Избираме дали да се осигуряваме в частен фонд, или в НОИ*

Депутатите от бюджетната комисия в парламента приеха предложението на ГЕРБ в Кодекса за социално осигуряване гражданите да имат свободен избор дали да се осигуряват за втора пенсия в частен фонд или в НОИ.

Според поправките новопостъпилите на пазара на труда от 1 януари 2015 г. трябва да посочат в едногодишен срок дали ще ползват пенсионен фонд. Ако не го направят, вноските им автоматично ще отиват в НОИ. Този избор ще се прави еднократно.

Родените след 1959 г. ще могат да заявят дали ще се откажат от втория стълб на пенсионната система, като така партидите им ще преминат в НОИ. За този избор няма краен срок, но той също може да бъде направен само веднъж.

Намерението за пренасочване на осигурителните вноски от универсалните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт е неправилна и ненавременна стъпка, която ще доведе до повече проблеми, отколкото ще реши въпросите с преодоляване на дефицитите в пенсионната система, обявиха в своя позиция работодателски и професионални организации.

Според тях на практика това ще заличи капиталовия принцип на функциониране на пенсионната система, съответстващ на пазарния модел на националното стопанство и ще върне страната към чисто солидарен модел на пенсионно осигуряване.

Според експерти и икономисти, които коментираха за Investor.bg, ако парите от частните партиди на осигурените лица в универсалните пенсионни фондове се влеят в общия кюп на държавното обществено осигуряване, това ще извади парите от икономиката, ще удари бизнеса и ще повиши безработицата. Стъпката не е базирана на експертни и актюерски разчети и противоречи на всякаква логика, ще разруши още повече доверието в системата, няма да стимулира осигуряването на реални доходи и ще има временен ефект, след което отново ще се формира дефицит.

Депутатите от парламентарната комисия по бюджет днес гласуваха и промени в Наказателния кодекс чрез преходните и заключителни разпоредби на Бюджет 2015.

Лишаване от свобода от 2 до 8 години и конфискация на имуществото ще е най-тежкото наказание за укриване на осигурителни вноски.

Най-тежкото наказание ще е за укриване на вноски в особено големи размери – над 12 хил. лв. За укриване на вноски в големи размери – над 3 хил. лв., се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба до 2 хил. лв.

Според приетия текст подлежат на наказателна отговорност укриването на задължителни осигурителни вноски за ДОО или за здравно осигуряване действия като:

- да се обяви осигурителен доход по-малък от действителния,
- да не се подаде декларация,
- да се потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация,
- да се състави или използва документ с невярно съдържание, включително да се представи пред органите по приходите,
- да се унищожават или укриват счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати.

Предложението, внесено от депутатите Светлана Ангелова, Данаил Кирилов, Красимир Каракачанов и други, бе прието с 11 гласа „за“, един „против“ и 6 „въздържали се“.

Работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност, включително за подбудителство и помагачество. В Меморандума за разбирателство между правителството и синдикатите, подписан в неделя, е вписано да се криминализира осигурителната измама, свързана с укриване на осигурителни вноски от осигурителите и самоосигуряващите се лица.

Строга наказателна отговорност трябва да има само за измами и умишлено укриване на вноски, затова предложението на ГЕРБ е коректно към „белия“ бизнес, заяви председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Управителят на НОИ Бисер Петков заяви пред журналисти, че няма как да се направят разчети колко средства ще постъпят в държавното обществено осигуряване в резултат на пренасочването на средствата от вноските от универсалните фондове към НОИ. С предложението се дава право на доброволен избор, обясни той.

Петков потвърди информацията, че 50 на сто от осигурените са зачислени служебно в даден фонд.

Той разясни, че новопостъпилите на работа от догодина, които служебно бъдат зачислени към НОИ, както и хората, които биха прехвърлили партидите си там, няма да могат да се върнат към пенсионните фондове.

При дебата в парламентарната бюджетна комисия Корнелия Нинова предложи догодина да бъде замразено увеличението и на стажа, и на възрастта. „Европа се пенсионира по-рано от България с около 3 – 4 г., а там живеят по-дълго от българите“, каза тя.

Синдикатите настояваха работещите в силовите ведомства (МВР и МО) да не се пенсионират преди 52-годишна възраст, както и работещите първа и втора категория труд също да имат избор между професионален фонд и ДОО. Предложението беше внесено от тяхно име от депутата Стефан Кенов, но не мина.

