и износа.

Той припомни, че Законът за държавния бюджет беше изготвен при дългосрочна прогноза за цена на петрола през тази година от почти 92 долара за барел. В момента обаче на пазарите черното злато се търгува при нива около 49-50 долара за барел за европейския сорт Brent, използван в разчетите на финансовото министерство, или близо до нивата от кризисната 2008 година.

Още първите месеци на годината показаха, че експертите на Министерството на финансите са сбъркали в прогнозата си за случващото се на петролните пазари. Цената на петрола беше актуализирана в пролетния преглед на изпълнението на бюджета – до 61,5 долара за барел средно през годината. Очакванията на анализаторите в Министерството на енергетиката в САЩ обаче са, че европейският сорт петрол ще се търгува при цена от средно малко над 54 долара за барел през тази година.

При голямо разминаване между прогнозата и реалната цена на петрола ще намалеят приходите от ДДС и акцизи, заложени в бюджета, посочи още Станчев. Затова той очаква и нова актуализация на цената на горивата в есенния преглед на държавния бюджет.

По отношение на останалите сектори икономистът не очаква съществено влияние заради по-ниската цена на петрола. 

Лъчезар Богданов  обаче не очаква сериозни проблеми за бюджета от разминаването на прогнозите с реалните цени на петрола. Той се позова на последните данни за изпълнението на бюджета, които показват ръст на приходите от ДДС, от което се формира и бюджетният излишък, регистриран в последните месеци.

"Частично това се дължи на по-високата стойност на долара, частично на консервативно предвидените разходи в бюджета", допълни той.