КНСБ иска въвеждане на „заплата за издръжка“

В България да се въведе така наречената „заплата за издръжка“, за да се намали броят на нископлатените работници и работещите бедни. Това предложи КНСБ на онлайн дискусия, посветена на Директивата за адекватни минимални заплати в Европейския съюз.

Изчисленията на синдикалистите сочат, че за 2020 г. заплатата за издръжка е 1214 лева, а минималната работна заплата е едва 50 на сто от нея. 

Според КНСБ „заплатата за издръжка“ е доход от труд, който позволява на наетия работник и неговото семейство базисен, но социално приемлив стандарт на живот.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров уточни, че става въпрос за механизъм, който „не оставя бедни работещи на пазара на труда, което е изключително важно също и от политическа гледна точка - да се докаже, да се потвърди максимата, че заетостта вади хората от капана на бедността". Хората, които получават минимална и близка до минималната работна заплата са стотици хиляди, посочи Димитров, цитиран от БНР.

От КНСБ настояват за ежегоден ръст от 17,5% на минималната работна заплата, което ще позволи тя да достигне нивото на заплатата за издръжка през 2025 година. 

Ако същевременно средната заплата за страната расте всяка година с 12,5%, след 4 години минималното възнаграждение ще бъде 50% от нея.

Социалният министър в оставка Деница Сачева подчерта, че ролята на минималните заплати става все по важна в условията на икономически спад.

„България счита, че предложението на Европейската комисия за директива на Европейския парламент и на Съвета относно минималните работни заплати в ЕС е една добра основа за преговори", каза Сачева. Тя посочи, че Министерството на труда и социалната политика ще подкрепи въвеждането на „праг на достойнството" за минималната работна заплата, което е предвидено в проекта на директива на ЕС за адекватни минимални работни заплати в съюза, допълва БТА.

Този праг означава, че законоустановеното минимално възнаграждение трябва да е 60% от медианната брутна заплата и 50% от средната брутна работна заплата в съответната страна. По думите на Сачева числата в България в момента са доста близки до заложените в директивата.

По отношение на искането за обществените поръчки на Европейската конфедерация на профсъюзите и на КНСБ - да има изискване работодателите, ползващи достъп до обществени поръчки или обществено финансиране, да са сключили колективен договор с работниците си, а всеки работодател, който не зачита синдикалните права на работниците, да бъде лишен от достъп до обществени поръчки и финансиране Деница Сачева каза, че няма по-голяма обществена защита от тази, която е поставена в директивата за обществените поръчки. Според нея в България може да се търси пробен модел за европейските средства да се прилага подобно изискване.

Българската страна приветства позицията да се осигури гъвкавост при определяне на действията по отношение на насърчаването на колективното трудово договаряне. Според КНСБ е необходим национален план за действие по директивата, с който страната ни да достигне 70 на сто покритие с колективни трудови договори. В момента то е около 30 на сто.