Половината от българското вино се продава в чужбина, коментира в интервю за БТА председателят на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) в България Радослав Радев.
По думите му пазарният сегмент на чуждестранните вина у нас пък е около 12-13%.
Основните пазари на българско вино са Русия, Полша, Чехия, Великобритания, Германия, които са традиционните купувачи от десетилетия. Според Радев трябва да работим активно за оптимизиране на продажбите на тези пазари и най-вече за пробив в по-високи ценови сегменти. Друга важна задача е да осигурим трайното си присъствие в САЩ, Канада, Китай, Япония, където до момента имаме спорадични продажби, посочва Радослав Радев.
Заради неблагоприятните климатични условия българските производители прибраха по-слаба реколта от грозде тази есен. По прогнозни данни набраните количества грозде са около 200 хил. тона, каза Радев. Въпреки по-скъпата суровина не се очаква поскъпване на виното, тъй като производителите имат запаси от предишни години, смята той.
България винаги е произвеждала и търгувала вино в условията на силна конкуренция с другите производители в Европа и света, коментира Радев бъдещето на винопроизводството у нас на фона на отчетения излишък на вино в ЕС. Фактът, че всяка година се появяват десетина нови винарски изби, показва, че браншът е привлекателен за инвестиции и съществуват добри перспективи за връщане на вложените средства, допълва той.
Световните тенденции във винопроизводството
Експанзията на модерната търговия (хипермаркети и супермаркети) е фактор, който много силно влияе на винопроизводството през последните години, обяснява Радев. Почти 80 процента от виното в света се продава в търговските вериги. Това налага съвсем друг подход, различен от философията на винарството през 19 и 20 век.
Виното от продукт на лукса се превръща в елемент от всекидневния хранителен режим. Това налага ориентацията към производството на "по-лесни" вина - с по-ниско алкохолно съдържание, по-плодови, неотлежали. При положение, че големите винени брандове продават вече по 120-130 милиона бутилки годишно, едва ли можем да говорим за регионалност и местни специфики, коментира Радев.
Тази тенденция обаче води и до движения в обратна посока - ренесанс на малките изби, развитие на винения туризъм, налагане на нови региони. И двете тенденции ще продължат да се развиват паралелно, тъй като те са насочени към различен тип потребители, пояснява той.
През тази година за първи път се появиха публикации, че в средносрочен план е възможно да се появи недостиг на вино в света заради повишаващата се консумация на вино в САЩ, Китай и Индия. Радев коментира, че не гледа сериозно на такива публикации, но тенденцията за намаляване на консумацията е факт в Европа. Извън Стария континент е налице точно обратната тенденция. И все пак - в света годишно се продават около 24 милиарда литра вино и най-големият производител и консуматор продължава да бъде Европейският съюз.