Неправителствени организации (НПО) ще уведомят еврокомисаря по правосъдие и защита на потребителите Вера Юрова за текстове от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които позволяват кредиторите да осъдят по бързата процедура своите длъжници, без последните да могат да се защитят и без да знаят, съобщава БТА.
Това съобщи на пресконференция Кръстьо Петков, който представлява Национално гражданско експертно сдружение "Глас" .
Става въпрос за чл. 417 от ГПК, който позволява на кредиторите да поискат издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, който удостоверява вземанията им и позволява бързо производство. Съгласно същите разпоредби длъжниците разбират, че са осъдени, чак когато получат призовка от съдебен изпълнител за доброволно изпълнение.
Петков посочва, че с тези разпоредби България се вписва в “черния списък” на страните, които не спазват европейските директиви за защита на правата на гражданите и кредитополучателите. Това е плод на системна лобистка административна дейност и натиск, за да може парламентът да приеме законодателство в полза на банките и срещу интересите на клиентите, коментира той.
На пресконференцията председателят на Асоциация "Активни потребители" Богомил Николов представи и резултатите от проучване на организацията след приемането на законовите поправки, с които беше въведен таван на годишния процент на разходите (ГПР) по т.нар. бързи кредити.
Годишният процент на разходите включва лихвата и различните такси и с приемането на поправките не може да надхвърля пет пъти законовата лихва.
Организацията е анализирала практиките на 22 финансови институции, като някои от тях са добавили някои такси или разходи към главницата и по този начин са заобиколили закона, обясни Николов.
Той подчерта, че коварен елемент от договорите за кредит са таксите за забава, които не позволяват на длъжника да излезе от ситуацията. Таксите обикновено са прекомерно големи и не се включват в структурата на ГПР, обясни той.
Според него България продължава да страда от липсата на надзорен орган в тази сфера, тъй като Комисията за защита на потребителите няма възможности да следи за случващото се. Трябва да се обърне внимание върху прозрачността на офертите и договорите, защото клиентите нямат възможност да сравняват и да избират най-доброто, коментира той.