Международният валутен фонд (МВФ) приветства напредъка по провеждането на прегледа на качеството на активите и стрес тестовете за банковия сектор и реформирането на банковия надзор на Българска народна банка (БНБ), но призовава правителството да не увеличава разходите до края на годината и да търси възможности за ускоряване на фискалната консолидация. Това са част от основните изводи от мисията на МВФ, посетила България от 4 до 9 ноември.
Ръководителят на мисията на финансовата институция за България Мишел Шанън се срещна с представители на Министерството на финансите, БНБ и други държавни институции, на неправителствени организации и на частния сектор, за да обсъди с тях икономическите перспективи и свързаните с тях политики, съобщават от МВФ.
Рисковете в банковия сектор утихват, но несигурността остава
Според международните експерти до известна степен предизвикателствата у нас в краткосрочен план, макар и все още значителни, намаляват от лятото насам.
„Избирането на управител и подуправители на БНБ премахна един важен източник на несигурност при провеждането на политики. Независимо от това обаче събитията ще трябва внимателно да се наблюдават поради съществуващата все още значителна несигурност в резултат на редица рискове“, посочват от МВФ.
От там оценяват положително предприетите мерки от страна на БНБ за ограничаване евентуалното въздействие на последните събития в Гърция върху българската банкова система.
Във връзка с прегледа на надзора над банковия сектор МВФ приветства публикуването от страна на БНБ на подробния доклад на МВФ и Световната банка за оценката на банковия надзор в съответствие с базелските основни принципи за ефективен банков надзор, както и публикуването на първоначалните стъпки за изпълнение на плана за реформиране на банковия надзор.
„Едновременно с това въвеждането на Директивата на ЕС за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции това лято беше много важна стъпка напред и понастоящем нейното прилагане върви по план, което попълва ключови сегашни пропуски в законодателната рамка по преструктуриране на банки“, оценяват още от МВФ и обръщат внимание на последващите стъпки към доразработване на базираната на правила рамка и вътрешен контрол на банковия надзор и изграждане на напълно функциониращ орган за преструктуриране на банки.
„Подготовката за Прегледа на качеството на активите (ПКА) в банковия сектор е в съответствие с времевата рамка в Националната програма за реформи“, гласят още изводите на мисията на МВФ. „Властите разбират колко важен е строгият ПКА за засилване на доверието в банковата система и подчертават своя ангажимент към изготвянето на силна методология и стриктен процес по нейното прилагане на място, както и ефективна комуникация и бързи последващи действия.“
Експертите на международната финансова организация обръщат внимание на предприетите мерки от страна на правителството за осигуряване на възможност за предоставяне на подкрепа при евентуален капиталов дефицит в отделни кредитни институции в случаите, когато този потенциален дефицит няма да може да се покрие от пазара. Може би става дума за предвидените средства в Бюджет 2016, определени като буфер за непредвидени ситуации.
Прогресивното подобряване на корпоративните баланси и провеждането на следващите стъпки за контролиране на необслужваните заеми в банковата система продължават да имат решаващо значение. Последните турбуленции на развиващите се пазари пък имаха пренебрежимо въздействие върху страната при ограничените й експозиции към външните капиталови пазари, оценява още мисията на МВФ, ръководена от Мишел Шанън.
Украйна, Русия и бежанците влияят на България незначително
Базираната във Вашингтон институция предвижда умерен икономически ръст за 2015 г., който да е близък до нивото от 1,7% през миналата година. Очаква се растежът да бъде базиран на износа и усвояването на фондовете на ЕС.
„Рисковете по отношение на перспективата са по-скоро позитивни и засилването на вътрешното търсене е възможно да увеличи умерено растежа през 2016 г“, допълват от Фонда.
Според тях въздействието на конфликта между Украйна и Русия остава незначително, а настоящият наплив на бежанците към Европа до момента няма силно въздействие върху България.
