На българската икономика ще ѝ трябват поне още пет години, за да започне да работи на пълния си капацитет, а до 2020 г. може да достигне състояние на пълна заетост. Това прогнозира главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов в рамките на конференцията „Банките и бизнесът“, организирана от в. Капитал.
През 2015 г. в националното стопанство ще бъдат създадени 45 хил. работни места, най-голям принос за които имат секторите с най-високи средни работни заплати – IT, комуникации и бизнес услуги, след като през 2014 г. бяха разкрити 46 хил. нови работни места.
Кристофор Павлов допуска, че ако за естествено ниво на безработица в България се приеме нивото от 6%, то могат да бъдат разкрити нови 219 хил. работни места в следващите години, тъй като делът на неизползвания трудов ресурс е 6,7%. Главният икономист на най-голямата банка по активи у нас смята, че може да се генерира икономически растеж от 6% в следващите 12 месеца, ако това се случи. Като друг ефект Павлов посочи възможността за намаляване на броя на хората в бедност с 1/5.
Той обаче каза, че за да се случи това, е нужно време. Павлов добави, че въпреки ускоряването на растежа наблюдаваните темпове не са достатъчни за бързото възстановяване на заетостта. Нужни са и допълнителни мерки.
На фона на по-бързия икономически растеж на българската икономика високата безработица и потиснатото ценово равнище се оказват известни пречки пред увеличаването му. Но Павлов оцени, че за развитието на националното стопанство през 2015 г. влияние са оказали не само благоприятната външна среда, но и по-добрата стопанска политика на правителството в лицето на по-доброто усвояване на средствата от европейските фондове и ръста на капиталовите разходи.
Икономистът прогнозира, че през тази година делът на капиталовите разходи ще достигне 7,3%, което ще бъде най-високата им стойност от началото на прехода. Той оцени като положително намерението на правителството да не преследва агресивно свиване на дефицита и фокуса върху подобряване на събираемостта на приходите и задържане на разходите.
По отношение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) Кристофор Павлов заяви, че през 2015 г. те са напът да запишат най-високото си ниво за последните шест години. Банката очаква повишение от 4% на годишна база.
„Увеличаването на присъствието на чужд капитал в страната е ключът към растежа на икономиката“, заяви в тази връзка главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. Той бе категоричен, че трябва да се престане капиталът да се дели на чужд и местен. „Има добре или зле управляван капитал“, каза банкерът.
Капиталовите разходи, усвояването на европейски средства, увеличаването на заетостта, ръст на индивидуалното потребление и на износа ще са основните фактори, които ще способстват българската икономика да нарасне с 2,8% през 2015 г. и да ускори темпото си до около 3% през 2016 г., каквито са прогнозите на УниКредит Булбанк.
Оценките на банката са за 1,5% ръст на износа за 20-те най-големи търговски партньора на България и увеличаването му до 1,6% през 2016 г. Очакванията са износът да нарасне с нови 3,4% в реално изражение през следващата година. За индивидуалното потребление очакванията са през 2016 г. то да достигне ръст от 2,3% при 1,3% през тази година. Според Кристофор Павлов при домакинствата ще се види макар и скромно желание за увеличаване на кредитите, както и увереност да използват част от спестявания си, за да финансират по-големи потребителски разходи догодина.
Що се касае до кредитната активност, УниКредит Булбанк очаква покачване на кредитите за резиденти до 1,4% през 2016 г. и 2,5% през 2017 г. Кристофор Павлов оцени, че кредитът за домакинствата е с по-добра перспектива в краткосрочен и средносрочен план.
Главният икономист на банката посочи, че кредитът ще расте с темпото, с което се покачват и депозитите, но след 2018 г. кредитът ще изпреварва прираста на депозитите. Така и лихвите по кредитите ще спадат по-бързо от лихвите по депозитите. Това от своя страна ще подобри лихвения марж на банковата система с 13 базисни точки.
Икономическият екип на банката прогнозира 3,6% ръст на депозитите на резиденти през 2016 г., което е по-бавно от очаквания прираст от 5,1% за 2015 г. Охлаждането ще се дължи на спада на лихвите по депозитите.
Външната среда също ще продължи да бъде благоприятна и през 2016 г. Сред факторите за това са продължаващото разхлабване на монетарните условия в еврозоната и по-високия икономически растеж в развитите икономики и най-вече тези от ЕС, които са едни от най-важните експортни пазари за българското стопанство.
По отношение на очакванията за 2016 г. за развитие на банките в България Левон Хампарцумян обобщи, че планираната проверка на качеството на активите на банките и повишаването като резултат на кредитните стандарти ще бъде връщане към нормалността за сектора. По негови думите банкерите трябва да направят средата по-разбираема и по-ефективно работеща.
преди 9 години и да се случи този розов сън, до тогава я винетката ще е 200 лева, я нещо друго ще ни щави и тези 1/5 дето ще излезнат от бедност може и да им се размине .... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години 2020 ще приемем еврото, щем нещем. Това е планът, но не се оповестява на мат'ряла, за да не мрънка. След това ще има повторна кредитна експанция ( кредтина лудост) и повторен жилищен балон. Какво ще последва, на всеки е ясно. та така в Б-я, от криза в криза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Аз пък да ви светна, тъй-като имам добър поглед върху реалния сектор, мога да ви кажа, че безработица няма. Който иска бачка, който не иска не можеш да го накараш, в момента има остър дефицит на всякакви технически кадри, от средни специални до инженери измислячи. Така че главното икономистче да не ми говори врели некипели, щото с тия *** дето са безработни в моемента продукция не се вади (изключение правят малки населени места където няма индустрия и хората си седят там). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ние сме 1 милион години назад от развитите икономики и като ми започнат да ми говорят за пълна заетост направо се разплаквам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години г-н Павлов подразбира под пълен капацитет на икономиката, пълен производствен капацитет. А не е така. Убеден съм че в икономическата теория все повече ще се обръща внимание на потребителския капацитет и балансът между проиводство и потребление. Иначе пожеланията са хубави, във връзка с наближаващите празници. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Приказки от 1001 нощ ...Иначе за пълната заетост може и да е прав човека, ама нея ще я постигнем не с приказния ръст на бройката на работните места, а с реалния поток от емигранти в трудоспособна възраст навън. Накрая просто няма да има кой цял живот да бъхти за единия мизерен хляб. отговор Сигнализирай за неуместен коментар