Държавният глава Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите от закона, с които се премахва втората съдебна инстанция при обжалване на административни актове във връзка с околната среда и биологичното разнообразие.
Според президента, за да изпълни конституционното си задължение за осигуряване опазването на околната среда, държавата трябва да създава не само регулации за съхраняването и възпроизводството на околната среда, но и за ефективен контрол за тяхното прилагане. Такъв контрол се осъществява от административните съдилища, чиято правозащитна функция се реализира на две инстанции.
Председателят на Народното събрание Димитър Главчев използва профила си във Facebook, за да обяви наложеното вето от президента. Главчев вече е възложил на Комисията по околната среда и водите да докладва указа и мотивите към него пред депутатите.
Отпадането на втората съдебна инстанция е мотивирано със съкращаване на времето за реализирането на обекти с национално стратегическо значение. Екологичното законодателство е превантивно насочено – да не настъпят непоправими екологични последици, гаранция за което е и съществуващото двуинстанционно съдебно производство.
„Не споделям възприетия от законодателя подход ускоряването да става за сметка на намаляване на инстанциите при упражняването на съдебния контрол, защото засегнатото благо с това изменение е околната среда. Тя е ценност от висш порядък, гарантираща правото на живот и правото на здравословна и благоприятна околна среда“, се казва в мотивите на държавния глава.
Премахването на втората инстанция намалява интензитета на защитата, необходима за гарантиране на околната среда като конституционно призната ценност, се казва още в мотивите.
Радев е уверен, че Народното събрание ще намери добрия баланс между приоритетното и своевременно изграждане на значими стратегически обекти и контрола за спазване на законността.
Припомняме, че промените в Закона за опазване на околната среда (ЗООС) бяха приети в края на юли и с тях се премахва втората съдебна инстанция при контрола на екооценките (ОВОС) на т.нар. „обекти от национално значение“. Такива са например строителството на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле и инвестиционните намерения за ново строителство над Банско в Национален парк "Пирин".
Няколко партии и редица неправителствени организации се обявиха остро срещу новите текстове, като според тях те нарушават конституцията и накърняват правата на гражданите, служат на ограничен кръг интереси и имат ефект, който далеч надхвърля заявените цели. „Няма държава в ЕС, в която жалбите по ОВОС да се гледат на една инстанция“, пише в писмото на неправителствените организации. Освен това законопроектът е внесен, без да е минал задължителното обществено обсъждане, твърдят те.
В искането се подчертава, че няма разписани критерии как се определят обектите от национално значение. В последните години някои от обектите с национално значение станаха нарицателни като пример за лошо управление, безотговорно разпиляване на публични средства и дори корупция, подчертава се в писмото.
В разрез с тези настроения обаче в началото на тази седмица в подкрепа на промените се обявиха по-големите работодателски организации в страната. Според АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ промените не налагат ограничения пред обжалването на инвестиционни проекти, а вето върху проекта искат няколко „псевдоприродозащитни организации, които години наред препятстват инвестиционния процес и растежа на икономиката ни, превръщайки т.нар. екологичен рекет в своя основна дейност". Междувременно и Камарата на строителите в България поиска от президента Румен Радев да не налага вето върху приетите от Народното събрание промени в Закона за опазване на околната среда.
преди 7 години Тези промени за пореден път са некадърни, ама какво да искаме от *** законодатели...Това, което трябва да се промени в съдебната система е начинът й на работа. Има 2 направления, които могат да помогнат хем да се спази Конституцията, хем всичко да върви бързо - първи вариант е да се потърси начин да се създаде "бърза" писта за такива дела, т.е. като има такова дело, то да се насрочва за разглеждане приоритетно, а не след 6-12 месеца, когато върви графикът на съда; втори вариант е да се направи опит за дефиниция на понятието "злоупотреба с право", третиращо жалбоподатели и заинтересовани лица, подаващи искови молби и жалби по 100 пъти, от лично име и/или екоорганизация (това с цел да се прекрати това постоянно обжалване с цел загуба на време и спиране на даден проект).Може да има и комбинация от двете.Това, което задължително трябва да се подобри са т.нар. обществени обсъждания, които се правят "на тъмно" и за доста кратко. Тук държавата има какво да направ... и то много! отговор Сигнализирай за неуместен коментар