МВФ посочва, че макар икономическата активност да се повишава и вследствие на това безработицата да е намаляла, се прогнозира тя да остане все още висока. Дефлационният тренд пък ще се пречупи със стабилизирането на цените на суровините на международните пазари.
България да търси възможности за ускоряване на фискалната консолидация
С оглед на фискалната позиция са постигнати приходи, значително по-високи от прогнозираните за 2015 г., в резултат на административни усилия, което се приветства от МВФ.
„Докато прогнозата за дефицита на касова основа е да надхвърли първоначално заложената цел, то дефицитът на начислена основа (с времева корекция за плащанията, свързани с европейските фондове) вероятно ще остане в рамките на целевото ниво. При това положение допълните приходи се очаква да бъдат напълно усвоени за финансиране на допълнителни разходи, включително от някои министерства и общини. Това представлява една пропусната възможност за ускоряване на необходимата консолидация“, гласят изводите на МВФ за фискалната политика.
„При положение, че извършването на разходите се концентрира през четвъртото тримесечие, правителството следва да упражни всички възможни средства за задържане на текущото разходване до края на годината“, призовават от МВФ.
Целта за дефицита за 2016 г. и средносрочните фискални тенденции, описани в наскоро публикуваната Средносрочна бюджетна прогноза за 2016–2018 г., са постижими. Според МВФ целта за 2016 г. зависи от устойчивото постъпление на приходите, някои от които имат еднократен характер. Може би тук става дума за очакваните еднократни приходи от планираната концесия на Летище София.
„Затова е необходим строг контрол на разходите, включително за заплати, както и готовност да се повишат спестяванията в случай, че приходите не се постигнат“, съветват в тази връзка от МВФ.
Същевременно правителството трябва да продължи да търси възможности за ускоряване на консолидацията, за да може в разумни срокове дългът да поеме една стабилна тенденция на намаляване и да се подкрепи стабилното изграждане на фискални буфери.
МВФ оценява, че е важно е да се предприемат бързи действия за създаване на напълно функциониращ и независим фискален съвет „като част от по-широка стратегия за засилване на мониторинга на фискалните рискове“. Изборът на корективния орган се очаква да бъде направен в края на ноември, тъй като вече се проведе изслушването на кандидатите за председател и членове на фискалния съвет.
Рискове пред пенсионната система, здравеопазването, транспортния и енергийния сектори
Според МВФ значителен остава средносрочният фискален натиск, свързан с емиграцията и застаряващото население, както и имплицитните рискове, свързани с държавните предприятия. От МВФ смятат, че последните реформи в пенсионната система са подобрили краткосрочните финансови потоци, но са увеличили загрижеността за дългосрочната устойчивост.
„От голямо значение ще бъде реализирането на плановете на правителството за реформа на инвалидните пенсии. Ще бъде необходимо внимателно наблюдение на въздействията, произтичащи от нововъведената възможност за преминаване между публичната и частната пенсионни системи“, пише в изводите на МВФ.
Според експертите от критично значение ще бъде да се наблюдава устойчивия напредък при адресирането на слабостите в ефикасността на здравната система в резултат на нововъведеното законодателство, както и изясняването на плановете за смекчаване на имплицитните фискални рискове, свързани с държавните предприятия в транспортния и енергийния сектори.
Дългосрочната цел на България за доближаване до средното за ЕС ниво на доходи зависи от по-големия напредък при разрешаването на структурните проблеми, забавящи растежа, смятат от МФВ.
Според тях е необходимо подобряването на финансовата позиция и на пазарното функциониране на енергийния сектор, включително последващи действия за възстановяване на финансовата стабилност на електроснабдяването.
„Ефективните инвестиции в инфраструктура и човешки капитал, както и мерките за укрепване на бизнес средата, включително чрез намаляване на корупцията и кронизма и укрепването на върховенството на закона са важен катализатор за инвестициите и повишаване на производителността, необходими на България, за да реализира икономическия си потенциал“, посочват отново от МВФ някои от слабостите на българската икономика.