Димитър Бранков от БСК заяви, че работодателите са против внесените предложения, свързани с правото на избор между пенсионен фонд и ДОО. Неглижира се тристранката, където трябва да се обсъждат подобни радикални промени в пенсионно-осигурителния модел, заяви Бранков.

По повод критиките към пенсионния модел Менда Стоянова каза, че не става въпрос за национализация, а за демокрация – хората да имат право на информиран избор. Пенсионните фондове трябва да информират всеки един каква е ползата да се осигурява при тях, обясни тя.

Румен Гечев изчисли, че е възможно 2,5 млрд. лв. да минат от пенсионните фондове в „държавната каса“.

Ася Гонева заяви, че няма как правото на избор да се изчисли като последствия, защото става въпрос за индивидуални решения. Ние в КНСБ няма никога да допуснем българските граждани да гарантират старините си в банките, затова има осигурителни системи, посочи тя.

ДПС и социалистите настояваха земеделските производители да продължат да се осигуряват на 240 лв., както в момента, вместо на 420 лв., както предлагат управляващите. Депутатите и от двете партии смятат, че завишаването на осигурителния праг ще прати голяма част от земеделците в сивия сектор. Комисията обаче гласува предложението на Менда Стоянова прагът за фермерите да се завиши от 240 на 300 лв.

Стоянова обясни, че не е редно да има минимален осигурителен праг, който да не може да осигури минимална пенсия. Тя изчисли, че ако човек се осигурява през целия си стаж, за да получи минимална пенсия, осигуровките трябва да са на около 400 лв.

„Сега земеделците получават минимална пенсия за сметка на всички останали, но са недоволни от нея. Ако престанат да се осигуряват, те ще имат право най-много на социална пенсия, която отново е за сметка на всички останали. Логиката е, че минималният осигурителен праг за фермерите трябва да е 400 лв. Но скокът от 240 към 400 лв. е много сериозен и ще ги натовари много. Затова предлагаме да направим разумен скок от 240 на 300 лв., с ясното съзнание, че в последствие този праг допълнително трябва да се увеличи“, обясни председателят на бюджетната комисия.

По време на дебатите социалистите поискаха завишаване на максималния осигурителен доход на 3000 лв., но предложението им беше отхвърлено.

„Това ще увеличи сивия сектор и ще навреди на IT сектора, където миналата година имаше ръст 10%. Това не са заводи, а лаптопи, които могат да се преместят там, където има благоприятни условия. Тези млади хора трябва да останат в България, за да внасят вноски за всички нас“, възрази Менда Стоянова.

Социалистите предложиха и увеличение на дневното обезщетение на безработица от от 7,20 на 9,70 лв. Те бяха подкрепени от Ася Гонева от КНСБ, която каза, че шеста поредна година обезщетението остава на това ниво. Увеличението ще струва на бюджета 34 млн. лв., посочи Гонева. Предложението не беше прието. Така дневният минимален размер за безработица остана 7,20 лв.

Корнелия Нинова предложи обезщетението за отглеждане на дете на възраст между 1 и 2 г. да се обвърже с ръста на МРЗ през 2015 г. „Едно дете не може да се гледа с 340 лв. Обезщетение за отглеждане на дете между 1 и 2 г. получават само майките, които са работили“, аргументира се тя. Подобно предложение имаха и ДПС.

Менда Стоянова заяви: „Аз не съм против майките, но всяко нещо в един бюджет трябва да бъде икономическо обосновано. Няма нищо лошо социалните плащания да са обвързани с МРЗ, ако тя беше обвързана с ръста и възможностите на икономиката. През последните години МРЗ расте на административен силов принцип“.

Румен Гечев разкритикува управляващите. „Истината е, че вие не можете да осигурите растеж на БВП. Вие свивате растежа на 0,8%, не искате хората с по-високи доходи да имат по-голям принос. „Нека да кажем – предлагате замразяване на всички социални плащания, защото сте некадърни и не можете да повишите растежа“, каза той.

Корнелия Нинова пак подчерта, че допълнително пари ще влязат в системата, ако максималният осигурителен доход се повиши на 3000 лв., както настояваха от БСП.

Комисията отхвърли предложенията на ДПС и на БСП обезщетението за отглеждане на дете да бъде обвързано с МРЗ и то остава 340 лв.